Вярно, че може да си вържеш езика, докато кажеш "гастоентеролога и ендокринолога", затова стават "гастрото и ендото" 
- Публикувана: 11 ян. 2015, 17:26 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2025, 11:47 ч.
Фраза, която мразя
Отдавна не следя темата и няма да съм съвсем по нея, но и отдавна искам да измрънкам колко много се дразня на изречения, завършващи с низ от удивителни и въпросителни. Разбирам, че авторите не могат да намерят думите или фразата, с която да опишат силните си (и негативни обикновено) емоции, но едно !? е достатъчно. Конкретно днес съм провокирана от сравнително ежедневна драма, разказана в няколко изречение, всяко поне с 4 знака в края, а финалното - с 8.
Аз понякога използвам три въпросителни ако искам да покажа колко абсурдно е някое твърдение. Например някой пише:
- За да преборим инфлацията трябва държавата да определи колко да струват стоките.
На което аз пиша:
- Ти имаш ли представа какво ще се случи, ако държавата направи това???
Само една въпросителна бих сложила на нормален въпрос. Но в случая става дума за нещо като риторичен въпрос, показваш моето отношение към абсурдността на другата теза.
Лесно е, започни все едно искаш да кажеш "уникум", ама преди да завършиш превключи на "уникални"
- За да преборим инфлацията трябва държавата да определи колко да струват стоките.
На което аз пиша:
- Ти имаш ли представа какво ще се случи, ако държавата направи това???
Само една въпросителна бих сложила на нормален въпрос. Но в случая става дума за нещо като риторичен въпрос, показваш моето отношение към абсурдността на другата теза.
опитах. не мога да го сложа на "у". 
Лесно е, започни все едно искаш да кажеш "уникум", ама преди да завършиш превключи на "уникални"
И двете сте прави
Наистина има хора, които пишат всяко изречение с изобилие от удивителни, въпросителни и емотикони. За предпочитане - всяко изречение на нов ред и целият текст с главни букви (някои по-възрастни не са наясно, че главните букви се приемат за викане, просто така виждат по-добре)
Наистина има хора, които пишат всяко изречение с изобилие от удивителни, въпросителни и емотикони. За предпочитане - всяко изречение на нов ред и целият текст с главни букви (някои по-възрастни не са наясно, че главните букви се приемат за викане, просто така виждат по-добре)
Аз се дразня, когато пишат въпросителна накрая на нормално изречение, което не съдържа въпрос. Не от порядъка на "Купила си картофи?", където се подразбира продължението "така ли?", а неща от типа на "Купих кило картофи?". Е ако ти не знаеш какво и колко си купила, аз ли да знам?
а неща от типа на "Купих кило картофи?". Е ако ти не знаеш какво и колко си купила, аз ли да знам?
Аз се дразня, когато пишат въпросителна накрая на нормално изречение, което не съдържа въпрос. Не от порядъка на "Купила си картофи?", където се подразбира продължението "така ли?", а неща от типа на "Купих кило картофи?". Е ако ти не знаеш какво и колко си купила, аз ли да знам?
Може авторът или авторката да има фобия от купуване на картофи /съответно да пита сам себе си наистина ли е успял да го направи/ или да не е наясно колко тежат направените покупки /и това да е опит да получи потвърждение дали наистина са кило или не/.
Е то в момента има в предложенията от форума точно такава тема - "Помощ! Гълъби?"
Обаче иска да ги гони ли, да ги готви ли
... Или не е сигурна гълъби ли са, гларуси ли са 
Ооо, това ми напомни за нещо, което ме вбесява. Пише някой за някаква ситуация, която го е възмутила и накрая: "Народе?!" Обикновено за някаква тъпотия става въпрос, даже конкретно от вчера, публикация на някаква бледо-жълта течност, a.k.a. сок от портокал от кутийка за 30 ст. и възмутено - какво ни продават вместо сок! Народе?!