Фраза, която мразя

Из моята колекция от дребнавост:

"Ако имам време, ще мина през тебе" - моля те недей да ме газиш.
"Нека се помолим" - благодаря, но не, предпочитам да свърша нещо полезно, ако ли не - да не се напъвам с печеленето на морални точки
"Не ти плащам, за да мислиш"
"Е, па, то си пише! / Е-е, не прочете ли?"
"Що па не пиеш?"
"Тва и аз го мога" - казано троснато, с намръщено изражение, докато наблюдаваш как някой си вади броненосец от носа например насред изпълнение на троен тулуп.
"То това не е музика, бе, тия само се дерат"

ох само аз ли не вдявам вълната  с Пабло Ескобар....?!!

Спиндерман вече отмина, сигурно е коментирано тук, но него кооолко го мразих ужас. Като се почнеше с коври и тем подобни, се побърквах.

Вчера попаднах на малка хейт-статийка, в която авторът обясняваше кои български поговорки намира за вредни и го дразнят, зачетох се и се оказа, че той просто не ги разбира, тълкува ги грешно и после се дразни, неосъзнавайки собствената си тъпота.
Например "дума дупка не прави" - по неясна причина човечецът свързваше това с правото да обиждаш безнаказано, а смисълът е, че докато само приказваш, работатата няма да се свърши сама. Или "да би мирно седяло, не би  чудо видяло" - човекът се възмущаваше, че българите сме назадничав народ не искаме чудеса, докато хората по света си инвестирали животите в търсене на чудо. Доста притеснително е, че не може да се излезе от прякото значение на думите и поради това тълкуванията са идиотски. Всички знаем, че тази поговорка се казва, когато някой упорито се опитва да си счупи главата и накрая успява. Или на невярна жена, която мъжът й я гони, защото е разбрал.

То и тази тема точно това доказва – много често дразнещи са думи и фрази, чийто смисъл не се разбира.

Да, како, да, точно затова се сетих за тази тема.

Аз също мислех, че "дума дупка не прави" е за обиди и подобни неща.
Не за работа.

За обидни неща имаме друга - "тежка рана заздравява, лоша дума не се забравя" и означава точно обратното на това, което онзи човек мисли, че значи "дума дупка не прави" 

Аз също мисля, че "дума дупка не прави" е по-скоро в смисъл "голямо чудо, че някой казал нещо; приказването не е проблем", отколкото "действай, вместо да приказваш".
Хейтъра умник го оставям без коментар, не е нещо оригинално това, което прави.

Знаеш ли... до човек си е. Много странно и аз се улових, че го правя. 2 дни на морето превеждах на 10 човека на англйски. Мислех на английски през цялото време. През нощта (не помня), но май съм сънувала на английски. На втория ден вечерта бях много уморена вече. Вечерях с българи съвсем мълчаливо и не разговарях. Толкова се бях уморила. След това цяла седмица "съпортвах", "дропвах", "скипвах", "окей"-вах, тенксвах и всякакви такива уж популярни английски думички. Вероятно съм правила пари, приятели... Май и тук във форума пишех така. Може и "хей, ю" да съм ви казвала.
Но аз благодарение на това си умение - да се нагаждам много лесно и бързо към езика - пък научих много езици С ЛЕКОТА! Научих полски за нула време - две пътувания до Полша, разговори по месинджър и една ваканция на нашето море. После в Полша ми казваха, че говоря като полякиня. Имам много музикален слух и възпроизвеждам акценти всякакви. Имитирам и певци. Лошото знаеш ли кое е, че ако събеседникът ми има някакъв говорен дефект, а аз общувам дълго с него, после го прихващам. Например имах един приятел французин, много бърборив, но муден човек, с когото ходихме за 2 дни до един град във Франция и той имаше навик да казва много често Уеееее.... и едно дълго гърлено "бааааа", когато мисли, а той много, много бавно мислеше!!!! и накрая ни в клин, ни в ръкав "Е, воала!". Леле! Да видиш как един ден разказвам много дълго нещо и всяко второ изречение ми започва с уеееееее и като се чудя как да продължа, изведнъж казвам "е, воала!". Даже ме хвана срам, че вместо той от мене да се учи, аз хванах неговото дълго и, признавам, много дразнещо уееееееее. Мене специално много ме дразнеше, когато го чувах да го казва. Разказах това на приятел, за да се посмеем заедно на мен и умението ми "да прихващам" и той започна много да ме закача с това "е, воала!". И от играчка стана така, че вече не можехме да си кажем нищо, без да му сложим точката "е, воала!". Като го видех само за това се сещах и даже така си се обръщахме един към друг. Навик, който още не съм изкоренила. Даже ме наричаше "Е, воала!" (Е, воала!, ще ходиш ли на кино утре с другите? - Ще ходя, е воала!, филмът, ще е готин, е воала!" - шегата стана сериозна. Не се усещахме. 100 про, ако българин ме беше чул тогава, щеше да си мисли, че се правя на интересна и голямата французойка.

   Ей, не мога да понасям тези фрази, когато някой ги изкаже.

Дразни ме много наводняването с "Да ми се случиш.", "Как се случват нещата", използвани в случаи, когато си има точен глагол или начин да попиташ с подходящата думичка.
Чета, че някой се бъркал и забравил родния език от краткия си престой в чужбина. За мен това са превземки.
Ползвам 3 чужди езика почти непрекъснато. И за миг не съм забравила майчиния език. Може да се замислям как да обясня лесно дума, която няма аналог на български, но не и да забравя тривиални думи и изрази. Защото имам роднини българи и с тях си говорим на български.
Това единствено бих го признала за хора, които са говорили само чужд език, без никакво ползване на родния, в продължение на повече от 10-15 години. Всичко останало е глезотия и поза.

   Съгласна съм напълно с Вас. Не знам защо се правят на интересни някои хора, като отидат в чужбина и живеят няколко години, се правят, че са забравили българския език. Няма как да се забрави българският език, щом още като дете си го научил. И за мене са глезотии и снобство.

1. А ми аз оде да знам.
2. Аз нали ти казах.

Аз го написах. Но не, че забравям езика, а по инерция, започвам  да мисля и да превеждам  от чуждия език, когато съм го правила това в продължение не на години, а само на дни.

Имам много близки, които живеят в Америка, вадят документи, ползват адвокати, работят и/или учат едновременно. Някои изобщо не се познават помежду си. Познати сме в различна степен на близост и от различни места. Много съм свикнала на начина, по който говорят, а той е сходен за всички тях. Те попълват апликейшъни, аплайват, чекват (се), имат иншурънси, соушъли... Въобще всичките им документи ги произнасят на английски или както се казват в Щатите.
За много от документите или дейностите тук нямаме аналог или поне те (а и аз) не го знаят. Обясняват ми за пентхауз, за лофт, за тяхното пропърти и всъщност не използват думата мансарда или таван на два етажа. Аз пък ги разбирам и така разговорът си върви.  Не им се дразня. Дразня се, когато някой много се задразни и ме кара се поправям. Ей тези точно пък според мен ми се правят на много интересни, че трябвало да поддържаме българския език във вида, в който са го говорили нашите баби.
Някои се дразнят на думите смути, мъфин, йогурт, сангрия и сорбе. Трябвало да казвам пюре, пасирано, нектар, кексче и кисело мляко. Ами да се дразнят, щом нямат друга работа. Аз и на карбуратор и инжекцион не знам българските наименования. Нито на фотополимер. Тя баба ми затова не е имала фотополимерни обтурации - защото не е знаела как да ги обясни на зъболекаря си на по-български език.

Хаха познато. Втръснало ми е от - "ми деАзнам аз " или "казах ти, ма ни слушаш"