Доколко е определящ кварталът, в който живеем, за възпитанието на детето?

Поне едно от изброените семейства за цвят е супер.
Проблемът се появява, когато вие (бялото семейство) сте едното в черната махала...Когато вие сте "цвета", или липсата на цвят по-точно...
Мдааа. Не вярвам даже СофиСпенсър да издържи и пет минути в такава мила и културна среда.
ПП: И моля само не слагайте японците при останалите (цигани/араби/азиатци/негри). Както казват руснаците: "Япония-ето запад"

Ами да, точно това е, промиват им абсолютно мозъците и ги учат на абсолютни глупости и нормален човек никога не би ходил там и не би се занимавал с простотии.

Върви му го обяснявай на него това. Той е твърдо убеден, че в Стрелбище няма простаци, цигани, араби и т.н., естествено и в елитните южни и източни квартали също няма.

За жалост придошлите хора от Арабския свят плъзнаха навсякъде.  

Около мен още няма де, обаче започват да се появяват цигани, което не е типично.

Аз те разбирам. Никога не съм била в твоето положение, така ми се е стекъл животът, но не мисля, че пишеш глупости. Уважавам хората, които са имали силата да излязат от дупката, в която са попаднали, често не по своя воля.

Благодаря Poppea . Аз изключително много уважавам хората, които не са вървели по каменистия път на саморазрушението. Свалям шапка. Просто аз съм от тези, които не успяват да се учат от грешките на другите. Няма виновни - нито мама, нито тате, нито средата, никой не е виновен. Дори и себе си вече не обвинявам. Толкова съм могла, толкова съм направила. Не съм могла да постъпя по друг начин, а и дори да съжалявам за миналото, не мога да го променя. Което няма значение. В случая не съм аз важната, а темата, която не ми се иска да разводнявам. Към недоброжелателите, мога само да се усмихна и да благодаря, че ги има, защото колкото повече се хвърлят камъни в моята градина, толкова по-добре, за да разбирам и осъзнавам грешките, които допускам, било то и в общуването с хора от форум, които не познавам лично.

Не е по-възвишен, но с голяма доза вероятност е по-силен. Защото зависимостта е страшно притегателна и се иска много повече сила да се откажеш, отколкото да се удържиш първия път. Както казват "без едно може, с едно не може" Лесно е цял живот да спазваш цености, ако си роден заможен в семейство на образовани грижовни родители, които са ти осигурили възможност да имаш висчко необходимо - топло, храна, дрехи, играчки, дали са ти условия учиш, да избираш своя път, без да те притискат никакви обстояелства или органичения.  Но ние си даваме светка за това само ако по някоакъв начин се докоснем и до другата опция - бедност, пороци в семейството, липса на условия за елементарен живот, ежедневна борба за оцеляване, да не говорим за образование и развитие.  Разбира се, има и деца от богати семейства, които затъват, но обикновено това е свързано с липса на контакт с рдителите и/или липса изобщо на интерес към тях извън отрупването с пари. Изобщо е сложно и няма рецепти за затъване, ккато и за излизане, но едно е ясно за мен - трябва много силна воля, за да успееш да излезеш от дупката.  

С това не искам да кажа, че всички трябва да станем наркомани, за да изпитаме силите си, а че 1) ако си в подходящата за това среда, много лесно влизаш в порока - дали алкохол, дали наркотици, дали друго и 2) само единици, и то най-силните, успяват да излязат. Не е задължително да се развиваш само по такъв начин, има и други начини, но задължително трябва огромна сила да излезеш от зависимостта от порока. Затова уважавам такива хора като PKKS.

За протокола- самата аз съм от "бяло" семейство и никога не съм била зависима от нещо. Но си давам сметка, че средата ми до момента е била изключително благоприятна и ако бях родена другаде и при други условия, може би нямаше да е така.

Умните хора трупат опит, когато са вече развити, зрели хора - да кажем, след 20 години. А докато са деца, нямат развити критериии за добро и зло, за лошо и хубаво, за това кое е полезно и кое вредно за тях и затова са уязвими и силно зависими от средата.

Моля, няма защо - наистина ти свалям шапка! Съгласна съм с теб - да се търсят виновни, няма смисъл. И не обръщай внимание на недоброжелателните - ти знаеш коя си и какво искаш. Гледаш напред и това е. Успех!

Като цяло може би е така, но ако помага на зависими или хора в тежко положение, защо да я зачертаваме с лека ръка?

И пак за протокола - аз съм умерено православна

Там, където живея аз, има гърци, французи, руснаци, до сега арабин или негър не съм видяла. Но и да видя, нека не забравяме все пак, че  има араби и араби, както и негри и негри. Не слагам хората под един знаменател само по цвета на кожата или етноса им.

Евангелизмът е най-голямата протестантска деноминация в света. Над 200 млн. души. С църкви по целия свят. Включително и в България и то още отпреди 9 септ. Може би говориш за друго течение... Не знам.

Да ви кажа честно-предпочитам евангелистите пред нашите "православни скотове" (цитат), които изобщо не са наясно на кой свят си разхождат ролексите...

От личните ми наблюдения знам, че до голяма степен евангелистите имат стремеж към Бог и стремеж към по-благоразумен начин на живот, морал. Навлизала съм в конфликти с евангелисти, които са фанатични до мозъка на костите си и дори не се усещат колко гняв имат в себе си, което никак не е богоугодно и е в противоречие с принципите, които уж защитават.
Като навсякъде има хора и хора. Но истината е, че съм с добри впечатления като цяло от протестантството, защото е достъпно, лесноразбираемо и смилаемо и хората са отворени към общуване и помагане на ближния. Не е задължително да си евангелист, че да си такъв, разбира се. Но това е една добра среда, особено за хора, които са загубили всичко в живота си, за да срещнат подкрепа и разбиране, както и възможност да водят изцяло нов начин на живот, който е в противоречие на всичко, което е било до момента.

Мисля, че и православните, и католиците, и будистите, и мюсюлманите, и... са така, ако не са от радикалната си разновидност - тоест, за мен хората се делят на свестни (които помагат и разбират)  и несвестни (злобни, ненавиждащи, разрушители), а не на католици, протестанти, православни или мюсюлмани. И съм отвратена от жаждата за богатство и власт на върхушката на католиците и православните свещеници, съвсем в разрез с повелите на религията. В този смисъл протестантите поне не парадират с окичени със злато църкви и скъпи автомобили.

П.С. За помагането на хора в тежко положение си права, но не мисля, че е запазено само за евангелистите. Знам и за православни общности и свещеници, които помагат. Сигурно има и при католиците, макар аз да не ги знам. Всичко е до човека, а не до неговата религия, според мен.

П.П.С Защо няма тема за атентата в Париж от вчера? Говорим си с мой приятел мюсюлманин и той ми казва "няма лоши религии, има лоши хора".

Не съм специалист по теология, обаче доколкото виждам, евангелизмът съвсем не е еднородно течение и има куп разновидности. Винаги съм се чудила как е възможно една и съща религия да има толкова много разновидности - и в християнството го има, и в исляма, до там, че да се избиват помежду си 

А Мецан сигурно имаше предвид непрекъснатото позоваване на библията от евангелистите и стремежа им активно да насаждат своята вяра у другите - наистина понякога е досаден подобен религиозен плам.  Но мисля, че това е присъщо на всички радикалисти от която и да е религия.