Истории от комунистическа България

Баща ми също работеше, както и дядо ми.
И двамата работеха на държавната си работа, отделно ходеха да копаят, косят, плевят и подреждат градините и вилите на цитирам "гражданите". Кои бяха тия граждани обаче - имотни хора, сдобили се с места в Драгалевци, включително и такива лично на дядо ми, които са отнети по времето на комунизма от истинските им собственици. Дори името им знам на тези местности. В местността Симаница например има вила, сега къща. Това място е било на дядо ми, но така и не го върнаха, защото след промените хората си живееха там. Та ходеха с баща ми да ги работят тия места. Както и други, дадени по някакви причини и "заслуги" на някакви хора. Нашите работеха на една зъболекарка такова място и на учители имаше места, които им бяха дадени.
Другата работа, която вършеха беше - строителни работи. На тоя ше бият плоча, цял етаж ще "дзидат", както казваше дядо ми. Той и бунари правеше, пак на виладжиите. Копае и после зидат с камък. Имаше "колега" по тая работа с бунарите, дето пък работеше и гробар - дядо Илко.

Дядо Илко, няма да го забравя. Та той имаше една история - питал сестра си:
 - Маро, що прайш, ма?!
- Мотам се Илко, що да правим?!
- Мотай се, мотай се, они ората земаа убавите места у гробищата!  

Та така, работеха си и то бая! Че иначе за къде?
Баща ми от няколко години си седи у дома, почти се съсипа мястото, на което работеше и той се махна. И ни помага у нас, върши какво ли не, но понякога му е криво, щото е млад, да не ходи на работа, но майка ми му казва - ядосвай се, понеже малко си влачил кофите с пясък, башка.

като една Гърция защо да не сме ?
доста по-зЛе от нас , до вЛизанео в ЕС ,
до 2-та свет. война сме Лидер на БаЛканите ,
но сЛед комунистическия цирей , къде сме ?

За да разбере какво зло беше соц-ът, човек трябва много да попътува в държавите от бившия СССР, да почете сериозно и да влезе в достатъчно музеи на НКВД. И сигурно да роди дете, чиито десетки роднини са си отишли в Сибир, депортирани заради образованието и будните им глави, както се случи с мен.

Когато моят втори баща и майка ми се залюбиха и заразвеждаха с партньорите си, за да са заедно, им отнеха членството в партията. Нямаха право да живеят заедно, защото не бяха  формално женени. Една жена се осмели да ни даде под наем тавана си, за да има къде да отидем, все пак. Нямаше течаща вода, но пък мухълът беше на всеки квадратен сантиметър. Баща ми, от сериозен началник и партиен активист, отиде да работи в уранова мина, в Бухово. За 6 месеца, косата му опада.

Въпреки това, когато прочетох "Задочни репортажи за България" на Георги Марков, на цели 14, не повярвах, мислех, че си фантазира. Отне ми години четене и обикаляне по света, за да загрея какво реално ми се е случило.

Тъжното е, че мозъците на много мои връстници още са промити, а те промиват мозъците на своите деца. Държавите, които направиха пълна лустрация, забраниха комунизма със закон и осъзнаха целия ужас, се възстановиха икономически и културно - Чехия, Литва, Латвия, Естония, са на светлинни години пред нас. А нас все още ни управляват комунистически династии и има дебат дали соцът е бил зло. Егати.

Сауле, и Румъни дори. Дето били по-назад от нас.

Имах приятел ерген, който плащаше 20 лв. ергенски данък. Аз се уволних '89 и влязох в университета. та не се наложи да плащам. Когато попитах приятеля си след като така или иначе един ден ще се ожени, защо не побърза, та да не дава грешни пари, той вика, че е без значение дали ще му ги удържат или ще ги даде за 2 чифта кюлоти, "та нямало и да му стигат дори".

Боже, цял форум десиденти....и нито един затрит от народната власт. как така след 88 всички станахте гонение от другарите. Това като партизаните, дето на 9-ти септември се вкл в парада....

Дефинирай "дисидент", Titina.
Помагам, ето: http://rechnik.info/%D0%B4%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82
Дисидент е човек, който активно се бори и полага усилия за възцаряване на демокрация. Не прочетох истории на активни борци срещу комунизма тук, само на хора, които по някакъв начин са понесли тежестта му.
Половината роднини по литовска линия на сина ми са депортирани в Сибир и никой не се е върнал. Не смятам, че това ме прави дисидент. Какво е дисидент - обратно в тълковния речник.

Докато прочета всичките нам си колко страници, изгубих нишката на темите, по които исках да се изкажа  

Та, стана дума за инфраструктурата. Дали трябва да се сравнява инфраструктурата преди и след 9-ти? Нямате ли родители, участвали в прословутото бригадирско движение и копали и електрифицирали? Какво всъщност е създадено като инфраструктура след 10-ти и заслужава да се спомене? Щото аз лично имам спомени от пътувания от време оно и не ми се откачаше челюстта по дупките, а сега, ако не отпуснат пари по някой от структурните фондове, можеш не челюстта, а цялата гума да си загубиш. Какво друго е инфраструктура? Училища, здравни заведения... Обсъдиха се вече, смятам, за всеки е ясно кое е по-добро от социална гледна точка.

