Математически турнири - 29

Предучилищен клас. 

Merci

Е, сега жаргон, явно децата ти са големи, иначе щеше да си наясно

Хехе, и приятелски деца има, Но никога не съм чувала ПУК. Даже си мислех, че може и да е форумен жаргон, но го срещам и другаде - все софиянки та го нарекох местен

Извинявам се за спама.

Да, Салабашев е и след него следва Коледното на 13.12
Присъединявам се и аз в темата,ние сме трети клас.

Според мен задача №6 за първи клас е задача-менте.

7 лева , хм.

Аз имам вече едно основно притеснение.
Учителката й на частните уроци по математика твърди, че е супер и според нея трябва да изкара максимален брой точки на СМТ. Изрешила е всички СМТ от предишни години и извода се прави от резултатите, които е правила при решаването им.
Учителката от уроците в математическата също казва, че има страшен усет към математиката и повече и дума не можах да изтръгна от нея.
Наистина малката решава страшно много задачи и не защото я карам, а защото й харесва и обича.
Да но и на ЧХ и на СМТ се представя зле. 
Чудя се наистина какво да правя. даже не съм спала от мислене. Дали да продължаваме с уроците или не? Страх ме е от разочарованието й, защото аз лично съм изживявала такова и знам как се чувствах. След СМТ е ревала като магаре. Защото тя или много бърза както беше с ЧХ и омазва всичко или обратното както се случи с СМТ и не й е стигнало времето.

Разочарованията са част от живота, а слабите резултати са начин да се видят слабите места на детето и да се работи за преодоляването им. При нашето дете го има същия проблем с бързането. По тази причина редовно изкарва 65-80% вместо 90-100. Просто обяснявай, че с един слаб резултат не свършва светът и това не я прави по-глупава, но следващият път трябва да не бърза да излиза и да си провери задачите 

Поговори с нея като с голям човек и кротко, ясно и разумно и обясни, че да знаеш математика и да печелиш състезания не е едно и също. Всички измежду първите 20-30 деца знаят еднакво добре математика, но някои умеят да се концентрират и да дадат 100% от себе си на всяко състезание, други го правят от време на време, трети изобщо не успяват да го направят. И това решава класирането и рейтинга. И поговорете с нея за настройка, за тактика, за концентрация. Нека винаги носи часовник и си следи времето, да не се забива в някоя конкретна задача, която не може да реши, а първо да опоска всички, които са и ясни, ако трябва да решава отзад напред (когато има дадени отговори) и т.н. Има доста писано за тактиката. Но изходът не е в това да се предадете, а да работите и за концентрация, психика и тактика.  Но дори и да не стане, това няма да значи, че не е добра в математиката, а само че няма психика на състезател. Това и обясни, да му олекне на детето и да не се притеснява, че се е изложила, че те е разочаровала, че е "тъпа" и пр. детски самовнушения.

П.П. И ти не се панирай или поне не показвай, че си разтревожена, защото децата усещат и се предава и на тях.

Детето е малко. Това, че има усет е чудесно. Че има мотивация и полага усилия - също. Аз не бих спряла уроците.

Обаче и двете трябва да сте наясно, че не е достатъчно да е добър математик за да печели много точки и награди. И не те трябва да са нейната цел.  Там е ролята на другия учител, който готви състезател. Можеш да бъдеш ти.

Ако има развитие, детето може да бъде щастливо и с малко точки. Ако има нисък резултат, но той е посочил слабост и по нея се работи - също. Малко е деликатно, но след като се стараеш, мислиш и искаш да върви напред, най-вероятно и това ще можеш да  направиш. Успех!

Нас ни информират само за състезания по математика. За мен е добре да се явява, защото са някакъв ориентир за нивото /макар по-назад да четох теза,  която разтълкувах като състезанията по математика да трябва да са само за деца от математически гимназии и за такива, които се подготвят задълбочено/.
В нашия случай ,хубавото на бързака е, че детето не е състезателен тип, не му е толкова важно как ще се представи, а и не поставя математиката като любим предмет, макар да се справя горе долу добре със състезателни задачи - около 60-80 процента решава без проблем. За остналите зависи от състезанието .
Вчера е направил грешки от бързане /на две от задачите направо глупави -смятал е сбор на числа, вместо цифри, а на едната е забравил да отговори на финалния въпрос/ и сметката е осем решени задачи и едно от подусловията на последната.
Струва ми се, че ако не бяха състезания по математика, а по любимия му български или английски,, щях да бъда по-внимателна дали да го пускам в случай, че го преценявам като разсеян. Защото рискът от разочарованието да не се представиш добре по любим училищен предмет в ранна възраст, ми се струва по-голям от този да се изложиш на състезание по дисциплина, която си я приел като необходима част от училищното битие.
Съзнавам, че тезата ми звучи малко налудничаво -  на математически състезания да се явяват деца, които не обичат чак толкова математиката , но пък ми се струва, че за деца от начална степен има и други фактори, освен любовта към задачите. Т.е въпрос на преценка е какъв тип е детето.

Ох, благодаря ВИ.
Колко е  хубаво да поговоря с някой за това. От детето се крия, на приятелите сигурно ще стана досадна и за това избягвам. У дома мъжът ми само ми се кара, че се кахъря и тормозя и говори с мен по този въпрос само назидателно и карайки ми се.
Още един път благодаря

Valerie, pонеже това са най-достъпните и регулярни състезания и аз мисля така - да ходи. Но за разочарованията темата е по-дълбока - важно е ти, класен и т.н как приемат резултатите. Затова с другата ти тез - не бих го пускал апо любим предмет да не се разочарова - не. И по любимия му го пускай полека, а после само по него. Според мен.

Точно там ще има друга мотивация, друга тръпка и удовлетворение.

Аз лично записах детето на първото му състезание защото знаех, че е спокойно, несъстезателно и исках да види как реагира в такава ситуация. Понеже беше математика и първи клас, първо за годината състезание. Резултатът беше супер - макар да имаше квесторска грешка и заради това не макс., а втори резултат. Но мисля, че тогава научи много - че не всичко зависи от него, че не боли да се яви, че няма да му се кара никой ако не е на макс /понеже да обещаеш е лесно, но след състезанието не са сигурни/. Даже грамота не сме вземали - не знаех че дават. И не съжалявам. И това беше добре.

Ние също правим средно 60-80 %,което ме ядосва малко.В къщи се теглят задачи от предни години,сгрешава 2-3 задачи примерно,а на състезанията сгрешава повече и все от лесните задачи,които са по-напред.Иначе сложните последните решени.Не мисля,че е от притеснение предвид,че започнахме от втори клас със състезанията,съответно натрупа опит и е доста хладнокръвен вече.Сега в трети клас е по-добре отколкото във втори,в четвърти силно се надявам да е още по-добре.

Последните два дни, задачи не е решавал, само говорихме за стратегия, нали му беше първото състезание.
Освен в училище и в къщи решаваше задачи от различни състезания, след 10мин. готов и ми дава листа. Аз, баща му, дядо му, само това му обяснявах ме: стои се до края, не се бърза, затрудни ли те задача, оставяш я, за по-късно, решаваш първоначално лесните за теб задачи .....