Дума дупка не прави, или за стойността на виртуалното общуване

Сложна тема. Идея си нямам дали стоя зад думите си. Интернетното общуване си носи недостатъците. Мога ли да нося отговорност за нечия чужда психична лабилност? Не говоря за това умишлено да лаеш по видимо болен човек, а това, че може някой да се припознае в думите ми и да се вкара във филми. Има и безкрайно изнервени, или пък прекомерно чувствителни хора.

Спомена се раждането вкъщи и податливите на подобна пропаганда жени. Може ли някой да мисли вместо тях? Може ли някой да носи отговорност вместо тях за решенията им да раждат с тавичка до главата, в която да се отцежда плацентата? Ако посъветвам някого да скочи от балкона - кой носи отговорост?

Старая се да не съм груба. Казвам нещата така, както ги казвам и навън. Обичам да провокирам понякога. Вероятно съм засегнала много хора, но все пак считам, че границите сами си ги поставяме. Не ти понася форумът или конкретен дразнител - ми дистанцирай се за известно време. Психохигиена. Хиксчето е най-лесното решение. Колко жалко, че хората навън нямат хиксчета. А там, навън, са много по-брутални всъщност...

Лоана, как успяваш да пишеш само до средата на полето за писане? И друг път съм виждала такъв "почерк" и съм се чудела как става.

 И аз така един път се ядосах,че изобщо писах.Някой писа за определен проблем,аз споделих,че и на мен ми се е случвало и след посещение при специалист изписват подходящо лекарство.Всички други в темата минали през същото директно си препоръчваха лекарството от техните рецепти

Не винаги е нужно да се ходи при специалист. Има ситуации, когато лекарство от аптеката без рецепта помага. Освен това, ако са предписаните им лекарства, не би трябвало да могат да ги вземат без рецепта.

Ако дам здравен съвет на някого във форум, в който пиша като sophiemmaspencer, нося ли отговорност пред някого, освен пред съвестта си? Не мисля. Но и не се натискам "да лекувам" виртуално. Бих дала мнение, както и съм го правила, особено ако нещо е очевадно грешно. Не мога да принудя никого.

Случая не беше за масово лекарство от типа на Аспирин,а за такова с рецепта Всички знаем,че все още има квартални аптеки например,които продават антибиотик без рецепта на някой ,защото го познавали и той бил от махалата 

Аз не знаех.  не се заяждам. Наистина.

Според мен виртуалното пространство не трябва да се взима много насериозно. Аз предимно разпускам тук, не съм много сериозна, забавлявам се, с други думи. Странно ми е, че някой изобщо взима толкова насериозно виртуалния свят.

Основният недостатък на виртуалното общуване е, че не знаеш кой стои отсреща. Когато разговаряш с някого в ресторанта например, си даваш сметка, че освен събеседника ти, могат да те чуят от съседната маса, преминаващите до тоалетната от по-съседната маса, обслужващият сервитьор и преминаващите сервитьори. Тоест, имаш относителна преценка на аудиторията, до която изказването ти или части от него може да стигне. Докато във форума е "стрелба в тъмното" - както може да не те прочете абсолютно никой, така може написаното от теб да стигне до ... теоретично около половин милион души. Освен самото "достигане", оттам вече идват и вариациите - какво точно ще прочете отсрещният, и как ще го интерпретира... Четенето с разбиране (това го писах току що и в една друга тема) не ни е силна страна. Има хора които се хващат за една единствена дума, и само въз основа на нея си изграждат наново цяла теория, и започват да спорят ... реално със себе си  Да не навлизаме в дебрите, колко хора нямат усещане за ирония, сарказъм, метафоричен изказ.

При такова широко таргетиране, ако започне човек да съобразява изказванията си с най-ниския сегмент, който би го разбрал непосредствено, то тогава не би трябвало изобщо да пишем, а да си общуваме само с емотикони. Извинете. Макар че и някои от емотиконите са двусмислени и могат да бъдат тълкувани по различен начин 

Личната отговорност аз я разбирам така, че да не давам съвети и не изказвам мнения, които не бих дала в реалния живот, на близък човек, докато го гледам в очите. Също така като възрастен (зрял) човек, винаги допускам възможността да ме наблюдават детски очи, и се опитвам да постъпвам правилно и да се държа достойно, за да бъда добър пример.

Относно здравния подфорум и съветите, давани там.
Аз лично съм безкрайно доволна от него и от всички съвети, препоръки, мнения /а и познанства/, които съм получила и научила от него и от потребителите, пишещи в темите, които посещавам.
Именно той беше причината да се регистрирам тук, и смело мога да кажа, че всичко научено в определени теми е в пъти по-ценно и носещо ми полза, отколкото посещения и консултации при лекари. Може да е от естеството на заболяванията, за които съм питала и коментирала, но освен отзивчивост и добронамереност друго не съм видяла. Да не говорим за координати на лекари и специалисти и отзиви за тях.
Така че смятам, че това кой колко и доколко ще се вслушва в мнения и съвети, дадени там /в здравния/, си е въпрос на личен избор и предпочитания.

Говоря каквото мисля, и не виждам защо трябва да се ограничавам. Не виждам за каква отговорност се говори (не съм запозната със случая на домашното раждане дето се коментира тук). Аз изказвам мнение, и четящият трябва да прецени какво да прави. Никого не карам на сила, никого не убеждавам. Дори често уточнявам, че говоря как е било в моя случай, и че при други може да е по-различно, защото много хора тук забравят какво означава "чужда гледна точка" и че различни неща се виждат от различни камбанарии.
Същото важи и на обратната страна - никого не бих държала отговорен за решенията които съм взела, независимо дали съм ги базирала на нечие изказване или не. Решението е мое, и последиците са си за мен съответно
Не се ядосвам на никого тук. Напротив - колкото по-разпален е спора, толкова повече се забавлявам.
Не ме притеснява анонимността, не съм написала нещо тук, което да не съм казвала и на реални хора. Често си премълчавам, просто защото отказвам да се обяснявам.

Съвети не давам, както и не приемам. Колкото за тези с лабилната психика, всеки знае че който го е страх от мечки, не ходи в гората. 

Всичко е до личния морал на пишещия. Човек може от глупост или незнание да напише грешни и дори вредни неща, но това е горе-долу простимо, така да се каже, човек си вярво, че не вреди и не подвежда. Но не мога да приема това някой нарочно да го прави, с цел да удовлетвори самолюбието си или с цел някаква печалба. Това вече за мен е мошеничество и ужасно гнусно.
Смея да твърдя, че каквото съм написала, е съвсем отговорно, стоя зад думите си.

Най не вярвам на такива изказвания. Някой напише ли, че само се забавлява, а е от доста време в същото това пространство, определено ми светна лампата. Човек се увлича в общуването, не може да избяга от себе си. По-скоро го възприемам като някаква защитна реакция от човека, все едно казва "аз не съм такъв".

Тонка, в случая не си права. Когато сподели, никой не те заля с безсмислени съвети. Хората ти казаха, че най-вероятно нищо ти няма (с цел да те успокоят), но ти казаха, че е най-добре сама да се убедиш в това, отивайки на лекар.

Мисля, че Джой има по-различна идея за недобросъвестност  .

И аз така мисля, но повечето приеха, че става въпрос за недобросъвестност при даване само на здравни съвети.