НВ-ВМХ, част 86 - за здравословното хранене и връзката между хрането и здравето

Тук си говорим за нисковъглехидратното-високомазнинно хранене (НВ-ВМХ), още назовавано високомазнинно-нисковъглехидратно хранене (ВМ-НВХ) Първооизточникът на наименованието е английският израз low carb, high fat (LCHF).

Този начин на хранене е подходящ за овладяване или предотвратяване на метаболитен синдром и свързаните с него диабет, хипертония, СПКЯ и други състояния (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%B1%D0%B … D1%80%D0%BE%D0%BC).[/b]
Още за метаболитните нарушения и генетичната предразположеност - обяснение от kameloth:

Водещият момент при ВМ-НВХ е ограничаването на общото количество приемани въглехидрати (= въглехидратна рестрикция). Принципът, на който се основава този начин на хранене, е следният:

Въглехидратните храни, които обикновено се консумират, са тестени изделия и сладкиши, картофи, ориз, плодове и зеленчуци, бобови, а известен дял въглехидрати има и в ядките, семената и млечните храни. Общото за въглехидратните храни е това, че съдържат различни видове захар - глюкоза (съдържа се в тестеното, зеленчуците, плодовете, бобовите, картофите, ориза, като в нишестените храни е под формата на скорбяла (нишесте)), фруктоза (в плодовете и зеленчуците), лактоза (в млечните). Към въглехидратите спадат и съдържащите се в растителните храни фибри (= растителни влакнини) (в зеленчуците, плодовете, бобовите, пълнозърнестите тестени изделия, ядките, семената). При консумацията на тези храни организмът ги разгражда и глюкозата попада в кръвния поток. Затова можете да срещнете обяснения, че хлябът или картофите са равностойни на захар - причината е, че нишестето в тях се разгражда до глюкоза, която е основният вид захар.

Когато глюкозата попадне в кръвта, нивото на кръвната захар (= кръвна глюкоза) обикновено се повишава. Дали ще се повиши, или не, зависи от комбинацията между индивидуалната ни инсулинова чувствителност и вида и количеството въглехидрати, които сме консумирали. Повишава се, когато сме приели голямо количество въглехидрат и/или когато консумираните въглехидрати са от т.н. "бързи" видове - това са на първо място рафинираните продукти (бяло брашно, бял ориз, сладкиши), тук се отнасят и картофите, а в една или друга степен и плодовете. Отделянето на глюкозата в кръвта може да се забави или от наличието на фибри, или от наличието на мазнини в храната.

Кръвната захар може да не се повиши дори при прием на сравнително голямо количество бързи въглехидрати, но това става само когато захарта се усвоява веднага от мускулите и се използва от тях за енергия или пък се складира под формата на гликоген. За целта е необходима добра инсулинова чувствителност. Такава е характерна за повечето деца и юноши, за спортистите, за много физически активни хора. Общото правило е, че колкото повече се движи човек и използва мускулите си, толкова по-добра е инсулиновата му чувствителност и толкова по-добре и бързо усвоява приетите въглехидрати. Но с възрастта инсулиновата чувствителност на повечето хора намалява и все по-голяма част от въглехидратите се складират като телесни мазнини.

Приетата от въглехидратите глюкоза трябва да се усвои от клетките и да ги захрани с енергия. Ако количеството на глюкозата в кръвта се задържи дълго време високо, тя става токсична за организма. Затова панкреасът, когато отчете наличие на глюкоза в кръвта, отделя хормона инсулин, който да "отведе" глюкозата в клетките, за да бъде използвана от тях за енергия. Функцията на инсулина е да опосредства проникването на хранителните вещества в клетките - глюкозата в мускулните или мастните клетки, аминокиселините в мускулите, мазнините - в мастните клетки. Затова се казва, че инсулинът е складиращ хормон.

