Ами говори за себе си . Аз не влизам в това число. 
- Публикувана: 18 ян. 2015, 18:55 ч.
- Последно мнение: 3 май 2016, 18:20 ч.
За изневярата
Мисля,че всеки може да си овладее нагона,стига да има желание да го направи.Аз,откакто съм с ММ/11години/,не съм имала желание да бъда с друг,било то и за 10 минути.ММ,обаче,имаше своите 10 минути/които,както разбрах в последствие/са продължили 3 години.Така че,всичко е до желание.Не е като да съм нямала възможности,просто съм се сдържала и всички фантазии,свързани с други мъже съм ги изживявала с моя.И това ми е било достатъчно.
Докато се стигне до 10-минути, има доста дълъг период преди това.
Защото, за да се стигне до тия 10 минути, се иска време отношенията да се смарангясат.
Нещо не си представям двама души да се обичат, да са луди един за друг, да се разбират чудесно, пък ей така, от нищото, единият решава да си "подари" 10 минути с друг.
Дори да предположим, че става дума за кенефен секс в нощен бар, то за да му минат мисли за подобно нещо, едва ли дадения изневеряващ умира от лИбов към половинката си.Щом 2-3 питиета му "отвързват гащите".
Възможно ли е 10 минути /май бяха 11!
/ да "погребат" и заличат 10-15-20 години.
И, ако да - защо е толкова крехко съществуването ни?
Как може 10 минути да са решаващи за остатъка от живота ти?
Да , и аз бих задала същия въпрос. Обаче наобратно - към изневеряващия.
Възможно ли е заради 10 минути кеф , да рискуваш да развалиш 10-15-20 години вярност и доверие?
И ако да - защо е толкова крехък самоконтролът ни?
Как може едни 10 минути , които минават и заминават , да са ти толкова наложителни в момента , дори евентуално по-важни от бъдещото ти семейно щастие? Че толкова да не можеш да ги пропуснеш тези 10 минути моментно удоволствие ?
Именно. 
Значи на изневеряващия не му пука за общите 10-20 и повече години заедност и може с лека ръка да ги зачеркне за елементарен 10-минутен кеф, обаче на наранения трябва да му запука?
Що за наглост?!
Ако емоционалната връзка е здрава, тя не позволява на слабостта да надделее.
"Мила, много те обичам, само теб обичам, онова беше просто ...моментна слабост!" не съществува.
Оправдания, оправдания .....
А и тук прозира доста голяма доза наглост:
значи емоционалната връзка трябва да е здрава за единия и да "прости" изневярата, но все пак не е достатъчно здрава за другия, за да му държи гащите вдигнати?!
Защото, за да се стигне до тия 10 минути, се иска време отношенията да се смарангясат.
Нещо не си представям двама души да се обичат, да са луди един за друг, да се разбират чудесно, пък ей така, от нищото, единият решава да си "подари" 10 минути с друг.
Дори да предположим, че става дума за кенефен секс в нощен бар, то за да му минат мисли за подобно нещо, едва ли дадения изневеряващ умира от лИбов към половинката си.Щом 2-3 питиета му "отвързват гащите".
Възможно ли е 10 минути /май бяха 11!
/ да "погребат" и заличат 10-15-20 години.И, ако да - защо е толкова крехко съществуването ни?
Как може 10 минути да са решаващи за остатъка от живота ти?
Да , и аз бих задала същия въпрос. Обаче наобратно - към изневеряващия.
Възможно ли е заради 10 минути кеф , да рискуваш да развалиш 10-15-20 години вярност и доверие?
И ако да - защо е толкова крехък самоконтролът ни?
Как може едни 10 минути , които минават и заминават , да са ти толкова наложителни в момента , дори евентуално по-важни от бъдещото ти семейно щастие? Че толкова да не можеш да ги пропуснеш тези 10 минути моментно удоволствие ?
Значи на изневеряващия не му пука за общите 10-20 и повече години заедност и може с лека ръка да ги зачеркне за елементарен 10-минутен кеф, обаче на наранения трябва да му запука?
Що за наглост?!
Лесно може да се подхлъзне човек и ако емоционалната връзка е здрава, не може да се разруши заради една моменто проявена слабост.
"Мила, много те обичам, само теб обичам, онова беше просто ...моментна слабост!" не съществува.
Оправдания, оправдания .....
