Истории от комунистическа България

искаш да кажеш, че лагери е имало до 1989-та ли?

колкото до жестокостта, срещала ли си данни за разстреляни деца в комунистически лагери?

Да, искам да кажа, че е имало до 89.

Няколко пъти стана въпрос  в темата, по различни поводи.


Белене е името на първия концлагер в България, функционирал на територията на остров Персин (Беленески остров), като жените са били на остров Щурчето в периода 1949-1989 година (с няколко прекъсвания). Закрит от 1 януари 1953 г., той е възстановен след унгарските събития в края на 1956 г. и отново е закрит на 27 август 1959 г., въпреки че тайно продължава да функционира поне две години след това.[1] Лагерът отново е отворен в средата на 80-те години, по време на т.нар. Възродителен процес, когато много турци са изпратени в него.

Не съм чела информации конкретно деца да са били убити в лагер.

Това може да ти е интересно - http://gulag.ipvnews.org/article20060911.php

По друг повод четох за трудово-изправителните домове за деца на Сталин. Става дума най-вече за деца, чиито родители са били изпратени в лагерите и те е трябвало да се "превъзпитат". Може и за тях да са виновни американците - вярвам, че все нещо ще ти хрумне в тази посока.

Кошмар.  Няма да се учудя, ако е имало и разстреляни деца. 

Написаното в Уикипедия не е вярно. Лагерът в Белене е закрит през 1959 г. Освободени са всички освен "особено опасни" 166 човека, които са пратени в каменна кариера край Ловеч, т.нар. лагер Слънчев бряг, който пък е закрит през 1962.

Ох, и това е ужасно нечовешко. 

Вярно, че е нечовешко, но не знам колко е обективно, затова реших да го махна. При всички случаи обаче е било нечовешко.  Разговорът беше по-скоро затова до кога са съществували подобни лагери. Еми не до 1989. Последният е закрит почти 30 години по-рано, далеч преди да се родим коментиращите в темата, струва ми се.

Напротив и в документалните филми, които изгледах се казва, че Лагерът е отварян многократно. Включително и по време на Възродителния процес.
ИМа много документи, архиви и информации по този повод.

Но както дебело се опитах да подчертая, важното не е това. Важното е, че идеологът на това нещо е заемал висши държавни постове и е наказан с леко мъмрене. Заемал ги е до 1990 година. И не е само той. Информация има, може да се прочете.

1944–1953
1956–1962
1984–1989

Цитирах Уикипедия като най-лесно излизащ източник. Иначе има стотици.

http://www.trud.cc/files/attach/att10495.pdf?lng=bg

Нека оставим за момент доказаните многомилионни зверства на съветския комунизъм, с милионни деца жертви на дивашките им социални експерименти  - там децат измират с милиони, отговорно твърдя това и смятам, че мога да го докажа. Да се съсредоточим над българските ни дела.

Допускам, че идеята на Jam e да се вземе предвид убийството на децата в Ястребино и с него да се обоснове и оправдае десетилетия зверства  - някои преди, повечето много след това. Те (още) се ползват за вменяват на групова вина, възмездие за която се търси с цялото усърдие, на което са способни.

Убийството на тези деца е чудовищно престъпление - срещу закона и хуманността. То се случва посред жестока, разпалена от комунистическата партия след(!) заповед на Кремъл гражданска война срещу българската държава. Война, където зверствата  - и от двете страни - са за съжаление факт. Както във всяка война, за съжаление - повтарям. Тая война, пламнала веднъж през 1923, пак по заповед от същото място- често престъпва Божиите закони.

Доколкото съм запознат, командващият акцията в Ястребино е съден още преди 9 септември. След тази дата - вече само предполагам - едва ли е оцелял някой, дори и косвено свързан с операцията там. Персонално възмездие е получено! А  (съвсем например) отсеклите ръцете на свещеника на село Торос доживяха честити старини. Не видяха съд. Няма да видят и обществено осъждане, както е тръгнало. Пред паметниците им туряте цветя.

По приблизителни оценки, за първите месеци след преврата на 9-ти са разстреляни, удавени, заровени в мини, взривени, обесени  - около 30 000 души. Това е без съд, както казва ЧК - извънсъдебна разправа. После иде Народния съд, който подкарва към разстелните подземия и душегубки на Куциян още няколко хиляди българи. После почват социалната профилактика, борбата с агентите на империализма, шпиониоте, земеделците, кулаците, агентите на Тито, Трайчокостовистите - трудно ми е да изброя всичките врагове, чиито глави секат палачите на кремълските подлоги.

Дори и да е заради разстрелите - това е примитивна, поголовна, неоправдана мъст, даже не е и мъст, ами чист, вдъхновен от хиляди километри геноцид, маскиран като мъст. Неоправдан от нищо.

Относно измеренията на комунистическите зверства в глобален мащаб има един фотоархив, който е... дори не искам да пускам линк тук...

Който има здрави нерви, може да напише в Гугъл Необходимо ли е да се осъди комунизма, това е фотоархив в 3 части, част 3 е за Европа. Предупреждавам, че не е за хора със слаби нерви. Или пък можете да прочетете и за Камбоджа и Червените кхмери.

Защо не можем да говорим за зверствата на комунистическия режим и за зверствата, извършени в годините 1925 или 1941-1944 г. в един текст? Порицавайки едните и другите? Трябва ли да си мерим труповете? Не са ли всичките българи? Колко е голям нашият народ? Можем ли да си позволим лукса да се ненавиждаме едни други ПОКОЛЕНИЯ НАРЕД? 

Можем. Стига да не оправдаваме едните с другите. А сравнителният анализ е част от 'играта'.

И сега, много специален поздрав за Куркума. Искам да го прочетеш цялото.

http://www.socbg.com/2014/11/blog-post_54.html

и това: http://www.highviewart.com/articles/view/2101

Мой човек си, грижа се за интересите ти.

Ама 1984–1989 какви турци са вкарвали в лагера, тия, дето са организирали атентатите ли?

Напълно съгласна съм, но не знам защо това трябва да се прави 70-90 години по-късно, освен ако не се чества някаква годишнина. Главните действащи лица вероятно до един не са измежду живите.
Живеем в неособено спокойни времена. Не е много отдавна ужасът в Югославия, и сега се случва в Северна Африка и Украйна, да не говорим какво може да се случи. Мен поне това ме вълнува, а не кой какво направил преди почти 100 години. Еми аз живея в страна, в която преди 100 години са нямали собствен език, но сега са несравнимо по-добре от нас.