Публикувана: 29 окт. 2014, 16:17 ч.
Последно мнение: 13 юли 2015, 17:10 ч.

Истории от комунистическа България

162 763
3 891
1

# 720 2 ноем. 2014, 15:10 ч.

Мнения: 2 674

Домове без книги не съм виждала в България, но за сметка на това това чудо ми се случи в чужбина. Българи притежават само една единствена книга у дома си и това е телефонният указател. А и плазма с големината на стената. Твърденията, че пък българите са много четяща нация за доста смешни след като се поразровим в сайт като ФЛИБУСТА. Whistling

http://flibusta.net

Последна редакция: нд, 02 ное 2014, 16:00 от Цонна

# 721 2 ноем. 2014, 15:10 ч.

Мнения: 7 171

Цитат на: Как` Сийка в нд, 02 ное 2014, 15:02

Притежаването на книги няма нищо общо с четенето. Имаше семейства с малко книги, в които се четеше непрекъснато (библиотеки, заемки от познати и т.н.) и семейства, които купуваха книгите на линеен метър (както и сега Wink

) и за които притежаването на определени, по-дефицитни заглавия беше въпрос на обществен престиж и символ на притежаване на подходящите за целта връзки. Simple Smile

Отделно, че книги се подаряваха по всякакъв повод (рождени, имени дни, ленински съботници и прочие), та на практика нямаше дом без нито една книга.

Съгласна съм, Как Сийке, но аз говоря за себе си. Тук продават и "книги", тоест красиви подвързии от пластмаса или гипс, със съответните помпозни заглавия, за интериор. По-зле и от книгите на квадратен метър!

# 722 2 ноем. 2014, 15:14 ч.

някъде под слънцето...
Мнения: 7 598

Мисля, че тук по малко са динозаврите от колко свободните хора.
В началото на 90, всеки можеше да ходи където иска, да живее където иска, да учи каквото иска.Можеше да излезе от България и да живее където намери за добре.Помните първата вълна заминаващи за Канада, Германия..Помните и първите студентски бригади в Англия и Щатите, където студентите масово оставаха..
Време в което всеки правеше своя избор.Някак не ми се вързва хора на около 30 да се оплакват и де се изживяват като жертви.

От доста години живея в страна, където не е имало социализъм. Имало е диктатура, цензура репресии.Гробът на диктаторът е обявен за паметник на културата и се плаща за да могат любопитните туристи да разгледат мемориала.
Относно нивото кой какво и как учил, има доста голям брой неграмотни хора сред възрастните.И говоря за Мадрид. не мога да си представя какво е по селата....Напоследък се правят много училища за възрастни, където се ограмотяване пенсионери на 65+.
Кажете ми колко неграмотни българи има в този възрастов диапазон.Изключвам етническите турци, защото тяхното е плод на сбъркана държавна политика..
Относно книгите...Имам достатъчно и български и тукашни.По повод тел указател и плазмата, тук спряха да правят тел указатели от поне 10 години, всичко е он лайн.

Последна редакция: нд, 02 ное 2014, 15:37 от sl

# 723 2 ноем. 2014, 15:15 ч.

Мнения: 14 220

Цитат на: sophiemmaspencer в нд, 02 ное 2014, 15:10

Съгласна съм, Как Сийке, но аз говоря за себе си. Тук продават и "книги", тоест красиви подвързии от пластмаса или гипс, със съответните помпозни заглавия, за интериор.

Уха

знам си аз, че откъм вас ще загние капитализмът! Прави бяха другарите! Whistling

# 724 2 ноем. 2014, 15:16 ч.

Мнения: 7 171

Цитат на: Цонна в нд, 02 ное 2014, 15:10

Цоне, не съди по корицата на книгата Laughing

И у нас няма да видиш много книги на показ, а имаме не една, а няколко "плазми". Книгите ми са в отделна стая, в библиотека, а в дневната държим справочници, енциклопедии, учебници и някои готварски книги в кухнята. Книги иначе имаме стотици, вероятно и хиляди.

# 725 2 ноем. 2014, 15:16 ч.

Мнения: 2 674

Това вече си е за отделна тема.

Софи, ти живееш в меншън. Laughing

Трябва да се обиколи специално за да се направи преценка. Аз говоря за по-семпли жилища, в които веднага се забелязва основният фокус. Ами какво пък, това ги кефи хората, не трябва да вървят срещу себе си, нали...

# 726 2 ноем. 2014, 15:18 ч.

Мнения: 4 892

Софи, то и тука ги има Laughing

В един мебелен съм виждала, но мисля, че ги има и на друго места. Доста безсмислени прахосъбирачки. Ама за декорче.
Ние нямахме много книги, под много имам предвид огромно количество, аз ходех в библиотека, разменяхме си и така. Специално за книги не съм имала някакъв недостиг, но пък и аз все пак бях на 11-12 като настъпиха промените та след това имаше вече всякакви книги.

# 727 2 ноем. 2014, 15:26 ч.

Мнения: 2 674

Тук в една от най-добрите книжарници също се предлага тази услуга. Интериорът трябва да се върже с кожените корици. Laughing

http://www.strandbooks.com/books-by-the-foot

Даже и под наем имало, ако някой реши да ме излъже. Ех, тази Америка, ех...

