Фиксираността в йерархиите, произхода (сякаш сме аристократи до девето коляно), презрението към физическия труд са все компенсаторни симптоми. Носталгии по минало, което при нас, заради причини от исторически, културен, политически характер, не се е случило, никога не е било. Тъга по неслучил се произход, блян по въобразена аристократичност. Не е просто липса на мозъчни гънки, а дълбока травматичност.
- Публикувана: 14 ноем. 2014, 14:32 ч.
- Последно мнение: 9 ян. 2015, 14:32 ч.
Доколко е определящ кварталът, в който живеем, за възпитанието на детето?
Фиксираността в йерархиите, произхода (сякаш сме аристократи до девето коляно), презрението към физическия труд са все компенсаторни симптоми. Носталгии по минало, което при нас, заради причини от исторически, културен, политически характер, не се е случило, никога не е било. Тъга по неслучил се произход, блян по въобразена аристократичност. Не е просто липса на мозъчни гънки, а дълбока травматичност.
Именно поради причините написани от Аглая , претенциите на Дамите са смехотворни и жалки.
Казах, че имам очаквания, не съм казала, че съм сигурна какво ще се случи.
Дадох пример, за да обясня по-скоро защо аз не бих записала детето си в частно училище или не бих го пратила на 5-дневна ски-почивка, струваща 2000лв-точно, защото нямам претенции да стига толкова далеч и не искам да му създавам грешни представи.
Дали слагам похлупак на отрочето си-едва ли може да се каже, след като моето дете е може би единственото дете от 4 паралелки в нашето училище, което ходи и се връща само от училище от 1-вия ден на 1-ви клас, учи само, без да го изпитвам и проверявам всяка вечер също оттогава, не се чувам изобщо през деня с него-нито когато е на училище, нито когато се гледа изцяло сам вкъщи, не му проверявам раницата, не питам по-често от веднъж в месеца с кого си играе и говори повече в училище и с кого не...Което не означава, че не давам основни насоки, разбира се.
Надали снобизмът ми е черта, след като се държа, обличам и живея според собствените си принципи и възможности /включвам държавно училище, здравеопазване, обличане от втората употреба, ходене на почивка в евтини соц.хотели, построени на ст.рахотни места и т.н./ и искрено се радвам за по-успелите от мен. Така възпитавам и детето си. Събирам го предимно с хора, които са от нашата черга или една идея по-добре от нас. Когато живеехме в един циганско-работнически квартал и българчетата с минимална интелигентност бяха най-великите, просто защото изпъкваха над циганчетата, спрях да го събирам с тях. Естествено, че имаше и изключения, но общата тенденция беше такава.
Да, различавам се от хората, за които парите са определящ фактор и биха зарязали образованието си, родината си, за да отидат в чужбина, да работят на места, изискващи минимално образование, но да живеят по-добре. Различавам се и от хората, които дават всичко за децата си да им осигурят по-добър стандарт на живот/не образование, не развитие, а стандарт на живот/, а самите те живеят в пъти по-мизерно. Различавам се и от много други....Но не ги отричам. Това е въпрос на приоритети.
Дадох пример, за да обясня по-скоро защо аз не бих записала детето си в частно училище или не бих го пратила на 5-дневна ски-почивка, струваща 2000лв-точно, защото нямам претенции да стига толкова далеч и не искам да му създавам грешни представи.
Дали слагам похлупак на отрочето си-едва ли може да се каже, след като моето дете е може би единственото дете от 4 паралелки в нашето училище, което ходи и се връща само от училище от 1-вия ден на 1-ви клас, учи само, без да го изпитвам и проверявам всяка вечер също оттогава, не се чувам изобщо през деня с него-нито когато е на училище, нито когато се гледа изцяло сам вкъщи, не му проверявам раницата, не питам по-често от веднъж в месеца с кого си играе и говори повече в училище и с кого не...Което не означава, че не давам основни насоки, разбира се.
Надали снобизмът ми е черта, след като се държа, обличам и живея според собствените си принципи и възможности /включвам държавно училище, здравеопазване, обличане от втората употреба, ходене на почивка в евтини соц.хотели, построени на ст.рахотни места и т.н./ и искрено се радвам за по-успелите от мен. Така възпитавам и детето си. Събирам го предимно с хора, които са от нашата черга или една идея по-добре от нас. Когато живеехме в един циганско-работнически квартал и българчетата с минимална интелигентност бяха най-великите, просто защото изпъкваха над циганчетата, спрях да го събирам с тях. Естествено, че имаше и изключения, но общата тенденция беше такава.
Да, различавам се от хората, за които парите са определящ фактор и биха зарязали образованието си, родината си, за да отидат в чужбина, да работят на места, изискващи минимално образование, но да живеят по-добре. Различавам се и от хората, които дават всичко за децата си да им осигурят по-добър стандарт на живот/не образование, не развитие, а стандарт на живот/, а самите те живеят в пъти по-мизерно. Различавам се и от много други....Но не ги отричам. Това е въпрос на приоритети.