Както е обяснено по-горе, при добре функциониращ метаболизъм и добро здраве клетките имат нормална (= добра) инсулинова чувствителност, което означава, че бързо усвояват глюкозата под командата на инсулина и така не остават дълго без енергия, а нивото на кръвната захар се поддържа нормално. Но инсулиновата чувствителност е нарушена (намалена) при много хора по различни причини, което означава, че клетките "не слушат" командите на инсулина и не приемат глюкозата от кръвта - или поне не цялата. Така нивото на кръвната захар остава повишено по-дълго време от нормалното, панкреасът регистрира това и отделя още инсулин. Нивото на инсулина остава повишено по-дълго от нормалното, докато накрая клетките успеят да усвоят още част от глюкозата. Останалата част, която не бъде усвоена от клетките, също не може да остане в кръвта, затова тя се насочва към мастните клетки (депа) и там се складира под формата на телесни мазнини. Това обаче означава, че останалите клетки (мускулните) не са получили достатъчно глюкоза за енергия, поради което по-скоро "огладняват". В този момент е нормално да могат да започнат да използват за енергия складираните телесни мазнини в мастните клетки. Проблемът, обаче, е, че междувременно, заради намалената инсулинова чувствителност, която налага повишено подаване на инсулин, нивото на инсулина в кръвта все още е високо. А когато е висок инсулинът, не могат да се "отворят" мастните депа и да освободят мазнините в кръвта, за да бъдат използвани за енергия. Това може да стане само при нисък инсулин - тогава панкреасът отделя друг хормон (глюкагон), който "отваря" мастните клетки и способства за проникване на мастните киселини в кръвта, за да се ползват от другите клетки за енергия. След като това не може да стане при повишения инсулин, клетките подават сигнал за глад до мозъка. И огладняваме, обикновено за въглехидратни храни. Постепенно това нарушение може да доведе и до напълняване, и до метаболитни нарушения, вкл. до диабет втори тип.

Трябва да се има предвид, че инсулиновата чувствителност може да бъде нарушена без наличие на наднормено тегло и дори при редовна и интензивна физическа активност. Примери в това отношение можем да намерим в лицето на проф. Тим Ноукс (дългогодишен спортист, но въпреки това развил диабет) и д-р Питър Атия (също спортист на почти професионално ниво, но въпреки това неспособен да се справи с наднорменото тегло и инс. резистентност, докато не променя начина си на хранене).

Каква е ролята на нисковъглехидратното хранене? При нисковъглехидратно хранене се приема малко общо количество въглехидрати за деня, като се разчита най-вече на бавни въглехидрати от зеленчуците. Те не доставят голямо количество глюкоза, а поради съдържащите се фибри и поради консумацията на мазнини в храната разграждането се забавя, така постъпването на глюкозата в кръвта също се забавя, което позволява да не се отделя много инсулин.

Важно е да се има предвид, че става въпрос за трайна промяна в начина на хранене и начина на живот. Това не е диета с определена продължителност, след приключването на която се връщаме към стария си начин на хранене. Ако го направим, това ще означава постепенно влошаване на инсулиновата чувствителност (отново) и връщане на проблемите, които тя ни е донесла (свръхтегло и т.н.).

При НВ-ВМХ се набляга не само върху количеството на въглехидратите, но и върху качеството на приеманата храна. Предпочитат се максимално естествени и непреработени храни.

Oсновни групи храни, които режимът в по-малка или по-голяма степен изключва (от една страна заради силното им влияние върху кръвната захар и инсулина, от друга поради вредността им по други причини):

1. Зърнените храни (хляб и други тестени изделия, зърнени закуски, мюсли, ориз, овес, киноа, елда, булгур, царевица и т.н.). Ако не ги изключите напълно, ги ограничете в максимална степен. Вредността им се състои както във високия гликемичен индекс (т.е. бързо повишават кръвната захар заради високо съдържание на нишесте в тях, дори в пълнозърнестите), така и в съдържанието на протеина глутен и други вредни вещества, вкл. с опиоидно действие.

2. Захарта във всички нейни разновидности (трапезната захар, глюкоза или фруктоза на прах, декстроза, глюкозо-фруктозен сироп, мед). Към захарта се отнасят и медът, и сиропът от агаве, и кленовият сироп.

