Разбира се, допускам, че има жени, които са по-гъвкави, изтърсват бебето като котенце, стават и тръгват.
Пускат Бетовен и Бах, четат на корема си научните трудове на Кант и Ницше, след което започват да му говорят на всички чужди езици, които владеят. Влизат в родилното и не желаят упойка, защото на тях не им трябва. Навеждат глави към коремите си и нежно казват "Хайде, маме! Време е да излизаш!". И понеже техния плод е получил всичкото образование, което принципно едно дете получава от 1ви до 12ти клас, още в утробата, небрежно се провикват "идвам, мамо", след което плавно се плъзват и излизат сами. Там няма нужда и от лекари, защото, след поемането на първата глътка въздух, бебето само прегризва пъпната си връв и с пълзене се докопва първо до кантара, където собственоръчно записва теглото и ръста си, след което до чешмата, за да се измие, защото е научено, още преди да излезе, че трябва да спазва лична хигиена, независимо от мястото и възрастта си. На изписването то вече ходи и само си тръгва към вкъщи. На 2 месеца вече може само да си прави пюрета, отказва карма, защото му е време само да се захрани и така. Мама на свой ред, още на 2я ден след раждането, вече е влязла във форма, ходи на работа, докато бебето само се занимава вкъщи, неуморно изучавайки висша математика и микробиология, а в свободното си време цитира Шекспир, Достоевски, рисува като Салвадор Дали, а на гласа му би завидял и покойния Павароти.
постоянно те тресат 
