Логично е да е МусалА. От Аллах, мхм. Чак сега се замислих. Всички около мен винаги са произнасяли МУсала - от Ямбол и Бургас.
- Публикувана: 11 ян. 2015, 17:26 ч.
- Последно мнение: 23 апр. 2024, 14:12 ч.
Фраза, която мразя
Всяка втора дума "човек"
Направо ме вбесява фразата- “има и по- зле”. Ясно е. Но защо да се сравнявам с тях... Направо излизам извън кожата си от бяс, някой като ми изрече тази крилата и философска фраза.
Да ти кажа, не е толкова зле тази фраза.
На мен ми е помагала многократно, включително и днес. Скрит текст:
Днес съм като муха без глава. Каквото пипна го изтървавам, препъвам се, блъскам се по шкафовете и т.н. Мисля си - я по-добре с нищо да не се занимавам, че съвсем ще се утрепя. Да, ама решавам в тази жега да пека тиквички на фурна. По едно време отварям фурната да видя какво става и си лепнах палеца на едно горещо желязо. Такъв вой нададах, че сигурно ме чуха в съседния квартал! Жестоко изгаряне беше, надигна се огромен бял мехур. Слагам пръста под студената вода и такъв рев му дръпнах, че още по-зле ми стана. После стана ясно, че без мехлем няма да мина, и трябва да ида до аптеката, на адската жега, а днес при нас беше 38 градуса навън. Отивам, сълзи ми капят, пек невероятен, не знам как не получих топлинен удар. Взех си лекарството, прибрах се...а вкъщи едно хладничко, хубаво, налях си студена вода от чешмата, легнах си на любимия диван и си помислих...да, денят беше ужасен, но има и по-зле. Има хора, които няма къде да се скрият от жегата, нямат аптека от където да си вземат лекарство, ако им се наложи, нямат достъп до чиста и студена вода, която аз си налях просто така, без да се замислям. И се почувствах благодарна, че имам всички тези неща, които ние си приемаме за даденост и си ползваме без да се замисляме. Даже и пръста спря да ме боли от мехлема и в крайна сметка реших, че денят не е бил чак толкова зле. Защото наистина има и по-зле от мен, и защото оцених това, което имам.
Жестоко изгаряне беше, надигна се огромен бял мехур. Слагам пръста под студената вода и такъв рев му дръпнах, че още по-зле ми стана. После стана ясно, че без мехлем няма да мина, и трябва да ида до аптеката, на адската жега, а днес при нас беше 38 градуса навън. Отивам, сълзи ми капят, пек невероятен, не знам как не получих топлинен удар. Взех си лекарството, прибрах се...а вкъщи едно хладничко, хубаво, налях си студена вода от чешмата, легнах си на любимия диван и си помислих...да, денят беше ужасен, но има и по-зле. Има хора, които няма къде да се скрият от жегата, нямат аптека от където да си вземат лекарство, ако им се наложи, нямат достъп до чиста и студена вода, която аз си налях просто така, без да се замислям. И се почувствах благодарна, че имам всички тези неща, които ние си приемаме за даденост и си ползваме без да се замисляме. Даже и пръста спря да ме боли от мехлема и в крайна сметка реших, че денят не е бил чак толкова зле. Защото наистина има и по-зле от мен, и защото оцених това, което имам.
А сутрината?
Даже една го произнася така: "сутраната".
Даже една го произнася така: "сутраната".
Препоръчани теми