3. Растителните мазнини, получени от семена (напр. слънчогледово олио) - това наистина са естествени мазнини, но проблемът при тях е, че са прекалено богати на омега-6, а дисбалансът спрямо омега-3 оказва негативно влияние върху организма. Гените на съвременния човек не са привикнали в достатъчна степен към високата употреба на такива мазнини. По тази причина се изключват слънчогледовото, соевото, конопеното, царевичното, тиквеното олио, олиото от шафранка.

Освен това категорично се изключват маргарините и растителните "сметани" заради трансмазнините в тях. ИЗБЯГВАЙТЕ ВСЯКАКВИ ХИДРОГЕНИРАНИ РАСТИТЕЛНИ МАЗНИНИ (ТРАНСМАЗНИНИ) - четете етикетите.

4. Бобовите храни (най-вече зрял фасул и леща), особено ако се консумират в по-големи количества или по-често, защото са доста въглехидратни, а в същото време съдържат вещества (фитинови киселини), които пречат за усвояването на минералите и способстват за нарушаване на целостта на чревната лигавица и така - за появата на заболявания.

5. Не са препоръчителни и картофите заради високото съдържание на въглехидрати (нишесте, което се състои от молекули глюкоза и много бързо се разгражда и повишава кръвната захар).

6. Избягвайте всякакви високопреработени, съвременни, индустриални храни (които често са в шарени и лъскави опаковки).

Накратко основните принципи, ако се чудите как да синтезирате информацията:
1. Нека основната ви храна да бъде месо/риба/яйца в комбинация със зеленчуци. Много от традиционните ястия на трапезата ни могат да се адаптират, напр. мусаката може да се направи с тиквички или патладжани (или други зеленчуци) вместо с картофи. В сармите пък оризът може да се пропусне или да се замени с гъби или настъргани моркови, смлени орехи или пък накиснати и пасирани ядки (може да се използва кашу, но то е сравнително въглехидратно). Също така каймата за сърми и кюфтета може да се сгъсти с яйца. Алабашът и ряпата пък са отлични заместители на картофите - за пържене, печене, супи, пюре. Целината също може да замести картофите. Картофеното пюре може да се замести и с пюре от карфиол или броколи (може да се добави сметана или сирене за сгъстяване).

По отношение на месото избирайте, по възможност, чисто месо, а не колбаси.

НВ-ВМХ е начин на хранене, при който, по естествени и очевидни причини, сред основните консумирани храни са месото, рибата, яйцата и млечните. Това не означава, че този начин на хранене е напълно неподходящ за лакто-ово-вегетарианците. Напротив, те могат да разчитат на яйцата, рибата и млечните като основни източници на белтъчини и мазнини. Но ако убежденията ви са по-скоро в посока към веганството, т.е. изключване на всякакви животински храни, би ви било много трудно да се придържате към НВ-ВМХ. Бихте могли да си създадете режим с умерена консумация на въглехидрати - нещо като вегетарианско/веганско палео. Но трябва да се има предвид, че и месото, и яйцата са сред най-богатите на хранителни вещества храни (което не може да се каже за повечето растителни храни), включително има вещества, като например витамин Б12, които могат да се набавят само от животинските храни, а и други вещества, например витамин А (в случая в животинската разновидност ретинол), които се набавят много по-лесно от животински, отколкото от растителни източници. От съображения за здравословност е препоръчително да се консумират поне яйца и млечни, ако се изключи месото, а може да бъде необходимо също да се приема допълнително например Б12.

2. Гответе с нормално количество мазнини. Например при печене на пържоли не е необходима допълнителна мазнина, но ако готвите филе, е добре да се добави мазнина. Зеленчуците също е добре да се сготвят с необходимото количество мазнина, без непременно да плуват в мазен сос. В готовото ястие също може да добавите мазнини, ако има нужда. Консумирайте толкова мазнини, колкото ви е необходимо, за да бъдете сити. Не е необходимо да се добавят големи количества мазнини, ако се засищате и с по-малко.

