"Слава богу!" Като някой успее да извърши нещо малко вероятно. Ако си изпуснеш портфейла някъде и аз благоволя да ти го върна, фразата "Слава богу!" просто ще ме обиди, чак ще ме изнерви - избраното от теб върховно създание няма никаква заслуга за това, че аз съм се разходил да ти върна портфейла, трябва да благодариш на мен.
"Моля се за..." Не се използва чак толкова много на български, но постоянно го чувам на други езици. Просто е нагло изказване. Ако не познаваш човек достатъчно добре, че да знаеш в какво вярва и го казваш, просто си пренебрежителен и нетактичен. Ако абсолютно съзнателно го казваш на атеист (това колко често ми се случва...) просто е досадно и обидно, пък и ни поставя в неудобно положение - какво би трябвало да кажа?
Имам си няколко паразитни думи, които дразнят, но за това са паразитни - "смисъл", "бате", етс.