Бабата на моя мъж, Бог да я прости, ми е разказвала, как по цял ден е работила на нивата, докато бебето е стояло вкъщи със свекърва й.Пищяло е гладно, а нейните дрехи били мокри от кърмата, която се стичала от гърдите й.От баща ми пък знам, че са им давали попара с вино, както и че много от децата са измирали съвсем мънички.
- Публикувана: 9 ян. 2015, 17:05 ч.
- Последно мнение: 15 ян. 2015, 11:13 ч.
За мамите, които работят 24/7
На мен пък ми е интересно как нашите баби и прабаби са се справяли с това чудо-гледане на дете???
Че е трябвало и къща да въртят, и на нивата да работят, и на реката да перат, и хляб да месят. Доколкото знам имало е едни 40 дена след раждането, през които са се съобразявали, че жената е прясна родилка, но после отново на трудовия фронт с пеленаче под мишница, живота си е продължавал все едно нищо кой знае какво не е станало. Никой не е очаквал майката да абдикира от ежедневните задължения, камо ли някой да се е включвал да й помага. Чета темата, спомням си при мен как беше, и наистина се питам едно време нашите баби как са се оправяли
Защото моите и двете дъщери бяха от неспящите, ревливи и вечно искащи да ги държат бебета. Имало е дни когато не успявах една супа да сготвя, а да не говорим, че сутрин само си измивах лицето и зъбите, хващах косата на опашка и това ми беше стайлинга за цял ден 
Че е трябвало и къща да въртят, и на нивата да работят, и на реката да перат, и хляб да месят. Доколкото знам имало е едни 40 дена след раждането, през които са се съобразявали, че жената е прясна родилка, но после отново на трудовия фронт с пеленаче под мишница, живота си е продължавал все едно нищо кой знае какво не е станало. Никой не е очаквал майката да абдикира от ежедневните задължения, камо ли някой да се е включвал да й помага. Чета темата, спомням си при мен как беше, и наистина се питам едно време нашите баби как са се оправяли
Защото моите и двете дъщери бяха от неспящите, ревливи и вечно искащи да ги държат бебета. Имало е дни когато не успявах една супа да сготвя, а да не говорим, че сутрин само си измивах лицето и зъбите, хващах косата на опашка и това ми беше стайлинга за цял ден 
Да, да се чудиш, защо ли детската смъртност е била толкова висока по онези времена, в които се чудиш и как са се справяли.
Не случайно са раждали и по 5+ деца, големите гледат малките, по-големите работят на нивата.
Но и те друг живот не са познавали. Жената е била за това да гледа децата, да върти къщата и да работи на нивата. И пак-ражда 10, оцеляват 7 деца (грубо казано).
Не случайно са раждали и по 5+ деца, големите гледат малките, по-големите работят на нивата.
Но и те друг живот не са познавали. Жената е била за това да гледа децата, да върти къщата и да работи на нивата. И пак-ражда 10, оцеляват 7 деца (грубо казано).
Да, сега има една тенденция да се издигат децата в култ. Едно време появата на поредното бебе в семейството не е било кой знае какво събитие, децата са били между другото и са се гледали сами едно друго. А сега едни превземки, едно чудо 
Всъщност, двете години майчинство са рай в сравнение със стреса, който настъпва когато трябва да метнеш 2 годишното дете в яслата и да се върнеш на работа. Защото на тая ми ти работа трябва да си адекватен и да си вършиш задълженията, за които ти плащат. Много често работата не е в офис и стоене на стол. Има работа, където цял ден си на крак, под напрежение, тичаш насам-натам, изпълняваш задачи, задават ти въпроси, иска се съсредоточаване и прецизност... Не знам защо под ходене на работа много често се визира някое топло и уютно местенце с приятни колеги и работно време от 8 до 17ч. Моля ви се, действителноста повечето пъти изобщо не е такава
На мен ми е било в пъти по напрегнато и стресово когато съм оставяла разревано, сополиво дете в градината и цял ден умът ми е бил в него, а не в работния процес. Когато си в къщи поне можеш да реагираш каквото и да стане. Не знам, за мен лично периодът на майчинство беше далеч по-спокоен, отколкото когато трябваше после да съчетавам работата, градинските тържества, сега пък частни уроци, тренировки, род.срещи и т.н.
