Фраза, която мразя

Моите синове си викат "браточка" и "брато"
Започна като подигравка с едни съседи, които употребяваха тези обръщения и си остана като нещо трайно. Най-смешното е, че и на баща си викат така. Тримата са си "браточки".

Мен всякакви обръщения от типа ме дразнят-мила ,особено скъпа,зайче,мечо ,бебчо-на мъж видимо около 150 кг.и ей такива подобни.

Дразни ме "както се казва", следвана от нещо, което никой никога не е казвал или популярна фраза, която обаче е променена. Примерно "както се казва, ще поживеем, пък то ще си покаже". Никой не казва така, това "както се казва" за съзвучие ли го слагат или като съюз някакъв, да използват запетайки.

Да, само че тук ставаше дума за друго. А именно дали да кажеш: "Кристина, подай ми чашата с вода" или "Сестра ми, подай ми чашата с вода", или "Како /в горния пример - бате/, подай ми чашата с вода".

Тъй като възникна въпрос за правилата:
1. Професиите изобщо нямат род. Род имат думите – например директор е съществително от мъжки род, а директорка е съществително от женски род.
2. Женскородовите съществителни не означават нито професии, нито длъжности. Те означават лица-жени, които упражняват съответните професии или заемат съответните длъжности. Например съществителното директорка означава „жена на директорски пост“.
3. Никой никога не е забранявал женскородовите съществителни като президентка, председателка, министърка, съдийка, колежка, кметица, както и никой никога не е забранявал царица, кралица, императрица, певица, актриса, учителка, лекарка, героиня и т. н. Всички те са включени и в най-новия официален правописен речник на българския книжовен език.
4. Думи като оптимистка, привърженичка, авторка, колежка, студентка, кандидатка, участничка, победителка, шофьорка нямат нищо общо с професиите и длъжностите.
5. Отделен въпрос е защо никой от любителите на мъжкия род никога не възразява срещу думите чистачка, шивачка, фризьорка, сервитьорка, касиерка…

Според съвременната норма, когато става дума за лица-жени, употребата на съществителни от мъжки род е задължителна единствено в следните случаи:
1. В обръщения: „госпожо министър“, „госпожо съдия“, „госпожо професор“.
2. В титли: „министър Попова“, „съдия Марковска“, „професор Иванова“, „доктор Стоянова“.
И в двата случая членуването е невъзможно („госпожо министърът„).

Претенциозното говорене за жените в мъжки род при всички останали случаи е просто едно маниерничене на зле образовани хора, лишени от вкус и мярка.

Още повече, то често води до откровено нелепи конструкции, които нарушават основното граматическо правило за съгласуване по род. Проява на изключително ниска езикова култура е например заглавието
„Здравният министър е предложила по-високи заплати„
вместо „Здравният министър е предложил по-високи заплати“ или
„Здравната министърка е предложила по-високи заплати„.

Така че, още веднъж:
Няма правило, според което за жените трябва да се говори в мъжки род.
Женският род и съгласуването в българския език не са отменени."

А иначе темата тук е за това кое ни дразни, нали така? Може и нещо правилно да те дразни, защо не...

Скоро попаднах на тези фрази и много се смях:

Мама ме научи да преодолявам невъзможното:"Затвори си устата и си яж супата"
Мама ме научи да уважавам чуждият труд:"АКО СТЕ РЕШИЛИ С БРАТ СИ ДА СЕ БИЕТЕ, ИЗЛЕЗТЕ НАВЪН, ТОКУ ЩО СЪМ ИЗМИЛА"
Мама ме научи да вярвам в Бог:"Моли се това да се изпере"
Мама ме научи да мисля логично:"Това е така, защото аз съм казала"
Мама ме научи да мисля за последствията:"Ако паднеш през прозореца, няма да излезеш навън"
Мама ме научи на стоицизъм: "Няма да станеш от масата, докато не си изядеш яденето"
Мама ми обясни причинно-следствените връзки:"Ако не спреш да ревеш, ще те шляпна"
Мама ме научи да не завиждам:"На света има много деца, на които не им е провървяло с родителите, а не както на теб."
Мама ме научи да гледам смело в бъдещето:"Почакай, в къщи ще си поговорим".
Мама ме научи на телепатия: "Облечи си пуловера, знам че ти е студено"
Мама ме научи на основите на генетиката: "Всичко това е от баща ти!"