На мен пък ми прави добро впечатление хора в работна среда да се обръщат един към друг по фамилия. Така е редно. По малко име - вкъщи, с мама, тати, кака и бати. Някакси неприемвливо е към професионалист (без значение лекар, учител, инжинер, архитект) да се обръщаш с Мими, Сиси, Кики, Пепи...Освен ако въпросните не са на 5 години.
- Публикувана: 11 ян. 2015, 17:26 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2025, 11:47 ч.
Фраза, която мразя
Абсолютно подкрепям и изобщо не е вярно, че във всички международни компании е прието да се обръщаш на малко име. По-скоро някои от ИТ сектора
На малко име, не на умалително малко име казвам аз. Т.е. Мария, а не Мими, Силвия, а не Сиси, и т.н.
Умалителни имена в работата - в неформално обсъждане/разговор, и то, ако са приятели. Примерно, в моята стая с колегите, с които работя, си говорим на малки имена, дори леко умалителни/съкратени версии. Ако участваме в обща дискусия с други колеги от други звена - си говорим на малки имена, без умалителни. Колегите от стаята ги назоваваме с целите им малки имена, не съкратените/умалителни, защото не сме в тесен кръг. Ако ще се използва фамилия, тогава трябва да е заедно с г-н/г-жа, според мен.
Учителите си говорят на фамилия и на "ти", това за мен е голямото противоречие. Обръщението по фамилия е силно формално и вежливо, а пък на "ти" - точно обратното. Пример: "Петрова, ти оформи ли вече твоите ученици?".
Не знам как е в ИТ сектора, но след няколко разменени мейла, в Европейските институции и не само (и в други международни организации) е прието да се минава на малко име.
Между другото, винаги ме е впечатлявало, че руснаците, от по-образованите слоеве на населението, имат навика да се обръщат към майка си "Мама, вие ......". И преди, и сега...
Умалителни имена в работата - в неформално обсъждане/разговор, и то, ако са приятели. Примерно, в моята стая с колегите, с които работя, си говорим на малки имена, дори леко умалителни/съкратени версии. Ако участваме в обща дискусия с други колеги от други звена - си говорим на малки имена, без умалителни. Колегите от стаята ги назоваваме с целите им малки имена, не съкратените/умалителни, защото не сме в тесен кръг. Ако ще се използва фамилия, тогава трябва да е заедно с г-н/г-жа, според мен.
Учителите си говорят на фамилия и на "ти", това за мен е голямото противоречие. Обръщението по фамилия е силно формално и вежливо, а пък на "ти" - точно обратното. Пример: "Петрова, ти оформи ли вече твоите ученици?".
Не знам как е в ИТ сектора, но след няколко разменени мейла, в Европейските институции и не само (и в други международни организации) е прието да се минава на малко име.
Между другото, винаги ме е впечатлявало, че руснаците, от по-образованите слоеве на населението, имат навика да се обръщат към майка си "Мама, вие ......". И преди, и сега...
Аз работя в голяма международна компания и ежедневно комуникираме с колеги от цял свят. Прието е да се обръщаме един към друг с личните си имена: Мария, Елена, Шон, Одри, Томас... Японците задължително добавят към имената ни и сан: Моника сан, Ани сан. Едни го пишат с тире, други без тире.
Но това си е нормално, нов век/десетилетия - нови трепети. 