За мамите, които работят 24/7

Ясно си спомням как един път казах на две приятелки в майчинство, че тяхното положение ми се струва по-леко от моето (на работа). Те разбира се скочиха, ама аз не ги разбрах, докато не станах и аз майка  И то предвид, че съм имала и имам регулярна помощ от баби и дядовци, да са живи и здрави.
До 2 години е най-трудно според мен, чисто физически, особено втората година след прохождането. Няма да забравя как чаках мъжа ми да се прибере от работа и да кажа нещо в смисъл "гледай това" и да се пльосна на спалнята и 10 минути да гледам в тавана, с облекчението, че сега съм сама със себе си. Детето ни обаче е от трудничките за гледане - с неспокоен сън, не се заиграваше сам, късно взе да зяпа някое филмче и т.н. При гледането на дете трябва да се има предвид и възпитанието - непрекъснато се обяснява, убеждава, уговаря едно човеченце, че еди какво си, докато то примерно реве, ама ревееееее до задавяне и се тръшка и какво ли не и.... нервичките ти се изпилват и така постоянно. А наспиване няма, откъдето евентуално може да ти дойде прилив на спокойствие и нови нерви.
Мъжът ми е разбиращ и помагащ доколкото може едни мъж, но в крайна сметка той не може да кърми, да гледа както майката гледа болно дете, детето и да реве той не се буди и така.
Но в крайна сметка това е най-прекрасното пътешествие в живота.

От работа до работа- планина разлика, както разбира се и от бебе до бебе.
Мислите ли, че един хирург например, не "работи" 24Ч., не мисли повече от 8 часа за поредната си операция, за изхода от нея.

Или един учител,който подготвя ученици или  един шофьор- през мразовитите и заледени пътища много ли му е по-лесно?

Различни професии, различна степен на трудност.

Различни деца- различен кръг от отглеждащи около тях и пак- различна трудност.

А как мислите- кое е по-трудно/ в така поднесения "казус" в който бащата общо-взето ходи на работа за да обядва с колегата си и да не го приготвя за хранене-толкова прочетох от статията /

Да гледаш 24ч. малко дете у дома или да гледаш пораснало дете, ходейки на работа, но така да си планираш времето, че да си припомняш звукови модели, морфеми, падежи, обиколка на фигури, да готвиш, да потропваш час-два пред школи , басейни и стадиони за тренировки и да мислиш за прехрана, за това- имаш ли за утрешния ден изпрана-изгладена униформа, още- намери материали за войводите в родния край, донеси три кашона или намажи три филии за час по ДБТ , посади леща да гледаш как ще покълне и куп дивотии в комплект, пък и като се върнеш в 18ч. от работа, ха направи така, че да е приключил и учебният ден, и тренировките, и яденето от самосебе си да е сготвено и сервирано, че детето да се нахрани изкъпе и си легне най-късно в 21часа.

Темата много се е отклонила. Публикуваното в първи пост е обръщение към мъже, които си мислят, че жена им нищо не прави докато е по майчинство. Не към помагащите.
И за кой колко е трудно е въпрос както на нагласа, така и на обстоятелства.
А много често за съжаление се случва да се разминат планувания начин за отглеждане на детето и това което се случва в бъдеще.

Все пак е абсолютен и безспорен факт, че недоспиването е най-големия стрес за организма, а то е най-голямо в първите 2 години именно докато трае майчинството. Не, че после изведнъж се оправя този проблем. И да помагат мъжете недоспиването на никого не се отразило добре.

Непомагащите мъже и тези които нямат деца, просто няма как да го разберат. Единствения вариант е да минат през това

п.п.Какво ли би казала жена пишеща в подразделите "Искам бебе" , "Проблемно забременяване" 
попадайки на подобна тема и спора в нея , уви не е първата такава 

Понеже и двете си деца съм гледала и все още гледам без грам "роднинска логистика", ще призная, че в моя случай гледането на бебе се оказа песен в сравнение с отглеждането на ученици от малките класове. Оказах се голяма късметлийка със супер спокойни, ядящи, спящи, неревящи и усмихнати бебета, та майчинството си ми беше ОК. Но, понеже професията ми е такава, че 20% от времето, т.е. около 2 часа дневно съм на работното място и то не задължително всеки ден, а 80% съм вързана за лаптопа, от където е основната ми работа, се оказа, че аз съм през повечето време у дома. От една страна, това е чудесно, защото мога да се погрижа за децата си, без да се налага да висят по занимални, но от друга, когато ме попитат какво работя, с чиста съвест мога да отговоря:"Слугинче на принцеса". А търсенето на кашони за ДБТ и покълването на леща, за които спомена по-горе Светкавица, са само част от нещата, които увеличават склонността ми към извършване на убийство. Детеубийство най-често, защото като ми се каже към 19ч. "За утре ще ми трябва кашон/ сладоледени фунийки/ пластмасови чинии/ всякакви други подобни щуротии за ДБТ" и ми идва да му извия вратленцето на детенцето! 

