''Моли се да не те среща сънародник в чужбина''

  • 14 477
  • 124
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 1 732
Защо пък да се моля да не ме среща сънародник в чужбина?!
Винаги се радвам на сънародниците си.  Heart Eyes
Срещала съм както много възрастни, живеещи от повече от 50 г. тук, така и студенти. Лошо не съм видяла. Да- характери - всякакви, но като цяло, спомените ми, пък и реалните ми контакти  са хубави Hug Heart Eyes

# 106
  • Мнения: X
Каква тема ? Какъв потенциал?
По принцип не държах на близки отношения със сънародници ,но това беше в старата Европа. Там семейството ни се събираше по празници ,а приятели ,лично избрани и подбрани винаги сме имали .Не съм целяла нарочни контакти и не съм заговаряла хора говорещи на български .Мен са ме заговаряли много пъти .
Тук си се събираме само с приятелите българи постоянно по празници ,защото нямаме роднини наблизо и въпреки,че сме различни се разбираме и прекарваме много добре. Това за манталитета на хората от малките и големите градове дори и да има малка доза резон в него е смехотворно както е написано..

# 107
  • Мнения: 424
Аз живея доста години извън България, близо 15, заглавието за мен е една голяма глупост. Има много приятели българи и като има нужда от помощ се обръщам към тях. Никой не ми е отказал, но и не съм нахална. Тая глупост, че българите не си помагат съм я чувала само от хора, които са толкова противни, че никой не иска да контактуват с тях, а пък те самите и дребни услуги отказват.

# 108
  • Down south
  • Мнения: 9 250
Подобни съвети често се набиват в главите на хора, които напускат страната, при това често набиването е от индивиди, които нямат опит, но пък, преразказват с патос и удоволствие чужди впечатления.

Бедата е там, че някои хора често претендират за компетентност  по всички въпроси, независимо за какво става дума.
Така се създават градските легенди  Stop

# 109
  • Мнения: 1 788
Избягвам ги.
Не ми харесва негативизма им, непрекъснатото им мрънкане срещу хората, в чиято държава са.
И редица други причини.
Реално не съм срещала много българи в чужбина, че да имам някакъв солиден опит.
На последната случайна среща разпалено ми се обясняваше как норвежците са студени, надменни хора и не искали да им бъдат приятели.  Mr. Green  Stop

П.П. Не поздравявам, когато чуя българска реч в чужбина. Като бях тийн, тогава ги правех тея работи. Не виждам смисъл да го правя, освен ако не е на някое екзотично и много далечно място, но до сега не съм срещала българи в по-далечни страни, та не мога да кажа.

Последна редакция: пт, 05 дек 2014, 08:09 от VerdammtesMädchen

# 110
  • Мнения: 9 988
не ми се четат 9 страници, бихте ли ми резюмирали, да поздравявам ли като видя българин, или не?

# 111
  • Мнения: 918
Поздравявам и непознати българи все още. Примерно, седя си в рейса и до мен сядат две жени, майка и дъщеря и започват да си бърборят на български, като си мислят, че никой не ги разбира. Ами неприлично ми се стори тайно да ги подслушвам и ги поздравих  Mr. Green
Дааа, това ми е голяма дилема. В България никога няма да се намеся в чужд разговор и ми се струва нелепо да прекъсна българи в чужбина и да кажа: "Ей, и аз съм българка". От друга страна, може да излезе, че си трая, за да ги подслушвам. За мен нито един от двата варианта не е идеален и действам според обстановката. Ако са очевидно простаци, никога няма да се обадя.

Цитат
Шефът идва при мен един ден специално да ми каже, че в офиса в Бирмингам наели румънци.

Това май е типично британска изцепка. Камерън им проми мозъците на горките.

# 112
  • Мнения: 1 316
Не ми харесва негативизма им, непрекъснатото им мрънкане срещу хората, в чиято държава са.

Е това на мен също не ми харесва и страшно ме дразни Peace

не ми се четат 9 страници, бихте ли ми резюмирали, да поздравявам ли като видя българин, или не?

Удари едно ези-тура и си реши сам(а) Mr. Green Че и в двата случаи се лепват "етикети" що за човек си Crossing Arms

# 113
  • загубено
  • Мнения: 7 584
не ми се четат 9 страници, бихте ли ми резюмирали, да поздравявам ли като видя българин, или не?


И да не си посмяла.Никакви поздрави или дори погледи.
Ако са зеленооки плюй си в пазвата ,и бягай колкото можеш!

Имах нервите да изчета цялата тема ooooh!
Съжалявам че го направих.
То не бяха разделения по националност,градове,села и паланки.

Не харесвам да се обобщава по никакъв признак нито   по национален.
Избирам приятелите си по това какви хора са не от къде са.
Познавам много свестни българи и много не свестни чужденци.
Свят широк,хора разни.


# 114
  • Мнения: 463
Не харесвам да се обобщава по никакъв признак нито   по национален.
Избирам приятелите си по това какви хора са не от къде са.

И може да заключим темата, понеже няма какво да се добави.   Grinning

# 115
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
Избягвам ги.
Не ми харесва негативизма им, непрекъснатото им мрънкане срещу хората,в чиято държава са.
И редица други причини.



Напрви точно това което не харесваш  Wink



neraiida Peace

# 116
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 011
Живях половин година в Кипър / това преди 9 години/. Така  се случи, че имах  по- чести   контакти с  едва  7-8 сънародници / единият  от които, по щастливо  стечение на обстоятелствата- съгражданин, че и бивш колега, а другият-  от град, близък  до  моя роден/. С две от момичетата пък / едното от Плевен, а  другото- не помня  откъде/ бяхме колежки в Ларнака. Едната от  тях   ми беше много близка  до   сърцето.
Не причиних на  никой от тях нищо  лошо. Никой от тях  нищо лошо не ми  причини. Напротив- искрено  щастливи бяхме, като можехме да  се видим. С единият сънародник    даже  се виждахме    по веднъж всяка  седмица в неговата  квартира- играехме  табла, шах, ядяхме  портокали, говорехме си и се хилехме като луди, даже  ходехме  на  разходки по брега. И това, ако щете  ми  вярвайте, без  да   си  лягаме заедно- той беше женен, с две дечица, семейството  му  беше в България,  аз също бях обвързана. ММ също  си беше в България. Сънародникът  ми беше утехата- що  сълзи  съм му  изревала на рамото, като  ме  стегнеше носталгията,  няма да  ви  разправям. Абе, като братче ми беше..
Та, авторке, или   средата  ви  не  я бива, или  късметът  ви хич го няма.
Но, обобщаваш грешно.
Не всички  са  говеда.

# 117
  • Мнения: 1 788
Избягвам ги.
Не ми харесва негативизма им, непрекъснатото им мрънкане срещу хората,в чиято държава са.
И редица други причини.

Напрви точно това което не харесваш  Wink
Еднакво не харесвам, както мрънкащи и негативни хора, така и такива, които от напънат и криворазбран позитивизъм, нямат връзка със Земята в много случаи.
Тук темата поне е зададена.
Иначе хората, които споменавам по-горе, просто се оплакват и сипят помия, без да са ги питали за това.

# 118
  • Vienna
  • Мнения: 532
Аз се обаждам, ако 4уя българска ре4, ама на пове4ето хора май не им е приятно... Също много се радвам, ако някой се обади на мен, като 4уе 4е говоря на български. ЛоШо от българи не съм видяла и се надявам, 4е не съм направила... Но просто 4овек трябва да си знае целите, но и да знае,4е никой нищо не му е длъжен.

# 119
  • Мнения: 1 972
В началото поздравявах чуя ли българска реч около мен, но вече не. Нищо никой не ми направил просто няма какво да си говорим.... От кога си тук, къде живееш, къде работиш бла бла..... Общувам с малко българи. Така се стекоха обстоятелствата. Попаднах в среда на домакини (това да си обсъдим манджата от снощи и днешната евентуална беше най-важната приказка за деня). Повечето от тях чистеха къщи. Почнаха да ме подпитват аз как ще си намеря къщи за чистене, с обяви ли или...? След отговора ми, че чистачка няма да ставам и мога и да се върна в БГ ако това е последния вариант за мен тук, бях отлъчена, отсвирена и пр... от другарските им срещи. Това ме устройва идеално Wink

Общи условия

Активация на акаунт