Всъщност, двете години майчинство са рай в сравнение със стреса, който настъпва когато трябва да метнеш 2 годишното дете в яслата и да се върнеш на работа. Защото на тая ми ти работа трябва да си адекватен и да си вършиш задълженията, за които ти плащат. Много често работата не е в офис и стоене на стол. Има работа, където цял ден си на крак, под напрежение, тичаш насам-натам, изпълняваш задачи, задават ти въпроси, иска се съсредоточаване и прецизност... Не знам защо под ходене на работа много често се визира някое топло и уютно местенце с приятни колеги и работно време от 8 до 17ч. Моля ви се, действителноста повечето пъти изобщо не е такава
На мен ми е било в пъти по напрегнато и стресово когато съм оставяла разревано, сополиво дете в градината и цял ден умът ми е бил в него, а не в работния процес. Когато си в къщи поне можеш да реагираш каквото и да стане. Не знам, за мен лично периодът на майчинство беше далеч по-спокоен, отколкото когато трябваше после да съчетавам работата, градинските тържества, сега пък частни уроци, тренировки, род.срещи и т.н.
Да, права си, Трещерица. Умственият труд е много по-напрегнат и изтощаващ от физическия 
Много често съм чувала от млади майки репликата „ох, писна ми в къщи с това дете, един път да го дам на ясла/градина и на почна работа...„ Сякаш ходенето на работа е някаква спа-процедура, чиято цел е пълен релакс и отпускане.
Много често съм чувала от млади майки репликата „ох, писна ми в къщи с това дете, един път да го дам на ясла/градина и на почна работа...„ Сякаш ходенето на работа е някаква спа-процедура, чиято цел е пълен релакс и отпускане.
Да гледаш 24ч. малко дете у дома или да гледаш пораснало дете, ходейки на работа, но така да си планираш времето, че да си припомняш звукови модели, морфеми, падежи, обиколка на фигури, да готвиш, да потропваш час-два пред школи , басейни и стадиони за тренировки и да мислиш за прехрана, за това- имаш ли за утрешния ден изпрана-изгладена униформа, още- намери материали за войводите в родния край, донеси три кашона или намажи три филии за час по ДБТ , посади леща да гледаш как ще покълне и куп дивотии в комплект, пък и като се върнеш в 18ч. от работа, ха направи така, че да е приключил и учебният ден, и тренировките, и яденето от самосебе си да е сготвено и сервирано, че детето да се нахрани изкъпе и си легне най-късно в 21часа.
ето, някой прекрасно и точно го е написал преди мен
Както и да е, нямам намерение да влизам в дебати Исках само да вмъкна, че да ходенето на работа, съчетано с майчинските задължения, които си продължават до безкрай, е далеч по-стресово и напрегнато, отколкото първите 2 години когато си в къщи.
Исках само да вмъкна, че да ходенето на работа, съчетано с майчинските задължения, които си продължават до безкрай, е далеч по-стресово и напрегнато, отколкото първите 2 години когато си в къщи.Именно!
На мен пък ми е интересно как нашите баби и прабаби са се справяли с това чудо-гледане на дете???...
Вече са ти обяснили за гледането на детето.
За домакинството - масово са живели по няколко поколения в една къща. Не е имало такива, които да правят всичко. Бабата и прабабата са поемали голяма част, аз си го спомням и от моето детство. Да не говорим, че винаги, във всеки един момент можеш да си оставиш детето на някой. Сега за повечето жени е невъзможно.
Освен това тогава мъжете са били натоварени по всяко време с тежка работа, нали се сещаш, че няма как да сравняваш един, който след работа рине на животните, оправя двора и цепи дърва, с такъв, който се връща и ляга на дивана пред телевизора. Това е разликата - отговорностите на мъжете са намалели, на жените са се увеличили, въпреки всичките машинарии, нещата, които отнемат време и отговорности са си тук. И затова, ако са истински мъже, е редно да се поогледат и да вземат от товара на жените си. Ако не са, могат да реват като бебета колко са уморени, да чакат мама да ги гледа и да обясняват как нищо не прави.