А, не е такава реалността вече. Поне при нас. Сами сме, с ипотека, нямаме наследствени жилища, нямаме баби и дядовци в близките 200км, разчитаме само на себе си.
И на мен ми се е искало да се сменим, и таткото да се справя с детето и къщата, а аз да ходя на работа, но той отказва, защото взема малко по-добра заплата, а и не е прието в България да кажеш, ами аз съм по бащинство.
Бонго наистина мисли като пишеш, как да накарам едно дете на 1,5г да не ходи след мен навсякъде по 24ч? Няма такъв вариант, и аз искам да ида спокойно до тоалетната без да реве пред вратата, но откакто почна да се движи, първо пълзене, сега ходене, нямам такъв вариант. А да се изкъпя без да се е прибрал таткото, това е изключено. Не подлежат на възпитание на тази възраст.
Светкавица аз съм учител, на тийнейджъри в пубертетна възраст, определено физически в момента съм по-зле. Психически е по-добре положението, но ако трябва да сравня нещата, препочитам да съм на работа, но наспала се, да имам почивини дни и т.н. Недоспивнето в момента ме съсипва. И като ми кажат ами спи с детето през деня, и  ами ако спеше през деня, да съм спала с нея, но тя спи по максимум час, през който да спя ли, да обядвам ли, да изгладя ли или как точно да го разпределя този час?!

И хирургът, и учителят, е шофьорът могат да си починат.  За майката няма почивка.

Какво значение има на колко места си работила? Ако искаш да впечатлиш с работоспособност, просто напиши колко часа на седмица си работила. По-ефективно ще е.

Barefoot Kontesa, такива примери има и тук, и по света, и в двете посоки. Повечето млади семейства около мен се справят сами, роднините им са в други градове, сами си изплащат си апартаментите или наемите и си гледат децата.


Това не го разбрах. Понеже има хора със здравословни проблеми, трябва да се съгласим с тези, които казват, че мързеланите си лежат по цял ден с бебетата до тях ли? Нищо друго не правим, освен да наричаме нещата с истинските им имена.


Разбира се, че има, защото това е преключване от една тема на друга, което иска умело превключване, концентриране и планиране за много кратко време. По-натоварващо е от работа на едно място.


Откъде да се прибираш, че нещо не схванах? То е лесно, когато ходиш на някъде и се прибираш. Трудното е, когато си залепен за детето и няма такава свобода да идеш някъде.

Не впечатлявам, а изтъквам, че беше доста по-леко от гледането на моето дете като бебе.
Сборове тип "вижте ме колко много часа на седмица" не съм правила, но примерно - цял ден и няколко дни в седмицата до 2-3 през нощта. Плюс един от двата почивни дни.
Но пък не ставах рано сутрин. И като си предам всичко в края на седмицата/месеца, можех да си бия камшика за три дена за морето,за някое затънтено село или за който и да е край на света, без да мисля за нищо. Идеално ми беше.

Сега пак работя, но, разбира се, не мога да докарам тогавашната си заетост и доходи в битността си и на майка. Нито пък да разполагам с времето си извън часовете, в които работи градината/училището.

Откъде да се прибираш, че нещо не схванах?

[/quote]
помислих си че съм го пропуснал да го напиша   

Статията по начало е тъпа.
Никой не ходи на работа, за да обгрижва колегите си.
Даже може и да нямаш колеги, а да си сам.
Или пък да работиш нещо, ковто си е само твое задължение.

И все пак има разлика от работа до работа и т дете до дете.

 
Да, видях сега. Прав си за след работа - определено е лесно. И аз нямах проблеми след като тръгнах на такава и само вечер гледах детето. Ми то цял ден няма никой у нас, всичко си е по местата, не е като цял ден да тичаш и оправяш след него, пък и като не си го виждал цял ден, имаш сили и за глупости 

Майчинството има право да го вземе и някой друг, който да гледа детето. На мои близки така бабата на детето ползва майчинството втората година, за да гледа внучето и самаси казваше, че предпочита дете да гледа, вместо да ходи на работа, хем работата й не е кой знае колко отговорна и натоварваща - от 7 докъм 13 часа й е работното време. На една позната пък се бяха разбрали мъжът й да ползва майчинството втората година, защото беше без работа, а тя взимаше добри пари, обаче пък тъщата ревна как така той нямало да работи, а ще седи вкъщи да гледа детето. хем нали за втората година ставаше дума, когато казвате, че било по-трудно с проходило, отколкото с пеленаче. В България специално са толкова привилегировани жените по отношение на майчинството - в колко други държави има 2 години майчинство? Това е мечешка услуга, де, защото за 2 години, ако работиш нещо по-динамично, изтърваш коня в ряката, но все пак дава възможност наистина доста дълго време жените да са майки 24/7.

Не разбирам за какво е този спор - семейството само трябва да си реши кой точно ще се ангажира повече за отглеждането, не е задължително това да е майката. Естествено, този който ходи и на работа, няма как да не си доспива толкова. Този, който си е вкъщи, може по някое време да издебне, когато детето спи, да си дремне, но на работа няма как да се направи това. Концентрацията и адекватността рязко спадат при системно недоспиване. Аз не бих искала да ме оперира някой недоспал хирург, или пък да ме вози шофьор, дето заспива зад волана и т.н., докато вкъщи какво може да обърка точно? Най-много да не направи както трябва адаптираното мляко или пък да не сложи както трябва памперса. Може и да бъркам, не знам.

Не, не е мечешка услуга по простата причина, че тези 2 години не е задължително да се ползват. Ако искаш, на минутата след раждането можеш да скокнеш и да отидеш на работа. Няма да те гони полиция, за да те върне да легнеш обратно. Майчинството дава ИЗБОР. Не си длъжна да го ползваш.