Тя не оспорва, само казва, че в от детския речник. Не знам от него ли е, ама и мен ме потриса. В родителските групи на щерката в училище, там често се събират пари я за екскурзия или музей, я за състезание или помагала, буквално не може да се види думата "пари", винаги са парички.
- Публикувана: 11 ян. 2015, 17:26 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2025, 11:47 ч.
Фраза, която мразя
Точно лиготня си е, според мен, дори става навик/правило, май. 
Давам пример - "По колко парички ще събираме за госпожата (класната)?". Следва обикновено отчет: "Да кажа колко парички събрахме за госпожата ( обикновено са не по-малко от 200 и кусур лева)! ". Е, толкова пари ако се смятат за парички - значи доста сме се замогнали като общество.
Давам пример - "По колко парички ще събираме за госпожата (класната)?". Следва обикновено отчет: "Да кажа колко парички събрахме за госпожата ( обикновено са не по-малко от 200 и кусур лева)! ". Е, толкова пари ако се смятат за парички - значи доста сме се замогнали като общество.
Скрит текст:
Та се сетих покрай обсъждането една "класика" с умалителни отпреди доста време:
"Къде са ти паричките? Във торбичките. Къде са ти торбичките? Под очичките."
"Къде са ти паричките? Във торбичките. Къде са ти торбичките? Под очичките."
Хаха, да. Според мен изначално се има предвид нескъп, такъв, който повечето могат да си го позволят, но не непременно евтин (и смотан). Наистина се попрекалява с употребата на думата обаче.
И според мен нещата са евтини и скъпи, но по средата има бюджетни, тоест такива, които са оптимизирани според бюджета на човека и могат да са приближени към едната или другата крайност, но по-често все пак към евтините.
И мен думата не ме дразни, защото толкова съм свикнала с "бюджетна оферта", че даже не обръщам внимание.
И аз се дразня от умалителните, модерни напоследък.
Женята Минчев беше изтрещял на тази тема, та се подсетих като ви чета. В случая коментара му е на място.
Женята Минчев беше изтрещял на тази тема, та се подсетих като ви чета. В случая коментара му е на място.
Скрит текст:
"Водичките ми изтекоха с тези ценички...
Забавен е умалителният словесен солфеж на народонаселението. Келнерите (или пък келнерчетата), поднасят салатката, после гъбките, пиленцето с оризче и десертчето, на финала на един хубавичък обяд. Що за инфантилизъм, чудя се, да говориш на платежоспособни хора като на деца от детска градина "Минзухарче".
Накрая на всичко това идва "сметчица“, с която може да се покрие месечната стипендия на талантливо дете. И просто търпим този ужасен келнерски изказ или този на магазинерката в мола, или на някой барман, търкащ чаши далеч от идеята да те забавлява до второто питие, гледа си телефончето и си води разговорчетата. Сервира коктейлчето, после идва сметчицата. Хубавинкя, дето би казала леля Босилка, живееща в съседното ватманско общежитие и моя бивша колежка.
А какво да се каже за силната музичка, звънтяща във всяко заведение за обществено хранене, където не можеш да чуеш нито себе си, нито събеседника си, нито мрънкащия персонал, който гледа в пет различни посоки, докато ти му диктуваш желанията си. А водичка искате ли? Не, не искам водичка, скъпи, искам вода. Не искам салатка, а искам салата. Защото съм 60-годишен израснал мъж и не искам да ме третираш като внучето ти - папка ли Генче, чайче искаш ли...
А в същото време - ценичките едни такивинка понабъбналки, като поливани с тор. Салатката в някои котловинни полета е вече 15 лева, за съдържание, което едва ли струва повече от три лева. Хлебчето винаги се таксува допълнително, което си е един пладнешки, че и нощен грабеж, предава Телеграф.
И пак - водичка искате ли, сякаш сме дошли на водопой а не на един, да кажем, обяд. Водичката май генерира доста голяма печалба, защото и тя има ценичка, която никак не е малка. И най - обичам, след като съм изброил 5 блюда, да ме питат "ама само това ли иска господинът“? Да, само това, погледнете внимателно - не съм вол и поръчвам по-скоро да опитам, не да се натъпкам. И те гледат криво, като инспектор от ХЕИ, изтърсил се внезапно в кухнята, докато размазваш хлебарка с тиган.
И пак сметчицата - тук келнерът е безобразно любезен - идва със сума, достатъчна за първа вноска за автомобил. Салатката, както казах - гони 15-18 лева, основничкото (нали всичко се умалява) някъде към 30 лева, десертчето - между 7 и 9 лева, водички, хлебчета и винце - още 55 лева - сметчица и чудо. Как да не оставите бакшишче на това момченце или момиченце, което ви е обслужвало...
Докато пиша тази статия си купих пуловерче и защо не ми пожелаха "приятно денче“, само мога да гадая.
Хора, спрете се и замислете се! Изглеждате нелепо!
Евгени Минчев."