Използвайте краве масло (82% масленост), свинска мас (чиста), студенопресован (екстра върджин) зехтин, кокосово масло, патешка или говежда мазнина.

3. Консумирайте пълномаслени млечни (най-вече сирене, сметана, кисело мляко, защото прясното е доста въглехидратно), но нека не бъдат основата на ястията или хранителния ви режим. Ако установите, че не можете да отслабнете, ограничете млечните. Както и плодовете и ядките, при много хора млечните забавят отслабването.

4. Ако консумирате ядки, бъдете умерени (по около шепа на ден). Ако видите, че отслабването се забавя или спира, можете да пробвате да ограничите ядките.

5. Може да се консумират умерено/ограничено плодове, но нека количеството им бъде по-малко от това на зеленчуците.
Ето мнението на Марк Сисън за консумацията на плодове (благодарение на yulinga и kameloth): http://cioccolatascorner.blogspot.com/2014/06/blog-post.html

6. Ако консумирате заквасена и течна сметана, маскарпоне, тъмен шоколад (мин. 70% какао), тахан, фъстъчено масло и ядкови масла/тахани, слънчогледови и тиквени семки или приготвяте режимни десерти, например от смлени ядки или семена, кокосово брашно и т.н., не го правете много често. На тези храни гледайте по-скоро като на удоволствия - за поглезване от време на време, а не като основа на ежедневното ви хранене.

7. Спокойно използвайте подправки - и зелени билки, и сухи подправки. Може да се използват и сусам, ленено семе, кокосови стърготини.

Важно! Не замествайте захарта с подсладители, особено ако имате повишен глад за сладко или се чувствате пристрастени към сладките храни. Най-добре е да се избягват всякакви сладки храни, особено ако често ви се прияждат и се чувствате зависими. Но ако напълно не можете да ги спрете, по-добре използвайте минимално количество захар или мед, или пък използвайте стевия под формата на растение в саксия.

ПОГРЕШНО Е ДА СЕ СМЯТА, ЧЕ ТОЗИ НАЧИН НА ХРАНЕНЕ ПРЕДПОЛАГА ГОЛЕМИ КОЛИЧЕСТВА МЕСО И ГОЛЕМИ КОЛИЧЕСТВА МАЗНИНИ БЕЗ НИЩО ДРУГО. От една страна НВ-ВМХ предполага да не се страхуваме от мазнините, дори от наситените, защото е установено, че не само не ни вредят, а са ни полезни и много необходими. Вредни са трансмазнините и богатите на омега-6 растителни мазнини. От друга страна този начин на хранене означава, че поне 60% от калориите идват от мазнини - това означава "високомазнинно". Делът на белтъчините не трябва да бъде прекалено висок, а 15 - 30% от общите калории за деня. Като ориентир може да се ползват и грамове спрямо общото или спрямо активното тегло (прибл. 1-2 грама белтъчини на килограм телесно тегло), но по този въпрос има различни схващания. Например може да се използва таблицата тук, която е взета от книгата на трима учени, изследвали нисковъглехидратното хранене: http://www.ketogenic-diet-resource.com/daily-protein-requirement.html Може да се наложи да експериментирате, докато намерите подходящото за вас количество белтъчини.

Вие избирате какво количество и какъв вид въглехидрати и мазнини да консумирате на базата на личните си особености (тегло, метаболизъм, заболявания) и цели (отслабване или поддържане на теглото, възстановяване или поддържане на здравето). Инсулиновата чувствителност е различна при различните хора. При по-сериозно свръхтегло или метаболитни нарушения/заболявания (инсулинова резистентност, диабет) е необходимо и по-сериозно ограничаване на въглехидратите.

