Когато се появяват нови професии или се развиват съществуващи професии, са ни нужни и нови думи, с които да ги представяме.
Ако едно време шаманите са вадили зъбите, все някога се е появила и думата зъболекар, както и акушер, невролог, диетолог.
Аз също не казвам, че отивам на дентален специалист. Ползвам думата зъболекар. Но не омаловажавам със "зъбар". Ако го смятам за зъбар, няма да стъпя при него. Разликата е като между "журналист" и "драскач", "хардуерен специалист" и "жичкаджия".
Няма за трети път да обяснявам каква е разликата. Приемете, че е в мелодиката на думата. Ако "зъбар" ми звучеше красиво и вносно, щях зъбар да ползвам.
Моята професия преди 20 години не е съществувала. Не е имало дума за нея. Практикували са се някакви предходни дейности, но съвсем не са били същото, нито са се ползвали средствата, с които се изпълнява днес. Не знам как ще бъде в следващите 20 години, развива се бързо и няма да си задържи дълго нивото и способите от наши дни. Вероятно към двете думи, които я описват и не са български, ще се лепне още някоя, за да се включи и новото й превъплъщение. Вероятно някои традиционалисти ще се дразнят. За тези, които упражняват тази професия, ще бъде важно да се знае, че не са прости "......" като от едно време (което е времето днес).