Забавен е умалителният словесен солфеж на народонаселението. Келнерите (или пък келнерчетата), поднасят салатката, после гъбките, пиленцето с оризче и десертчето, на финала на един хубавичък обяд. Що за инфантилизъм, чудя се, да говориш на платежоспособни хора като на деца от детска градина "Минзухарче".
Накрая на всичко това идва "сметчица“, с която може да се покрие месечната стипендия на талантливо дете. И просто търпим този ужасен келнерски изказ или този на магазинерката в мола, или на някой барман, търкащ чаши далеч от идеята да те забавлява до второто питие, гледа си телефончето и си води разговорчетата. Сервира коктейлчето, после идва сметчицата. Хубавинкя, дето би казала леля Босилка, живееща в съседното ватманско общежитие и моя бивша колежка.
А какво да се каже за силната музичка, звънтяща във всяко заведение за обществено хранене, където не можеш да чуеш нито себе си, нито събеседника си, нито мрънкащия персонал, който гледа в пет различни посоки, докато ти му диктуваш желанията си. А водичка искате ли? Не, не искам водичка, скъпи, искам вода. Не искам салатка, а искам салата. Защото съм 60-годишен израснал мъж и не искам да ме третираш като внучето ти - папка ли Генче, чайче искаш ли...
А в същото време - ценичките едни такивинка понабъбналки, като поливани с тор. Салатката в някои котловинни полета е вече 15 лева, за съдържание, което едва ли струва повече от три лева. Хлебчето винаги се таксува допълнително, което си е един пладнешки, че и нощен грабеж, предава Телеграф.
И пак - водичка искате ли, сякаш сме дошли на водопой а не на един, да кажем, обяд. Водичката май генерира доста голяма печалба, защото и тя има ценичка, която никак не е малка. И най - обичам, след като съм изброил 5 блюда, да ме питат "ама само това ли иска господинът“? Да, само това, погледнете внимателно - не съм вол и поръчвам по-скоро да опитам, не да се натъпкам. И те гледат криво, като инспектор от ХЕИ, изтърсил се внезапно в кухнята, докато размазваш хлебарка с тиган.
И пак сметчицата - тук келнерът е безобразно любезен - идва със сума, достатъчна за първа вноска за автомобил. Салатката, както казах - гони 15-18 лева, основничкото (нали всичко се умалява) някъде към 30 лева, десертчето - между 7 и 9 лева, водички, хлебчета и винце - още 55 лева - сметчица и чудо. Как да не оставите бакшишче на това момченце или момиченце, което ви е обслужвало...
Докато пиша тази статия си купих пуловерче и защо не ми пожелаха "приятно денче“, само мога да гадая.
Хора, спрете се и замислете се! Изглеждате нелепо!
Евгени Минчев."
Много ми е лигаво, превзето и т. н. обаче - наложилото се "бюджетен", вместо "евтин". 
Налага се, защото за много хора думата „евтин“ е обидна. Все едно ги броиш за бедняци. А не си дават изобщо сметка, че точно най-богатите са най-стиснати и най-много гледат да минат по-тънко.
Същото е като „реплика“ вместо „имитация“ или откровеното „менте“. Много се обиждат, когато им кажеш, че си купуват ментета на известни марки, за да се правят на по-богати, отколкото са. Не, не били ментета, реплики били.
Добре.
Репликата за разлика от ментето, а може би и от имитацията, мисля, че не се прави на оригинал и може да се различава по нещо видимо (размер, цвят).
Понякога границата е размита, де.
Понякога границата е размита, де.
Аз бюджетен го разбирам - според бюджета на даден човек. Защото за някого 100 лв. може да е евтино, а за мен не точно. Да, има я и неизказаната обида в "евтин". Само не знам за "евтина жена" дали вече е прието да се казва "бюджетна".
Ако някой ми каже, че купувам менте, хич няма да се обидя. Купувала съм китайски реплики защото са ми харесали на вид, а не защото държа да парадирам с марката. Дори не съм сигурна дали има точно такива оригинални.
Иначе що циг@ни съм видяла с Баленсиага, марката би трябвало да се самозакрие от срам
Ако някой ми каже, че купувам менте, хич няма да се обидя. Купувала съм китайски реплики защото са ми харесали на вид, а не защото държа да парадирам с марката. Дори не съм сигурна дали има точно такива оригинални.
Иначе що циг@ни съм видяла с Баленсиага, марката би трябвало да се самозакрие от срам
Налага се, защото за много хора думата „евтин“ е обидна. Все едно ги броиш за бедняци. А не си дават изобщо сметка, че точно най-богатите са най-стиснати и най-много гледат да минат по-тънко.
Аз бюджетен го разбирам - според бюджета на даден човек. Защото за някого 100 лв. може да е евтино, а за мен не точно. Да, има я и неизказаната обида в "евтин".
Иначе що циг@ни съм видяла с Баленсиага, марката би трябвало да се самозакрие от срам
Някъде из ФБ мернах наскоро снимка на черен мерцедес, дълъг и лъскав, спрял пред дюнерджийница, предлагаща дюнер на промоция за 4 лв. (май).