Псевдоаристократите са по-зле и от парвенютата.
Дами, моля ви, ние не разполагаме с аристокрация и никога не сме разполагали, за да я впрягаме в някакъв въображаема принадлежност или липса на такава.
Имаме аристокрация внос, така да се каже, която изобщо е без български произход.
Царското семейство, които идват с антураж някога, някой и друг руснак, познавам и един унгарски синьокръвец и изобщо всичко е в гостуваща форма, изобщо не виждам никакво място за спрягане на аристокрация у нас.
Имаме аристокрация внос, така да се каже, която изобщо е без български произход.
Царското семейство, които идват с антураж някога, някой и друг руснак, познавам и един унгарски синьокръвец и изобщо всичко е в гостуваща форма, изобщо не виждам никакво място за спрягане на аристокрация у нас.
... Не е просто липса на мозъчни гънки, а дълбока травматичност.
А най-точно казано - неспособност за справяне с травматичността, поради липса на мозъчни гънки.
Особено като се има пред вид, че 90% от софиянци не са софиянци даже.
Колко поколения трябва да са минали, че да се счита следващото за "софиянци"?
Онзи ден доведената ми дъщеря / доведена не знам дали е точно, защото е дъщеря на сестри ми, която почина от рак за 5 месеца и естествено аз поех грижите за детето/ си дойде от училище - еврейското, много разстроена, защото бащата на нейна съученичка й забранил да контактуват, като разбрал, че моето момиче живее в Люлин 5, там всички били престъпници. Нищо, че предната вечер била предмет на семейни разговори, провокирани от родителска среща, на която бедното люлинче било хвалено и прехвалено от всички учители.... Има ли нужда от други писания?! А от коментари?!
Да, живея от 30 години в Люлин 5. Мои приятелки и приятели работят в супер лаборатории в Швейцария, лични асистенти са на световни кино звезди, също са уважавани лекари и политици... както и обикновени граждани. Никога не съм обирана и никога не съм била обект на насилие. Самата аз никога не съм била насилник, дори не познавам такива хора лично... Да, кварталът е неприятен за окото, но това довод ли е и ако да, откога бе, БРАТО
?! Ай, сиктир бе! 
Супер простотия! Не супер, ами мега!
Да, живея от 30 години в Люлин 5. Мои приятелки и приятели работят в супер лаборатории в Швейцария, лични асистенти са на световни кино звезди, също са уважавани лекари и политици... както и обикновени граждани. Никога не съм обирана и никога не съм била обект на насилие. Самата аз никога не съм била насилник, дори не познавам такива хора лично... Да, кварталът е неприятен за окото, но това довод ли е и ако да, откога бе, БРАТО
?! Ай, сиктир бе! Супер простотия! Не супер, ами мега!Стана ми много мъчно.
Цялата снобария и т.н. води до възпитание на ксенофобия. Ужасно е, но явно няма оправия.
Прати на твоето момиче много сила и й кажи да не й пука. Интелектът и знанията й няма как да й вземат.
Аз на нейно място бих отговорила "по-добре умна люлинчанка, от тъпа столичанка".
Стана ми много мъчно.
Цялата снобария и т.н. води до възпитание на ксенофобия. Ужасно е, но явно няма оправия.
Прати на твоето момиче много сила и й кажи да не й пука. Интелектът и знанията й няма как да й вземат.
Аз на нейно място бих отговорила "по-добре умна люлинчанка, от тъпа столичанка".
Във всички случаи е по-добре да се живее в квартал, в който живеят по-заможни от теб хора,
отколкото на място, в което повечето са по-бедни от теб.
Защото от битието зависи културата в общуването, навиците, отношението и обноските.
Но в никакъв случай тези неща не зависят от професията, има добри деца на рабтници
и лигавета с лоши навици на богаташи.
Така и не разбрах автоджамбазин, автокрадец ли значи...
отколкото на място, в което повечето са по-бедни от теб.
Защото от битието зависи културата в общуването, навиците, отношението и обноските.
Но в никакъв случай тези неща не зависят от професията, има добри деца на рабтници
и лигавета с лоши навици на богаташи.
Така и не разбрах автоджамбазин, автокрадец ли значи...
Отбелязвам два начина за справяне със спомената от Епанчина травма - говоренето със словесни "пинсети" за шлосерите и лозунгарската пролетарската омраза към "бизнесмените" и жените им.
Две техники - един проблем.
Мисля, че е точно обратното - битието до голяма степен зависи от изброеното.
Две техники - един проблем.
....Защото от битието зависи културата в общуването, навиците, отношението и обноските.
Мисля, че е точно обратното - битието до голяма степен зависи от изброеното.