Все казвате, че на някои им било хубаво в соца, щот били малки. И че хубавите спомени не идвали от соца, а въпреки него, заради крехката ни възраст. А от друга страна сравняваме България през70-те или 80-те с България през 2014 или още по-зле, със Западна Европа през 2014. Мъжът ми е от Люксебург, връстник ми е. Разказва ми за любопитното ястие супа с кокали. Прави се по следния начин: при готвене на  някакво месо, най-вече пиле, се запазват кокалите, от които на следващия ден се прави супа. И други такива има бол, ще  ви разказвам, че сега ми блокира компютърът.

То този термин "дисидент" се подмята от известно време тук като "здрасти".
Тъкмо щях да питам дали тези, които го употребяват с цел присмех, са прочели значението му.

Това със супата ако съм го разбрала е......ъ....няма такъв пример просто  

А за пътната инфраструктура да не говорим    До село се пътуваше цял ден. Витиня и до сега я мразя. Няма изобщо база за сравнение със сега.  
И какви пътища, в нашия квартал, на нашата улица нямаше асфалт, а беше черен път, сигурно до 84 поне.

Въобще си играем свободно с времето - и преди, и сега   По комунистическо, имаше тъмно минало и светло бъдеще, за настоящето не се споменаваше, сигурно е било в светлосенки... След 10-ти пяхме "Аз не съм комунист и никога няма да бъда" - в настояще демек и в бъдеще време. Миналото удобно не се споменава, че иначе някои новодисидентски елементи нямаше да могат да участват със същия ентусиазъм.

Ето ви спомен, съвсем личен. В първи клас направихме стачка, защото ни караха да репетираме народни танци в обедната почивка. Написахме плакати и обикаляхме из училището, докато ни привика директорката. Изслуша ни жената, че и отсъди, че сме прави. Не намалиха на никого поведението, защото отрано разбрахме, че колективната отговорност е по-малка от личната и за всяко провинение всички бяхме солидарно отговорни. Нямаше как да намалят поведението на целия клас. Така се измъквахме до последно, а провинения имахме колкото искаш, бяхме адски изобретателни  

Да четат, да се учат, Тино  
А аз дисидент не мисля, че бих посмяла да бъда.
Като дете, презобила с партизански романи, се чудех дали бих могла да издържа на разпитите на фашистите. След посещението ми във вилнюския музей на НКВД със сигурност знам, че на комунистически разпит кагебейски не бих издържала. Пък ако имам дете - забрави. Банална лелка съм аз, никакъв дисидент. Всеки ден благодаря, че не ми се налага да съм.

Помните ли режима на тока?

Нино, моята улица е павирана, преди адски много години. Голяма част от паветата липсват, дупки, прах и огромни локви след дъжд.
Казват да сме се обърнели към Общината и да подадем молба за ремонт и асфалтиране.
Да де, ама.............според плана на града улицата се води с асфалтово покритие.
И сега какво?

Не искам да сравнявам с преди. За мен е важно как ще е занапред.
Уви, не виждам начин нещата да се оправят. Нито от инфраструктура, нито от към социален аспект, нито по какъвто и да било друг начин.

От три дни съм без работа. Вече подадох не-знам-си колко молби и CV-та. И идеално знам, че обаждане няма да получа.

Май сбърках темата. Това си беше за оплакванията.

Не съм вперила поглед с носталгия назад. Искам да мога да вперя поглед с надежда напред. Искам и спокойствие и сигурност.
Толкова ли много искам?

Режимът на тока не го помня, но ще перефразирам думите на една позната от тия дни - Народната власт не е донесла канализация на квартали на Столицата за 45 години, а в някои села още няма електричество. В нормалните европейски държави е имало еспресо машини и полуавтоматични перални през 30тте години на 20ти век, ние още борим електрификацията и канализацията.



skarlet71 , не искаш много.   Ще получиш работа, то е ясно.

НиноТино, може да е имало еспресо машини и полуавтоматични перални, но не по семействата на обикновения народец.

Titina , добре е да не се злоупотребява с думата дисидент.
Saule , много силен пост. Това, което мога да споделя от личен опит е, че руският соц е в пъти по- жесток в мащабност и страшен от която и да е негова вариация в другите страни. Както разбирам, ти си сърбала неговата попара.
Най- омерзителното нещо за мен е двуличието и безкрупулността на това време. Вероломността на  приелите идеологията като свое верую беше оправдана до такава степен, че хората нямаха право на личен живот. Всичко беше контролирано и санкционирано до чудовищни извращения. Това с разводите и женитбите , комуналките, Сибир и пр. ми е познато от СССР. В домовете беше сурово, оскъдно и бедно, а по обществените и учрежденските места имаше пищна помпозност, светлина и простор. Домът не беше ценност, ценно беше общото социалистическо благо.

тази песен за мен винаги си остана лицемерна.
Кирил Маричков младши ми беше съученик .Един от онези, привилигированите, дундурканите и ухажваните от соц-а, идеален пример за двуличието на номенклатурата, за което ставаше дума по- напред.
"Задочни репортажи за България" така и не можах да прочета докрай. Синът на Георги Джагаров (един от героите в записките) ми беше също съученик...Не можах да си тровя отново и отново душата, когато всичко беше пред очите ми.

да, много е, уви. Явно някои нямат интерес да царят истинско спокойствие и сигурност. Защото тогава няма как да манипулират, да крадат и да лъжат.
Обаче, вярвай! Вярвай, че твоето място те чака и ще получиш шанс за развитие и реализация.