Варна 
Нямам роднини в Русе и Силистра.
Нямам роднини в Русе и Силистра.
- Публикувана: 11 ян. 2015, 17:26 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2025, 11:47 ч.
Фраза, която мразя
Точно във Варна употребяват "маминка". Друго, което ми беше направило впечатление (преди много години, като студентка), че казваха - не леля Мария, леля Стефка и т.н., а леля Петрова, леля Райкова... 🙄
Последното ме подсети за "Ерген Митьо и жена му"
😁🤫
Чувала съм някъде "маминка" да казват на баба, но по-дразнещо и странно е за мен "стара майка". Още повече - самата баба да научи внуците си така са я наричат. Не го разбирам.
😁🤫
Чувала съм някъде "маминка" да казват на баба, но по-дразнещо и странно е за мен "стара майка". Още повече - самата баба да научи внуците си така са я наричат. Не го разбирам.
Не е така. Като бях малка, отдавна, отдавна, леля Ани беше близка леля, дори роднина, а леля Петрова /това е фамилията ѝ ,а не името на мъжа ѝ/ например, е колежка на майка ми или неособено близка съседка. Няма как едно петгодишно дете да се обръща към нея на малко име, нито да каже другарко Петрова. Нямаше госпожа още.
Сега ако кажеш, че Петър и Райко са мъжете на лелите, и ще падна. Такова обезличаване съм срещала само в стари книги, примерно Буля Иваница = жената на Иван.
Не е така. Като бях малка, отдавна, отдавна, леля Ани беше близка леля, дори роднина, а леля Петрова /това е фамилията ѝ ,а не името на мъжа ѝ/ например, е колежка на майка ми или неособено близка съседка. Няма как едно петгодишно дете да се обръща към нея на малко име, нито да каже другарко Петрова. Нямаше госпожа още.
Не само във Варна.
Фамилното име на лелята е точно това на мъжа и или на баща и.
Като заговорихте за обръщения, това, което винаги ми е правело изключително лошо впечатление, е начинът, по който учителите се обръщат един към друг - Петрова, Иванова, Василев, т.е. по фамилия. Изключвам тези, които са в близки отношения и си говорят на малко име. И на морето, в почивната станция, слушах това между учители. Все пак са колеги, могат да си говорят на малко име, дори да не е умалително - примерно Ваня, Мария, Петър (Петре). След учителите група пенсионирани лекари имаше - там беше различно - д-р Петров, д-р Василева, и т.н.
Не знам, още едно време колеги си говореха на малко име, само учителите си останаха и сега да си говорят на фамилия. Грубо и невъзпитано ми звучи, признавам си.
Не говоря за обръщение на подчинен към началник, а между колеги, на едно ниво. Никъде, освен при учителите, не съм срещала обръщение на фамилия, без "другарю/другарко" (по онова време), или "господин/госпожо" сега.
Не говоря за обръщение на подчинен към началник, а между колеги, на едно ниво. Никъде, освен при учителите, не съм срещала обръщение на фамилия, без "другарю/другарко" (по онова време), или "господин/госпожо" сега.
На мен пък ми прави добро впечатление хора в работна среда да се обръщат един към друг по фамилия. Така е редно. По малко име - вкъщи, с мама, тати, кака и бати. Някакси неприемвливо е към професионалист (без значение лекар, учител, инжинер, архитект) да се обръщаш с Мими, Сиси, Кики, Пепи...Освен ако въпросните не са на 5 години.