Ето малко практически насоки за това как да определим колко въглехидрати да консумираме: (източник: http://authoritynutrition.com/how-many-carbs-per-day-to-lose-weight/)
1. 100 - 150 грама/ден: ако човек тренира повече (вдигане на тежести и спринтове) и няма наднормено тегло. Това означава много зеленчуци, умерено плодове плюс малко количество картофи/ориз/овес
2. 50 - 100 грама/ден: ако човек иска да отслабне без усилие, но все още да си позволява повечето видове въглехидрати в достатъчни количества. Означава много зеленчуци, ограничено количество плодове и минимално количество картофи/ориз/овес.
3. 20 - 50 грама/ден: предполага кетоза и е подходящ диапазон за диабетици, хора със силно увреден метаболизъм или просто хора, които не могат да отслабнат с повече въглехидрати. Означава много зеленчуци и малко количество горски плодове (не друг плод).

За повече информация можете да погледнете тези блогове и статии:
http://cioccolatascorner.blogspot.com - в този блог има публикувани преводи на статии на известни автори
http://www.dietdoctor.com/
http://www.marksdailyapple.com/press/the-primal-blueprint-diagrams/#axzz2OLJst6vL (пирамидите и целият блог)
http://eatingacademy.com/
http://authoritynutrition.com/
http://www.diabetes-book.com/readit.shtml
http://lichentrenior.com/author/admin/- тук можете да видите гостувания на Милко Георгиев в различни предавания на тема хранене
Блогът на Инес Субашка Inspired Fit Strong (потърсете го в Гугъл)
Блогът на kameloth: http://paskaleva6.blogspot.com/
Блогът на Radost Nezemna: http://blog.zabolekar-varna.com/ (по стоматологични и други въпроси)

За холестерола в блога http://cioccolatascorner.blogspot.com има цяла поредица от д-р Питър Атия ("Истината за холестерола") - ако се интересувате, запознайте се и с нея, съдържа много подробна и задълбочена информация.

Ръководство на български за начинаещи: http://www.dietdoctor.com/wp-content/uploads/2011/03/LCHF-for-beginners_BG.pdf

Още за връзката между хормоните и напълняването:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topicrefid=18;topic=484705.0

Що се отнася до калориите и количествата: този начин на хранене поначало предполага свобода от броене и претегляне на каквото и да било - калории, грамове и т.н. В дългосрочен план предполага регулиране на естествените механизми за глад и ситост, а оттам - и на приема на храна. Водещ принцип е да се храним, когато сме гладни и докато се заситим, без да прекаляваме и без самоцелно и съзнателно да добавяме мазнини към храната си в гонене на "високомазнинен" ефект. Стремете се към не повече от 3-4 хранения за деня. Ако обаче се храните много стриктно и въпреки това поне 1-2 месеца не забелязвате намаляване на теглото или на обиколките, можете да започнете да ограничавате количеството на порциите, например по следния начин: на едно хранене консумирайте количество месо или яйца колкото дланта с пръстите и същото количество зеленчуци.

Защо е погрешно да се броят калории и изобщо да се отдава много голямо значение на калориите: http://cioccolatascorner.blogspot.com/2013/09/blog-post.html и другите статии в блога от същия автор (Дж. Стантън), както и други статии на същата тема.

Първоначално, докато свикнете, може да въвеждате дневни менюта в някой от сайтовете от рода на fitday.com. Стремете се процентът на мазнините ви да бъде минимум 60% от дневните калории. Останалите 15-40% от калориите са за белтъчините и въглехидратите, като е препоръчително въглехидратите да не бъдат повече от 15-20%. Експериментирайте с различни източници на въглехидрати и мазнини и различни количества и проценти, докато намерите своя начин на хранене, но имайте търпение и дайте поне 3-4 седмици на всеки нов вариант, за да видите дали действа.
(Когато въвеждате в сайт, се уверете, че процентите, които той показва, са проценти от дневните калории, а не проценти от грамажа на веществата.)

Ориентир за по-лесна преценка кои храни са подходящи:
Когато купувате хранителни продукти, четете етикетите. Ако въглехидратите са до 5% (т.е. до 5 грама на 100 грама), храната е нисковъглехидратна. Ако са до 15%, отново може да се сметне за нисковъглехидратна, но в по-свободен (либерален) вариант, т.е. приложим например при хора, които нямат нужда да свалят килограми или могат да свалят с по-малко ограничения, или пък при активно спортуващи.

