Фраза, която мразя

Много омразна фраза ми е "к*рец-палец"  
Дразнят ме обръщенията "брат", "копеле', "майна", особено към непознати. Лигавите - коте, слънце, мило.
Въпросчета/констатации, гласящи "И кво като си висшист/ка?!", "За кво ти е да учиш?!". Особено последвани от сравнение в стил " Къде съм аз/неграмотен, ама тарикат/, къде си ти /тъпакът, дето се гърчи да учи за Х лв заплата/?!"
Повръща ми се като чувам от някакви мъжки индивиди приказки какво трябва да правят жените, за какво стават и за какво не...и лафчето "сгодна женица"  

А това "няма сми" какво е?
Срещам го вече няколко пъти из темата, но не мога да се сетя.

Няма смисъл.

VerdammtesMädchen, няма смисъл означава.

Аз съм родом от Североизточна България - и ние викаме, явно наистина е посевместно. Там вместо бургаското "въй", което и аз прихванах след 10-ина години в Бургас, ползвахме "оле".

Патетичен със смисъла на жалък и реплика като дубликат и мен много, ама наистина много ме дразнят. Майка ми е на 51, средно интелигентна жена, е, не схвана идеята "реплика на ... еди-коя-си марка" докато не й обясних.

В/на/из/предвид също много ме дразнят, почти колкото междуВдругото, особено казано от хора, които се имат за високо интелигентни...

Споменатите вече чужди идиоми повече ме разсмиват, отколкото да ме дразнят, но все пак са дразнещи, признавам. Дразни ме и заемането прекалено много от английски, особено като си имаме наши си думи за същите неща - тук изключвам компютърните и всякакви други термини, свързани с информационни технологии. Например да кажеш суфистициран, вместо изискан за мен е проява на... дори не мога да се сетя на какво точно, без думи ме оставят такива опити за оригиналничене. Това го чух в публицистично предаване по телевизията преди няколко месеца, дори не повярвах на ушите си, помислих, че грешно съм чула. Човекът обаче го повтори още веднъж после, от контекста разбрах, че именно изискан има предвид.

Колкото до живеенето в чужбина и забравянето на български - съгласна съм, че след известен период по-лесно идват на устата определени чужди думи, но си личи и кога някой се опитва да се прави на интересен или просто му бяга думата/изразът. Аз съм живяла в Гърция 1 год. без да ходя на работа, със семейството си, бях ученичка още, когато се прибрах в България ми беше странно, че в магазина мога да кажа "Добър ден" или да поискам един хляб, вместо съответните изрази на гръцки. Мина ми след около месец най-много.

От английски аз лично ползвам флексибъл, защото българското гъвкав като че ли не ми звучи точно по същия начин и се дразня на себе си, че вкарвам в речника си дума, за която си имаме дума на български. По същия начин използвам понякога рестлес, за да обрисувам, че се чувствам... неспокойна, но не само, ами и притеснена, и на кръстопът, и малко депресирана.

Дразни ме още използването на думата издаяня. А когато някой ме попита "Как издаянваш/ Как ще издаяниш" обикновено оглушавам и питам пак и пак докато не чуя издържаш/издържиш.

Най омразната ми фраза: Чакай малко!
издивявам като го чуя.

Модерното по музикални формати - "Много шум за...едикой си "

"Ти си знаеш...." и мен ме влудява.
"Атрактивен/а"...оферта, локация, цена...какво ли не, навсякъде го срещам от известно време.

Всичко друго мога да си пропусна около ушите, ама като чуя или видя написамо "Отивам да пазаря", вместо пазарувам, направо ми докарва позиви за
Нино 

Интересна тема.   Като се замислих, пъстрилка голяма. През годините е било различно, напоследък повече написани фрази ми бодат очите, а за слуха- на български не е толкова често,  предвид ограниченото ми общуване с българи.
Имаше вече  споменати фрази, които и на мен не ми харесват.
За мой срам, случвало ми се е и аз да кажа/напиша някои от думите/фразите. А хем ме дразнят.
обръщението с 'мила' към непознати/слабо познати
умалителни съществителни, напр. 'парички'
-просто като фасул!
-мисли позитивно
-я не се втелявай
-всички видове псувни; копеле, майна и пр.
-чуждици от типа: това е нонсенс, тенкс, лайквам и т.н.
-криза!
-ужас!
-обръщения : брат'чет, душо, сЕстро, муцке и пр.
-хубава работа, ама българска!
-всичко, злонамерено и грозно критикуващо българското.
оригиналничане от типа:
чешиш клавиатурата, кърти мивки, изпи ли си хапчетата- това са най- стандартните, но има и много други, за които в момента не се сещам.
-'ами ти си знаеш'- казано снизходително и неглижиращо проблем.
-фрази от сорта: 'а бе ти какво се правиш, че не помниш' (става дума за близки и българи, които не приемат, че съм забравила нещо от София/България или дума на български)

Явни граматически и стилистични грешки ми правят впечатление.

Потръпвам от стилистични залитания в коментрии (докато чета Форума) с пренапудрен стил, пълен с 'метафорични анжамбани,символни алегоризми, оксиморонни метнонимии и ретардиращи апосиопези'
 
Всяко нещо може да се каже на по-ясен и разбираем език и подобно изкълчване на езика (уж много богат и образен),  за Форум като бг-мама ми се струва абсолютно неуместно .

Ооо, да, и аз много мразя когато някой се опитва да се изкара по интелигентен, като закачи няколко сложни думички към иначе глупавото си мнение. Лошото е, че много хора се връзват.

Фрустриран - направо полудявам, когато я чуя. И акто цяло не харесвам чуждици.
Какво означава ССФ, явно и съм назаднала/изостанала с новите съкръщения

Колега,
неиформиран по даден въпрос започва тема с цел да си набави наготово данни,
без да е вложил предварително сам усилия за намирането им.
Едно изречение и казва:
- Ти знаеш как е.
Очаква да "развия" темата и всичко да му е наред.
"Замислям" се и му отговарям:
- Не, не знам как е, ако обичаш ми обясни!
Той остава в прекия смисъл с отворена уста и 

Чичко паричко. Като чуя и 

Фрази от сорта на: "Всеки си знае", "Прецени си сама"," Ти си знаеш"  За мен това си е чиста форма на безразличие и отказ да се ангажираш с проблем,който касае твой близък.

А за мен точно тези изрази изразяват отказ от спор. Знаеш, че няма да можеш да убедиш човека отсреща и решаваш, че е безсмислено да продължаваш да наливаш от пусто в празно. Казал си, каквото си искал да кажеш, оттам-нататък "той си знае".