"С дъх на череши..., или за нас - другите..."

Аз съм останала с впечатлението, че той и жена му са чужденци и не живеят в БГ, така че жена му няма шанс да разбере, а Чери му е локалната спирка.
Ама може и да съм си го измислила аз това от цялото това повтаряне колко няма никакъв проблем тя да тръби наляво и надясно за това.

истината е ,че подобна връзка нито е с дъх на череши,нито на праскови ,а е толкова голяма илюзия,че ако си малко по-лабилен можеш да стигнеш и до психиатрия
бях омъжена,нямахме деца,влюбих се в семеен мъж. И двамата хлътнахме до уши, с тази разлика,че аз се разведох и се освободих от човека,когото отдавна не обичах. Другият се кълнеше как съм жената на живота му,как иска да остареем заедно и дали от изрусената ми глава,дали от наивност се поддадох.
Три години толкова изкусно лъжеше и двете ни,че аз вярвах,че той е само мой,а тя знаеше,че той е много зает,но беше спокойна защото призори пичът се прибираше у дома.
Сам реши да имаме дете,може би защото виждаше,че аз започнах да искам повече и повече. Обещаваше,мяташе молбата си за развод пред очите ми  и пускаше по една сълза,за да ме убеди,че е нещастен и е въпрос на време да узаконим любовта си.
Когато забременях,съвсем планирано и очаквано,любящият мъж сякаш стана друг човек, спря да отговаря на обажданията ми,спря да остава вкъщи,увърташе и свеждаше глава.
Резултатът е една кошмарна бременност,сама в болницата,триейки сълзи и сополи, едно още по кошмарно раждане,когато се налагаше да обяснявам защо сме само двамата с малкия на изписването.
Две години след раждането,този мъж отново изпълзя от дупката си, за да покаже,че неговата любов не е угаснала,но обстоятелствата са същите
Истината е,че от такава връзка никой не оцелява Незная дали някога отново ще имам нормална връзка,незная какво ще кажа на детето си един ден.Извинете за спама

Всеки носи глава на раменете си, с която да мисли какво да прави и как да постъпва. Няма две глави, които да мислят еднакво. Четейки Чери оставам с впечатлението, че има достатъчно ум в главата, за да знае какво прави. Правилно или неправилно това е въпрос на тълкование, както и на гледна точка. Псевдоморалистките, които са готови да разпнат някого, че е направил еди-какво си, няма как да знаят какво им е подготвила съдбата на тях самите и как биха реагирали в някаква ситуация, различна от рутината. Има смели хора, има и страхливци......всеки живее живота си така, както му харесва.

 Те само страхливите не изневеряват, разбира се. Всички изневери се случват защото си смел.
 
Всъщност по-често от страх се изневерява, а не от смелост. Не ти достига смелост да освободиш този до теб, за да пробваш с трети, пети и десети.

Тук никой не се запъна на темата за морала, защото още в първия пост е казано, че няма смисъл да се морализаторства.
Пишем, както аз го виждам по темата. Всеки своята или видяна история за връзката с женен.
Може би на някой им е твърде мъчно, че от историите до сега нито една не беше без лъжи, глупости и т.н. Нито една не е "връзката ми с жене мъж е супер готина, такава беше и такава е и сега". Горчива истина е, че не е готино или готиното твърде бързо свършва , а гадорията после най-често заличава всеки готин спомен.

връзката ми с него беше много хубава, той направи чудеса от храброст за мен, глезеше ме, дундуркаше ме, и до днес сме приятели. нямало е никакви гадории и сега ако се срещнем пак ще е готино, като тогава .

   Дори и да няма гадории, по принцип е някак неетично, дори и на момента да не се осъзнава. Затова трябва или да не започваш такива неща  - което е най-добре, или  да ги прекратиш, преди някой да бъде наранен.




 Разбира се, че ще имаш нормална връзка. Какво има да му казваш, на детето ти, то ще знае, че има любяща и силна  майка, това никак не е малко.


 

Мъчно ми е като чета, с каква лекота говорите за такива неща.....не съм от псевдоморалистките, а от безнадеждните романтици, дето вярват, че.....брака е доживот, колкото и глупаво да звучи  . И имайки това впредвид, се поставям на мястото на жената на мъжът на Чери, а не на нейно място  .
Никой не съдя....просто ми е мъчно, че в днешния свят изневерите, разводите са по-често срещани от (що-годе) здравия брак. Имам чувството, че за хората е съвсем нормално да си имат любовник/ца и не правят проблем от това. При най-малкия зор вкъщи и се отказват, вместо да положат усилие да решат проблемите в къщи с половинката си.....май изобщо не съм за тази тема  

Ще разкажа за връзката на една семейна позната, продължила 20тина години. От тя 18тина годишна, а той 40тина. Така докато тя наближи 40те, той пенсия. Кой кого остави, не знам. Но накрая се разделиха, тя никога не успя да роди, макар и няколко отчаяни опита с други мъже след него в края на детеродната си възраст. Остана си така, никога не създаде семейство, свикнала беше да е сама и да се оправя и да се съобразява само със себе си. Готина мацка е , много я харесвам, не бих определила историята и като трагедия, или живота като нещастен, но не мисля, че ако можеше да избира, щеше да повтори.

Като всичко е било "цветя и рози", защо е в минало време. Кой си оставя "цветята и розите" за някакъв сив и скучен животец?

Напротив, едното не пречи на другото.
Може да е супер като човек, любовник и отношение, но за брак това не е достатъчно.
Все пак се предполага, че хората се събират за дълъг период.
Затова не става, годините му бяха много, за мен.

Това е велика глупост! И няма никакъв смисъл. И какво излиза, че умните жени не щат да са единствени и специални за никого конкретно, защото те са такива за всички или как? Просто не искат да са единствени и специални при никакви обстоятелства? Това не е белег за сериозен ум, да ти кажа.

Trust me- изневерите не са отсега, не е виновно обществото, от време оно са си. Просто сега думата "разведена" вече не е срамна. Имахме един учител, всичките даскалици почти минаха през него. И жена му работеше в същото училище. Говоря за преди 23 години! Кютат си заедно още.

На мен ми е розово, черешово едно такова... каквото си го направиш, такова ще е.
Темата не е за моята връзка, не съм чак толкова егоцентрична.
Пишете, споделяйте опит, нека най-накрая се разбере, че не е шаблонирано от другата страна, не е само черно и бяло с леки примеси на графит.


Охооо, Бижу също кацна в тиарата на лошите . Бъди единствена, въобразявай си - твое право да си заблудена...

А, има и още нещо: да се преструваме, че изборът на другия (в случая - да остане с жена си) е и наш избор, за да не се чувстваме чак толкова прецакани. "Аз не искам да се развеждам" - "А-а, ама разбира се, и аз не искам да се развеждаш, и без друго така е по-романтично."

(Не казвам, че важи за всички връзки; има връзки, които наистина са само за секс, но там липсва желанието да бъдеш "специална" и няма драма.)