Моя хубостник (след два дни ще стане на годинка) е от малко по-трудните деца. Първите 6м. бяха денонощен рев, всеки ден бях на косъм да се метна от балкона. Една нераждала тогава съфорумка веднъж в една групичка във ФБ ме погна, че не е чак толкова тежко положението ми и че преувеличавам. Просто понякога имах нужда да се оплача, да ми олекне, бях сама по цял ден - ни помощ, ни разбиране отнякъде, а малкия сааааамо рев... Сега тя роди, но за неин късмет детето й е спокойно и пет човека в бойна готовност помагат. Е, тя никога няма да ме разбере. Не, че държа 
Няма "изморен съм". Знае, че и аз съм изморена и че и двамата еднакво заслужаваме почивка, но няма как. Дори нощем става повече от мен да успокоява и храни малкия. Снощи за втори път сънувах, откакто родих. Явно нещата се нормализират до някаква степен, щом започвам да сънувам. Дано, дано! 
Препоръчани теми