Още практически ориентири от книгата "Новата диета на Аткинс", споделени от yulinga:

Някои затруднения или проблеми, на които може да се натъкнете отначало:
1. Ако след рязко ограничаване на въглехидратите изпитвате слабост, замайване, главоболие, трудности с концентрацията, не се притеснявайте - това са признаци на т.н. "нисковъглехидратен грип": организмът ви се адаптира към режим на използване на мазнини като основен източник на енергия вместо въглехидрати. Обикновено този дискомфорт преминава за няколко дни, максимум седмица. Междувременно можете да увеличите приема на течности и на сол, за да се почувствате по-добре. Ако обаче мине по-дълго време и все още се чувствате отпаднали, можете да опитате да върнете част от въглехидратите в менюто си и да ги намалявате постепенно.

2. Възможно е да усетите тежест в областта на жлъчката/черния дроб при консумация на по-мазни храни. Ако е така, опитайте постепенно да увеличавате мазнините.
Внимание! При наличие на жлъчни камъни трябва да се подходи много внимателно, с постепенно увеличаване на мазнините и за предпочитане под наблюдението на лекар.

3. Ако се храните стриктно, но въпреки това установите леко повишена кръвна захар на гладно спрямо нормалните за вас стойности (но все още в референтните граници), опитайте да ограничите количеството на приеманите белтъчини, а да увеличите това на мазнините.

4. Ако изпитвате повишен глад, опитайте да увеличите мазнините. Също така ограничете плодовете, млечните, ядките, защото те имат свойството да отварят апетит у много хора.

Подобрения на здравословното състояние, които можете да очаквате:
Като цяло подобрение във всички аспекти на метаболитния синдром, а именно:
1. Намаление на телесното тегло, особено около корема - в края на краищата именно това е причината повечето хора да започват този режим.
2. Нормализиране на кръвната захар и инсулина, намаляване на инсулиновата резистентност.
3. Нормализиране на кръвното налягане.
4. Понижаване на стойността на триглицеридите в кръвта
5. Повишаване на т.н. добър холестерол (HDL)
6. Подобрение в симптомите на поликистозата (за повече информация: http://www.puls.bg/health/inquisitive/news_1391.html)
7. Изчезване или подобрение в симптомите на подаграта
8. Нормализиране на размера на простатата при доброкачествено увеличение
9. Изчезване на глада за сладко и на хипогликемията
10. Трайно и стабилно усещане за ситост и за енергия през деня. Няма да ви се доспива в ранния следобед.

Възможни са и други подобрения според индивидуалното състояние. Но е важно да имате търпение.

Също така е много важно да имате предвид, че отслабването върви различно бързо при различните хора: някои отслабват без никакво броене на калории, а други трябва да броят; някои могат да консумират неограничено млечни/плодове/ядки, а други трябва да ги изключат; някои няма нужда да спортуват, а други не могат да постигнат успех без спорт; някои свалят над 15 кг за една година, а други се движат значително по-бавно. Скоростта на намаляване на теглото зависи от много фактори - от първоначалното ви тегло (хората с по-сериозно затлъстяване и хората с диабет/ИР обикновено отслабват по-бързо с този начин на хранене, докато на човек с няколко излишни килограма вероятно ще му бъде доста по-трудно), от стажа ви с предишни диети (ако сте правили много диети, е нормално организмът ви да се съпротивлява отначало), от конкретните храни, които консумирате и др.

Тук можете да прочетете за някои полезни хранителни добавки, които често се препоръчват във връзка с този начин на хранене (полезни са при всякакво хранене, не само при НВ-ВМХ):

Тъй като, във връзка с материали за нисковъглехидратното хранене, можете да попаднете на понятия като кетоза, кетотела/кетони, кетоацидоза, е добре да знаете, че кетозата е нормално състояние на организма (за разлика от кетоацидозата), което е напълно възможно да настъпи поне за някаква част от ежедневието ви, ако се храните стриктно нисковъглехидратно и високомазнинно. Ето какво е обяснила kameloth:

Още за кетозата има в блога (статии на Питър Атия).

