Но каквото и да излезе - защо си мислим, че сме отивали на море благодарение на партията? По-скоро въпреки тях. Ходели сме на море, защото баща ми бачкаше на три места.
Къде, ако не е тайна?
Никой не работеше на много места тогава.
Баща ми също работеше, както и дядо ми.
И двамата работеха на държавната си работа, отделно ходеха да копаят, косят, плевят и подреждат градините и вилите на цитирам "гражданите". Кои бяха тия граждани обаче - имотни хора, сдобили се с места в Драгалевци, включително и такива лично на дядо ми, които са отнети по времето на комунизма от истинските им собственици. Дори името им знам на тези местности. В местността Симаница например има вила, сега къща. Това място е било на дядо ми, но така и не го върнаха, защото след промените хората си живееха там. Та ходеха с баща ми да ги работят тия места. Както и други, дадени по някакви причини и "заслуги" на някакви хора. Нашите работеха на една зъболекарка такова място и на учители имаше места, които им бяха дадени.
Другата работа, която вършеха беше - строителни работи. На тоя ше бият плоча, цял етаж ще "дзидат", както казваше дядо ми. Той и бунари правеше, пак на виладжиите. Копае и после зидат с камък. Имаше "колега" по тая работа с бунарите, дето пък работеше и гробар - дядо Илко.
Дядо Илко, няма да го забравя. Та той имаше една история - питал сестра си:
- Маро, що прайш, ма?!
- Мотам се Илко, що да правим?!
- Мотай се, мотай се, они ората земаа убавите места у гробищата!
Та така, работеха си и то бая! Че иначе за къде?
Баща ми от няколко години си седи у дома, почти се съсипа мястото, на което работеше и той се махна. И ни помага у нас, върши какво ли не, но понякога му е криво, щото е млад, да не ходи на работа, но майка ми му казва - ядосвай се, понеже малко си влачил кофите с пясък, башка.

До село се пътуваше цял ден. Витиня и до сега я мразя. Няма изобщо база за сравнение със сега.
Ще получиш работа, то е ясно.