Всеки може да изкаже мнение, но аз се чувствам обидена от това

Моето дете не е кандидатствало никъде с изпит, но сме решавали задачи от "Азбука на мисленето". Това са задачи, които по-скоро се учат как да бъдат решавани, отколкото само да измерват децата с по-специални умения. Както и със състезателните задачи - шансовете дори и на децата с над средностатистическите умения, се увеличават, когато решават такива задачи спрямо тези, които не са ги виждали никога, дори и да имат вродено логическо, пространствено и пр. мислене.
Т.е това е съвсем целенасочена подготовка да не се съобразяваш с така добре работещата за всички деца система, от която само влюбените в децата си майки се оплакват

Така е, valerie, много съм съгласна. Тези тестове са въпрос на тернировки и тази година занемях като разбрах, че има майки, които водят детето си на уроци, за да може да изкара нужните точки за прием в предучилищна  Уроци за предучилищна!

В основата си това са тестове за училищна готовност.

И да, ходи се на уроци, за да се мине този тест, по-точно се наизустява от децата, така да се каже.

В училището на дъщеря ми, също имаше такъв и психоложката е квестор именно в Италианския лицей за въпросните т. нар. изпити.

Аз получих неколкократна покана за дъщеря си, която отказах по причини, които не бих коментирала тук и сега. За Италианския лицей, имам предвид.

Е-аз пък ще си кажа.
Защото не желая дъщеря ми да търка лакти с подобна "гениална" извадка от българския "елит".

Тя се развивала лудостта у нас, наистина. Може и да е по- прав този Симо, отколкото мислех изначално. Просто начина му на изразяване на тази му идея в някои части е прекален. Приемам, че край мен лудостта не е в такива мащаби или хората, с които контактувам, не са чак до там затънали в такива болестни състояния.

Иначе си е така- задачите за прием и за състезания си искат тренировка и успяват не толкова "умните", а тренираните деца. Това не са тестове за интелигентност, които измерват /ако изобщо това е възможно/ наличната такава у човека, а са точно проверка за правена предварително подготовка и упражнения.
Задачите си имат начин на решение, подход при четенето, анализа и дори попълването на резултата и стратегия на състезанието и той се обяснява от родители /или други тренери/ на деца, които определено не са изначално самомотивирани, а подтикнати отвън. Също се застраховам, че не вмъквам тук осъдителен елемент, просто коментирам факти, за да не превръщам темата в плювалник и бой на майки с гениални деца. Нямам против подобна подготовка. Напротив.  Само че ми е ..., хайде и на мен странно, като на Симо, да речем, претенцията на такива родители подобна подготовка да се прави в масовото училище. Моята си организирам сама. В училището има 25-30 деца на различно ниво, с родители, които имат много различни възможности и от моя страна би било живо нахалство да изисквам специализирана подготовка /и отношение/, която би отнела много часове при работа с такъв разнороден материал, които не са изобщо налични в програмата.

Ето, затова не искам да коментирам.

Не бих била толкова крайна.
Децата са си деца и са мили, възпитани и прекрасни. И добри. Деца.
И не децата са причината за това мое решение.

Това училище отдавна не е за надарени деца.
Само за протокола.

Kak темата зави към изпита в лицея?

Аз напълно подкрепям това изказване. И да има някои "неоснователни" претенции от страна на родители но цитираните в темата съвсем не са от тях.

 Глупости, какви. Казвам го от позицията на човек, чието дете "влезе" с изпит. Викат му "проверка" обаче, понеже е ясно, че самата идея да се изпитват първолаци е нереална.

Завива, защото е неестествено да се коментират претенциите на родителите, чиито деца са в масово училище, ако въобще не знаеш какво се случва там.
Аз не виждам нищо лошо да се изисква и от учителите в държавното училище да си вършат работата. Колкото и унизително заплащане да имат за своя труд, те все пак са на работа. Като лекарите. От тях също изискваме да направят операцията качествено, независимо в държавна или частна болница работят.

Абсолютно съм съгласна, Валери.

Разбира се, в разумни и приемливи граници.

При тази криза и безработица в момента в страната заплащането им изобщо не е "унизително".
И това не може да  е аргумент за кофти поведение...

Хмм....води до противоречиви чувства в мен тази статия....че е кофти написана, това е ясно.

А защо е толкова осъдително да се изисква повече от системата, от учителите, от училището като цяло?
Или е най-добре да си стоим на едно ниво от преди 100г. (всъщност тогава може и е било на по-добро ниво образованието ни), защото е обидно за един учител да надскочи себе си и заученото поведение, методи на работа и т.н.

Защото са много зле. Ама много.

Не, Мирама, не е осъдително да се изисква повече, но мярката е много важна. Защото има хора, които имат безкрайни претенции. А авторът, доколкото съм успяла да го разбера, се дразни не от тези, които принципно искат по- добре и по- качествено, а от онези, които държат да бъде оказано специално внимание на техния отрок. Както и на онези, които няма мяра в изискванията. Пак казвам- ако съм схванала.
Не може и не бива да се искат невъзможни неща, без да се отчитат спецификите на обществото и "материала" и без да се обръща внимание на функцията на общообразователното училище /което не е училище за гении, определено/.


Абе има си и много свестни хора, като навсякъде.
Но ръководните кадри са такива, които не разбират много от това, което следва да управляват и контролират. Министър и заместници, както и директори на дирекции и началници на отдели в МОН и инспекторати по места,  автори на учебници и помагала, според мен, следва да са само хора, които имат реален учителски стаж зад гърба си.

Какво толкова голямо изискване е да се проветри и да не се дават кренвирши? Това ли е каприза?