Също така е важно да развенчаем два мита, по които се подвеждат много хора:
1) Твърдението, че въглехидратите, т.е. глюкозата, която те доставят, са единственият възможен източник на енергия, поради което приемът на минимум 250-300 грама въглехидрати дневно е задължителен, за да имаме енергия за ежедневните си дейности. За информация погледнете тук: http://cioccolatascorner.blogspot.com/2012/10/blog-post_29.html

2) Твърдението, че мозъчните клетки могат да използват единствено глюкоза и се нуждаят от някакво минимално количество всеки ден (120-130 грама глюкоза), за да може мозъкът да работи. По този въпрос прочетете тук: http://cioccolatascorner.blogspot.com/2012/11/blog-post_11.html

И още нещо, което не е лошо да имате предвид: ако правите изследване за инсулинова резистентност (ОГТТ - обременяване с глюкоза), е важно поне 4-5 дни преди това да се храните по-високовъглехидратно (с 150 - 250 грама въглехидрати на ден), защото в противен случай резултатите ви може да се окажат нереално завишени и да се притесните ненужно.

Друго, което може да притесни някои от хранещите се по този начин, е високият прием на холестерол, който се получава, ако се консумират повече яйца, месо и/или млечни (а висока консумация на яйца/месо/млечни е характерна за този начин на хранене). Понякога стойността на общия холестерол и на LDL се повишава. kameloth обяснява каква е причината и защо няма основания за притеснение:

Ето и подробно обяснение от kameloth за холестерола на базата на книгата на Джими Мур Cholesterol Clarity:
Всичко за холестерола можете да научите от статията на kameloth: http://paskaleva6.blogspot.com/2014/06/blog-post_17.html

А ето и малко за историята на този начин на хранене:
Въглехидратна рестрикция (т.е. ограничаването на въглехидратните храни) се е препоръчвала при затлъстяване още през 19 век (най-известен е случаят на лондонския погребален агент Уилям Бантинг). Горе-долу до 60-те или дори до 70-те години в медицинските университети по целия свят именно въглехидратната рестрикция е била препоръчваната терапия при затлъстяване. Но по ред причини, сред които интереси на агробизнеса, политически и други причини, постепенно се налага схващането за вредността на животинските храни, в частност на животинските мазнини, но и като цяло на високомазнинното хранене, а също за полезността на въглехидратните храни.

През 60-те години употребата на нисковъглехидратен и високомазнинен хранителен режим е възродена от д-р Робърт Аткинс. Препоръчваният от него хранителен режим се радва на огромна популярност, защото съчетава непостижимото - лекота на спазване (заради консумацията на вкусни, "забранени" иначе храни, и липсата на чувство за глад) и много добри резултати по отношение на намалението на телесните мазнини и подобрението на здравето. Но Аткинс е изпреварил времето си и идеите му срещат острата критика на колегите му.

Десетилетия по-късно интересът към НВ-ВМХ се възражда, като водещите държави в това отношение са САЩ и скандинавските страни, особено Швеция. В Швеция д-р Аника Далквист е тази, която измисля съкращението "НВ-ВМХ", въпреки че още преди това сходни идеи по отношение на храненето са застъпвани от американски автори.

А делото на Аткинс е продължено от лекарите Ерик Уестман, Стивън Фини и Джефри Волек, които написват нова книга, явяваща се нещо като подобрена версия на неговия хранителен режим. Фини и Волек са автори и на още 2 книги с много ценна информация за кетогенното хранене:
- The Art and Science of Low Carbohydrate Living
- The Art and Science of Low Carbohydrate Performance

Тясно свързано с НВ-ВМХ е и т.н. палеохранене (палеодиета) (името, което се свързва най-много с палеохраненето, е това на Лорън Кордейн).

Тук можете да намерите книги за НВ-ВМХ и здравето (това е нашата библиотека): https://drive.google.com/?tab=wo#folders/0B_jTNVzzmYHQTU5XQTA1VnZ3RE0

Предишната тема: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=807330.0;topicrefid=20