НВ-ВМХ, част 86 - за здравословното хранене и връзката между хрането и здравето

че напоследък експериментирам с храненето и още малко увеличих въглехидратите (вътрешен подтик), даже се случва и с неприемливи от време на време, но в разумни количества.   През деня съм режимна, а ако ям повече В (от каквото и естество да са) винаги ги хапвам вечер. Така вече 2 месеца и не съм напълняла (При това в последния един месец не спортувам целенасочено, макар основно да ходя пеш). Не изпитвам ежедневно нужда от повече В, само в някои дни, засега обаче не мога да намеря зависимост.   Също не ми се отключва див глад за никакви вредности, нито ми иде да се наям вече, като съм тъжна или ядосана (отдавна нямам емоционално хранене благодарение на режима). Извод: не е нужно да бягам така старателно от В, защото благодарение на режима вече не са ми нито страшни, нито така вкусни, нито пристрастяващи като преди (което ме кара да се чувствам изключително свободна по отношение на храната). Определено след ден на режимно хранене и да ми се ядат В, не мога да ги ям в големи количества (винаги си припомням миналите моменти на тежест, болка и стомашен дискомфорт).
От нережимните храни продължават основно да ме привличат бисквитите, не знам и аз защо. Интересно, че те ми понасят добре (поне повечето видове), но хапна ли тестяно (онзи ден реших с експериментална цел след повече от половин година без пица да опитам пицата на детето), все едно, че имам топка в стомаха даже след само 2-3 хапки.   Пици, тестяни закуски, хляб, палачинки, мекици, пържени филии, милинки и подобни не ме привличат и не ям изобщо, даже и домашно приготвени (освен малко баница понякога и тиквеник по Коледа  ).
Позволявам си понякога картофи, ориз и спагети, но определено рядко и когато наистина много, ама много ми се ядат. Неизменно остава наблюдението ми, че макар да нямам проблеми с храносмилането на тези храни, те не ме засищат добре.
Бобови също хапвам може би 2-3 пъти в месеца, понякога и по-рядко.
За себе си осъзнах няколко неща: на този етап не съм готова да намаля много В, нямам смелост пак да пробвам след миналогодишните месеци на безсъние, в които даже и не отслабнах кой знае колко. Не съм на оптималните си кг, но пък се чувствам добре както психически, така и физически. Енергична и бодра съм постоянно, концентрацията ми е супер през повечето време. Храненето не го мисля много-много, на 80% ми се получава добре, за останалите 20% още не съм дозряла явно. И за да не минавам от моменти на крайна стриктност и психическа затормозеност към кой знае какво, си я карам така и се чувствам повече от добре. Кг не следя, кантарът ми се счупи. Мерките ми са все едни и същи от година. Харесва ми, че просто си живея и вече не се вторачвам във всяка хапка...Сънят ми след увеличаване на В неизменно е добър.
Отдавна забравих какво е това ПМС, изключително спокойна съм през 98% от времето.
За съжаление обаче установих с положителност, че колкото от храненето, пърхотът и омазняването на кожата на лицето се влияе и от стреса при мен, даже май повече от него. За поредна зима, откак съм на режима, кожата ми се чувства супер без каквито и да е кремове против студ и срещу изпръхване на ръцете (а ръкавици почти не нося).
Не може да се каже, че се храня изцяло ВМ-НВ, но и в дните с вредности храненето винаги, ама винаги ми е в пъти по-добро, отколкото преди. Като цяло мога да кажа, че си намерих начин на хранене, който смятам за разумен и здравословен, който ме кара да се чувствам добре физически и психически, свободна от зависимости, без да центрирам целия си живот около храненето и проблемите, свързани с него; без да изпадам в крайности и да следя всяка хапка. Засега толкова.  

Иначе на мен много ми помага ето това:http://apteka.framar.bg/30011663/%D1%84%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D1%81% … 0-5-%D0%BC%D0%BB-