За Костадин съм чувала както Коце, така и Коста и Диньо. При по-възрастните Константин е по-рядко срещано май. Иначе сега при децата и по-младите "Костадин(-ка) се смята за селско и все са производни на Константин. Имам позната, която се казваше Костадинка и си смени името на Константина.
- Публикувана: 11 ян. 2015, 17:26 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2025, 11:47 ч.
Фраза, която мразя
В СИ на Костадин казват Косе/Косьо.
При нас е Коце. За Костадин и за Константин. Коста поне аз не съм чувала. Освен ако самото име не е Коста.
Имам близка в София, никога не говори за мъжа си членувано, Коце е той, но не знам цялото му име.
Коко имам колега, Никола. Ами пък не върви на младо момче да кажеш Кольо.
При нас е Коце. За Костадин и за Константин. Коста поне аз не съм чувала. Освен ако самото име не е Коста.
Имам близка в София, никога не говори за мъжа си членувано, Коце е той, но не знам цялото му име.
Коко имам колега, Никола. Ами пък не върви на младо момче да кажеш Кольо.
В момента по Нова дават "В кръг". Една от героините в разговор по телефона извика силно "Косьоо!". Действието се развива в София.
Косьо казваме на Константин и при нас - централна северна България. И на Костадин може също, макар че понякога той е и Коста, и Коце/то.
Само дето не разбирам защо се дискутира къде на кого как казват, при положение, че така или иначе тези кратки, галени и умалителни имена съществуват без значение в кой регион на страната са.
Майка ми, например, се казва Виолета. Всички от роднинския кръг се обръщат/ха към нея с Лете, а когато говорят за нея - Лета. Познати, приятели, колеги, обаче се обръщаха с Виле, като говорят за нея - Вилито или направо Виолета.
Братовчедка ми пък е Даниела. Докато бяхме деца, винаги сме ѝ казвали Диде, ако говорим за нея - Дидка. И сега продължаваме да ѝ казваме така, макар че тя май не го харесва твърде, защото гледам, че приятели и колеги се обръщат към нея с Дани.
И още доста примери мога да дам с различни имена, които в съкратен вид имат различни вариации, независимо че става въпрос за един и същ регион.
Та, дали зависи точно от региона? И най-вече - дали пък е толкова важно?
Някъде по регионите ги членуват, някъде - не. Това е.
Косьо казваме на Константин и при нас - централна северна България. И на Костадин може също, макар че понякога той е и Коста, и Коце/то.
Само дето не разбирам защо се дискутира къде на кого как казват, при положение, че така или иначе тези кратки, галени и умалителни имена съществуват без значение в кой регион на страната са.
Майка ми, например, се казва Виолета. Всички от роднинския кръг се обръщат/ха към нея с Лете, а когато говорят за нея - Лета. Познати, приятели, колеги, обаче се обръщаха с Виле, като говорят за нея - Вилито или направо Виолета.
Братовчедка ми пък е Даниела. Докато бяхме деца, винаги сме ѝ казвали Диде, ако говорим за нея - Дидка. И сега продължаваме да ѝ казваме така, макар че тя май не го харесва твърде, защото гледам, че приятели и колеги се обръщат към нея с Дани.
И още доста примери мога да дам с различни имена, които в съкратен вид имат различни вариации, независимо че става въпрос за един и същ регион.
Та, дали зависи точно от региона? И най-вече - дали пък е толкова важно?
Някъде по регионите ги членуват, някъде - не. Това е.
Мен "тея" вместо тези ме побърква.
Въпрос на навик, регион, и, разбира се - на толерантност към непривичния говор. Израза "толерантност" не го употребявам точно в "оценъчен", укорителен смисъл в случая.
Аз използвам Има си хас, както и всички наоколо.
Ето обяснение
https://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/ima-si-has-da-ne-znaesh/
Ето обяснение
https://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/ima-si-has-da-ne-znaesh/
Повечето галени имена днес се срещат в цялата страна, да. Преди 100+ години за някои от тях не е било така, но сега е.
Дядо ми по майчина линия се е казвал Костадин и точно Коста са му викали, ако не греша. От раждането до смъртта си през 60-те другаде освен в Пловдив не е живял. И това, че от едно име образуват различни, но еднакво "традиционни" галени имена, все още не значи, че едно от тях е характерно за един регион, а друго - за друг. В това число преди сто години, а още повече - сега. Специално за Коста и Косьо, ако има някаква зависимост, тя днес е по-скоро по възраст.
Скрит текст:
Навремето имах в класа Коце и в блока - Косьо. Една Анастасия - Сия, живееше срещу нас, две други имаше в класа на брат ми - Ася и Сиса. Родителите ми имаха всеки по една братовчедка Маргарита с по една внучка Маргарита - бабите са Гита и Марче, внучките са Маги и другата я забравих как беше, понеже съм я виждала само веднъж преди сто години, башка майка ми имаше приятелка Маргарита - Грета. Нищо странно, нищо ново и нищо регионално. Впрочем за името Маргарет Агата Кристи в едно от криминалетата си също имаше разсъждения по въпроса - как на всяка Маргарет и казват с различно галено име.
Англичаните в Англия, ако пуснат такава тема сигурно 10 хиляди страници няма да им стигнат. Ние си имаме диалекти, а те имат всякакви учили-недоучили езика им от цял свят. Трябва малко по-леко да приемаме неправилните навици по разни градове и райони. Като ми харесва да казвам домати и доматито си го казвам - знам, че не е правилно, но не се вживявам.
Англичаните в Англия, ако пуснат такава тема сигурно 10 хиляди страници няма да им стигнат. Ние си имаме диалекти, а те имат всякакви учили-недоучили езика им от цял свят. Трябва малко по-леко да приемаме неправилните навици по разни градове и райони. Като ми харесва да казвам домати и доматито си го казвам - знам, че не е правилно, но не се вживявам.
Темата не е за правилно или неправилно, а за думи и фрази, които ни дразнят или дори мразим. Казвай си "доматито" щом ти харесва, но разреши на други пък да ти се дразнят.
По принцип съм съгласна. Ама вече не знам колко страници четем къде как се вика на Косьо и Босьо. Сега някой може да се хване за "вика"