# 728 2 ноем. 2014, 15:29 ч.

Мнения: 4 892

Между другото това е идеално за луди Монк-овци като мен, дето все не могат да си ги нагодят по големина, дебелина и ужасно ме дразнят. Затова имам само един рафт с книги, които са отвън и се виждат, някак си съм си ги подредила по-големина и цвят Mr. Green

Другите са в шкафчета с врати и не ги виждам, за да ме дразнят.

# 729 2 ноем. 2014, 15:36 ч.

Мнения: 3 228

Цитат на: sophiemmaspencer в нд, 02 ное 2014, 14:39

Цитат на: nofelet в нд, 02 ное 2014, 13:10

Нямаше кафе. Истинско. Или поне у нас нямаше. Ако някой е имал, да разкаже как е ставал номерът. Имаше у нас нещо, което се наричаше "Инка".

Бяхме уникална държава. Бяхме братя социалисти тръгнали по правилния път с държави като Ангола, Конго, Куба и кой ли още не.... Но банани, какао и кафе не ни даваха на бартер.... Искаха $. Що ли...

Майка ми пиеше истинско нес кафе. Помня, защото аз и го разбърквах с много захар и ставаше на пяна. Не сме имали връзки за такива неща. А баба ми и дядо ми пиеха смляно кафе, смесено с ръж, сварено на котлон.

Всичките ми познати са с големи библиотеки. От малък град съм родом.

Моля те, обясни ми какво се има предвид под "истинско нес кафе".

Simple Smile

# 730 2 ноем. 2014, 15:44 ч.

Мнения: 1 732

Цитат на: NinoTino в нд, 02 ное 2014, 13:49

Цитат на: Как` Сийка в нд, 02 ное 2014, 13:36

Много може да се пише още, но да не отегчаваме прекалено публиката. Най-лошото е, че не се поучихме от грешките си в този период, а ги повторихме с много по-фатален резултат след 89 година.

Защото не го отчетохме като греша. Просто е.

Не отегчаваш, чудесно си пишеш по темата.

Аз пък мисля, че се отчете, но някои злоупотребиха с доверието и с други неща.
Освен това, ние бяхме част от една обща верига, няма как да избегнем намеси всякакви - отвън.

Също считам, че комунистическа България в различните си периоди отчиташе грешки и ги поправяше или поне се опитваше да ги поправя. Е, в рамките все пак на идеологията. Примерно, това, което е било в края на 50- те не беше през 80-те.

# 731 2 ноем. 2014, 15:49 ч.

Мнения: 1 732

Майка ми пиеше много кафе. Винаги имаше у дома, мисля, че на пакета пишеше 'кафе Нова Бразилия', беше печено на зърна. Купуването му беше понякога сложно. Случвало се е да е от/с познати или с връзки.
Все ги коментираме тия стоки, Crazy

ясно е, че нямаше богат избор и понякога имаше дефицити.

# 732 2 ноем. 2014, 16:03 ч.

Мнения: 14 220

Бъркаш периода - кафе "Нова Бразилия" е индонезийска робуста, която почна да се продава скоро след промените.
По соца кафето у нас обикновено биваше никарагуанско (нелошо) и някакви с неясен произход. Нямаше го винаги и в изобилие на пазара, естествено, това мисля, че е ясно.

"Инка" и "Ръж" бяха масовите кафета, Нескафето на Нестле (това е единственото инстантно кафе, което има право да носи това име) идваше от кореком.

Доста се носеха кафета от ГДР, Унгария и Сърбия, където явно са се продавали по-свободно. От Сърбия идваше и един шоколад в бледожълта хартия с две червени рози, който много обичах.

# 733 2 ноем. 2014, 16:04 ч.

Мнения: 10 545

Скоро на вилата намерих една стааара тенекиена кутия от кафе. Пише "Внос от Аржентина".
Иначе и никарагуанското кафе се продаваше в тенекиени кутии. Беше на зърна. Аз го мелех в кафемелачката. Помните ли ги? Simple Smile

# 734 2 ноем. 2014, 16:07 ч.

Мнения: 30 574

Имаше масово виетнамско кафе. Малки кафяви кутийки, мляно, много гадно и неароматно. Но го пиехме, когато не можехме да се снабдим с по-хубаво.
Кафе на зърна рядко можеше да се купи свободно, обикновено с връзки или подарък, донесен от чужбина. Един от най-честите подкупи, когато искаш да постигнеш нещо по втория начин или да се отблагодариш за свършена услуга.
А, нескафе също имаше свободно по едно време - в малките кутийки.
В магазините на "Океански риболов" също често зареждаха по-дефицитни стоки като кафе, кашу и шоколади (вносни). Поне в нашия град.

Препоръчани теми

Хроничната липса на сън и нейните последствия

Изпращане на пратка от Русия до България

Има ли нещо, което винаги и при всякакви обстоятелства ви разсмива?

62
Развлечение

Чувствам се грозна

Причина:

Причина: