С какво ви дразнят свекървите- 39

Това, което казваш, е добре на теория. На практика обаче нещата са съвсем други. Обикновено младите гледат в паничката на старите и имат очаквания към тях - мисленето на младите е, ама ние сме децата, на нас трябва да се помага. И обикновено гледането е в паничката на свекърите, не на тъстовете. Веднага ти давам пример с моя близка, която е омъжена за германец. Родителите му си купиха вила. Моята близка с жлъч коментираше, ей ги на, свекърите, вила си купиха за ..... евро, а на нас не дадоха пари да внесем за жилище...егоисти мръсни. Това е типичен пример за мисленето на младите. Разбирай - имали, дали или имат, трябва да дадат - апартаменти, пари, коли и пр. Младите смятат, че старите нямат свой живот и не трябва да се радват на придобивките си, а всичко трябва за тях да отива. Чети назад в темата и ще видиш, че тези ми заключения са правилни - ама те имат 6 апартамента, а на нас не дават ни един. Ама мили снахи, защо някой да е длъжен да ви дава на вас, младите, каквото и да било? Вие пълнолетни ли сте - пълнолетни. Работите ли - работите. Защо някои от вас гледат в чуждата паничка?

Down Under да си проведе по-добре една консултация с адвокат преди да е отписала едни пари, защото съм забелязала, че във форума много често се дават юридически неверни мнения.

Популе, съгласна съм, че доста млади изнагляват. Такива примери - бол. Дори смятам, че по-често младите имат изисквания към възрастните от колкото обратното. Под път и над път чувам от устите на разни млади родители, че възрастните са длъжни да им гледат децата, защото "Нали са им баба и дядо - длъжни са да си гледат внуците. Каква друга работа имат". Чувала съм и претенции и за финансова помощ и пр. наглости. Но ето ти казваш, че не трябва да се гледа в чуждата паница, а самата ти се тръшкаше за онзи диван. Нима това не е гледане в чуждата паница, при положение, че въпросния диван е на младите. Ок, ти даваш парите, но за вещ, която ще е подарък за тях, т.е тяхна собственост, която те трябва да си харесат. По-добре човек да се абстрахира от ситуации, в които може да остане неразбран. 

Има доста млади, които гледат в паничката на свекърите, съгласна съм. Но има и много свекъри, които очакакват те да бъдат по-важните родители. Първото дете да се кръсти на тях, най-често на свекъра, нали? Младите да се съобразяват първо с тях. Мога да изброявам още. Така че, според мен е най-добре всеки да си гледа работата и семейството, с всички произтичащи минуси и плюсове от това.

***

Съчувстваме ѝ на жената и морално я подкрепяме.

Успех и всичко най-хубаво от тук нататък!

Нека за последен път да се изясним по въпроса за т.н. диван - то е гарнитура, ама карай. Когато младите отиват при старите и искат помощ, старите имат право да решат дали, колко и кога да помогнат. В този случай - младите идват да ми искат пари, за да си купят нещо, с което аз не бях напълно съгласна. Въпросът беше при това положение, след като аз не съм съгласна - по мои си причини, които никой не би трябвало да го интересуват - имам си причини и толкова - дали да дам или не. Така че, в случая не аз, а младите гледат в паницата на старите. Защо - ами защото идват да искат, не да дават. Моята дилема, от друга страна беше - дали да дам или да не дам, след като нещото, по мои си причини, не ми харесва. Тук не става и дума да помагам с пари за здраве или някаква належаща нужда, а става въпрос за нещо, без което може да се мине или пък, ако толкова много го искат, биха могли да си купят сами, без да ме питат. Нямаше да имам нищо против при това положение. Простичко е, ако човек иска да го разбере.


Старите имат изисквания към младите, ако им дават. Почти на 100 % e така. Ако човек с нищо не е подпомогнал младото семейство, няма и не може да има каквито и да било изисквания. Както виждаме, младите семейства, които се оправят сами, живеят си отделно и не искат нищо от старите, живеят в мир, уважение и разбирателство с тях. И обикновено отношенията са такива, че младите и старите си помагат, без да са натоварени с "багаж-ът" на имотните взаимоотношения. Когато старите виждат, че младите се оправят сами, какво по-добро от това? Могат само да се гордеят с тях!

В тази тема има немалко примери, че това не е вярно, аз също съм един от тези примери. Изискват, защото някаква си традиция повелявала.

Случайно попаднах на темата и почетох оттук-оттам и някои от предишните. Забелязах, че колкото по-рано човек разбере, че никой не му е длъжен да го дундурка цял живот, защото видиш ли му бил родител, толкова повече нерви и проблеми ще си спести. В случая  подкрепям предпоследното мнение на Popule. За съжаление много хора са научени, че родителите трябва само да дават и дават до край. Млади и прави хора, работещи и чакат на готово - е, срамно е...  Не е ли по-сладко сам да си извоюваш независимостта?
П.С. Не визирам абсолютно никого от темата, да не скочи някой обиден за нещо. Просто си правя разни мои изводи. Бъдеща снаха съм... 

Традициите са хубаво нещо, да. НО, ако трябва да се облегнем на традицията, детето, което носи името на свекъра, обикновено е получавало повече в стари времена и е трябвало да се грижи за старите като стане нужда. Знаем, че обикновено най-големият син е наследявал и е трябвало да се грижи за старите си родители - неговото дете обикновено е носело името на баща му. Сега, това в наши дни носи доста негативи. Защото се смята, че ако някой вземе всичко, или повечето, е фаворитизиран. А то е простичко - старите трябва да имат някаква защита когато станат болни и немощни - някой трябва да се погрижи за тях. И който го прави, трябва да му бъде платено. Как? - чрез имот или пари, каквото от двете старите могат да осигурят. Това е цената, която старите плащат. Ама другите наследници се тръшкат...е ся...извинявайте ама, не искат да гледат дъртите, но искат да вземат от тях наравно с този, който ги гледа. Това честно ли е?

Момичета, дадох моят пример само защото Десс каза, че само на свекърите в купичката се гледа. При мен, парите от наследството влязаха в общ имот, който сега е делим.
Аз съм си направила справка и за сега, споразумението ми е изгодно. Губя $50К, но ако започна дело мога да загубя повече.
Не е приятно, но за съжаление хората понякога се разделят. Не съм искала да се оплаквам, просто дадах пример. В случая, аз съм по-наранена от моралната страна на въпроса, защото от законова гледна точка всичко е ок. Проблемът е, че законът няма как да зачете вложени усилия и подкрепа, но аз съм по-скоро прагматик, така че лесно ще го преживея.
Когато съм се обвързвала не съм мислила, че ще стигнем до тук, а и повечето хора не го правят. И сега ако ми се случи, вероятно пак ще имам доверие в партньора си.  
Не бива да се обричат отношенията с материални неща още от началото.
Аз съм спокойна, че поне в нашия случай няма намесени родители и техни имоти. (моите, както споменах са покойници).

А какво общо има въпросът "претенции за гледане срещу имот/пари" с въпроса, който обсъждахме и който е "претенции срещу нищо"?

Смятам, че старите имат претенции, когато дават. И техните претенции при такава ситуация не започват от вчера, а откакто свят светува. Претенциите на старите са, че те са си платили за това, да имат претенции. А иначе, нещата стават инстинктивно - старите инстинктивно отделят повече внимание на детето, което носи тяхното име, защото смятат, че то ще се погрижи за тях на старини. Голяма заблуда е това в днешно време, ама какво да правиш - всеки се страхува от старост, болести и смърт...Не ги винете, правят го инстинктивно. Бабата на наш близък, една нощ на виелица, в което време майка му и баща му са идвали към селото, а той вече е бил там с нея, го попитала с ужас в гласа - лелее, В., ако стане нещо с тях (синът и снахата) в тази виелица, мене кой ще ме гледа? Всички ще остареем и в крайна сметка ще разберем какъв е ужасът на старостта и идващата смърт.

Някои стари смятат, че са направили много за децата си, още докато са били деца. Хубаво, това е легитимно мислене. НО ако не подпомогнат младото семейство, в т.ч. и снахата, от нея няма какво да очакват. Виж, от сина си може да очакват, защото са му родители и са го отгледали и възпитали.

Малко ми е грозно двама млади хора, които имат претенция да създават семейство, да ходят да просят пари от родителите си..........и то за диван. Аз лично съм стояла два месеца на столове докато се купи диван и през ум не ми е минавало да искам от нашите да ми купят. Факт е, че ти си се съгласила да им дадеш пари, за да си купят дивана. От тук нататък от теб се изисква само да им връчиш сумата и толкова. Ако не си съгласна с въпросната покупка, може да откажеш, но ти доброволно си се съгласила. Или даваш пари за каквото ти ги искат и не се бъркаш или не даваш въобще. Няма средно положение в случая.


Ако младите са достатъчно нагли, това няма да ги спре. Имам позната, която постоянно си зарязва детето у родителите си за дълго време, а самата тя не работи, дори и къщата си не поглежда. Майка й отказва постоянно да й гледа детето, но тя е упорита и в наглостта си дори й обяснява, че като баба е длъжна да си гледа внука   Та всичко опира до наглост и безочие, а не до това кой какво и дали въобще дава.

Смятам, че старите имат претенции, когато дават. И техните претенции при такава ситуация не започват от вчера, а откакто свят светува. Претенциите на старите са, че те са си платили за това, да имат претенции. А иначе, нещата стават инстинктивно - старите инстинктивно отделят повече внимание на детето, което носи тяхното име, защото смятат, че то ще се погрижи за тях на старини. Голяма заблуда е това в днешно време, ама какво да правиш - всеки се страхува от старост, болести и смърт...Не ги винете, правят го инстинктивно. Бабата на наш близък, една нощ на виелица, в което време майка му и баща му са идвали към селото, а той вече е бил там с нея, го попитала с ужас в гласа - лелее, В., ако стане нещо с тях (синът и снахата) в тази виелица, мене кой ще ме гледа? Всички ще остареем и в крайна сметка ще разберем какъв е ужасът на старостта и идващата смърт.
[/quote]

Хайде пак  

А когато имат претенции, без да са "платили"? Защото, както вече написах, явно си пропуснала, има достатъчно примери в темата за такива случаи. Защо, когато става въпрос за младите, осъждаш принципа, тук те цитирам: "Обикновено младите гледат в паничката на старите и имат очаквания към тях - мисленето на младите е, ама ние сме децата, на нас трябва да се помага.", а когато свекърите правят абсолютно същото, тогава го приемаш? За мен, това е лицемерие. Когато имаш принцип, го спазвай винаги, а не само когато ти е изгодно.

Факт е, че пуснах тема във форума да се допитам дали да се съглася.   И след някои много добри съвети, които получих, реших проблемът 50/50. Аз дадох половината, те дадоха другата половина. Благодаря на дамите, които ме посъветваха така, защото това за мен беше едно разумно решение, което взех.


Когато имат претенции без да са "платили", следва тези претенции да бъдат игнорирани. Какво от написаното от мен не разбра?

Супер грозни изказвания прочетох.  Не мога да разбера как измервате любовта към родителя, с това което е дал.
Моите родители не са ми дали имоти, не са подпомагали финансово семейството ни.
Но съм им благодарна,че ме отгледаха,изучиха и ме направиха такава, каквато съм. 2 години помагахМЕ финансово на родителите МИ, когато баща ми беше много болен. За съжаление вече не е между живите, но аз бих искала да е до мен, независимо колко ми струваше това във финасов аспект.