А и тук прозира доста голяма доза наглост:
значи емоционалната връзка трябва да е здрава за единия и да "прости" изневярата, но все пак не е достатъчно здрава за другия, за да му държи гащите вдигнати?!
Не е нужно да рискуваш, ако половинката няма как да научи.
ако емоционалната връзка е здрава, не може да се разруши заради една моменто проявена слабост.
ако емоционалната връзка е здрава, не може да се разруши заради една моменто проявена слабост.
Ама как хем емоционалната връзка не може да се разруши от моментна слабост , хем половинката не трябва да научава за тази моментна слабост? Защо?
Значи все пак имаме осъзнаване , че е предателство на доверие заради егоизъм , тръпка и моментна еуфория. Че в дадения момент всичко друго е по-маловажно от нагона и забранения плод.
Мен всъщност не ме интересува какво става в чуждите връзки , щом и двамата са си щастливи , ако ще да си изневеряват взаимно със стадо еднорози. Просто ми е интересна психологията на изневерителя.
Не, не мисля, че "всичко друго е по-маловажно от нагона". Не винаги правим това, което е най-важно, понякога правим нещата просто за кеф.
Възможно ли е 10 минути /май бяха 11! / да "погребат" и заличат 10-15-20 години.
И, ако да - защо е толкова крехко съществуването ни?
Как може 10 минути да са решаващи за остатъка от живота ти?
/ да "погребат" и заличат 10-15-20 години.И, ако да - защо е толкова крехко съществуването ни?
Как може 10 минути да са решаващи за остатъка от живота ти?
Не мисля, че минутите имат значение, а това, което показва този, който ги е избрал.
Той е напълно наясно, че има риск това му действие да погребе всичките тези 10-15-20 г. и грам, ама грам не му пука. За него тези години, това семейство са нищо. Пред тях избира 10-те мин.
Не виждам какво има да се разсъждава, човекът показва кое е ценно за него и кое е готов да рискува с лека ръка.
Абе, то е кеф и да скочиш от самолет без парашут, як летеж и адреналин е.Ама знаеш, че после ще се размажеш като муха и не го правиш.
Та, и изневярата е адреналин, който може да ти скапе живота, ама не се спираш.
Има ли разлика?Няма.
И в двата случая се водиш само от егоизма си.
Животът ти е мил, не скачаш.
Кефът ти е на първо място, изневеряваш.
И в двата случая не ти пука за никой друг, освен за собствения ти живот и кеф.
Та, и изневярата е адреналин, който може да ти скапе живота, ама не се спираш.
Има ли разлика?Няма.
И в двата случая се водиш само от егоизма си.
Животът ти е мил, не скачаш.
Кефът ти е на първо място, изневеряваш.
И в двата случая не ти пука за никой друг, освен за собствения ти живот и кеф.
А не може ли просто хората да си се избират по "кеф" . Аз например съм пушач и си ми е кеф да пуша. Като се събирам с приятели непушачи се съобразявам и пуша на вън или изобщо не пуша. Обаче ако ми се налага да живея с такова съобразяване непрекъснато, понеже съм се събрала с човек, който е алергичен към тютюневия дим (примерно), колкото и в други неща да си пасваме... едва ли ще издържа дълго Цигарения кеф е около седем минути, угризенията, че провокирам задух при любим човек , обаче траят доста по-дълго. Така че - или ще откажа цигарите, или ще сменя партньора ( за сега по-вероятно е второто) Подобно е с изневерите до някъде. Затова не е ли по-добре, да се събирате с хора, за които десет минутното начесване, ще е просто "кеф" и в тяхното световъзприятие, а не обръщащо света им предателство. 
Не, не говоря за отворени връзки, макар че и такива си има и си се събират по този фактор, а за връзка , в която верността се приема като грижа за семейството, а начесванията, като неща, които могат и да се случат ( понеже там нали полигамност -, ала-бала), което си е доста по-често срещано. За мен специално да пожелаеш друг си е изневяра (предателство) и по това сме си били отначалото наясно с всичките ми партньори (в сериозна връзка) до сега. За това сигурно и не сме си изневерявали ( поне не съм разбрала за това)
Съгласна съм със ЗАНДАЛИ
Ако не се противопоставя, значи трябва да е отъждествява. Не е ли малко абсурдно
Може би нещата ще изглеждат малко по-прости, ако изневярата не се противопоставя на любовта.
Ако не се противопоставя, значи трябва да е отъждествява. Не е ли малко абсурдно
Затова не е ли по-добре, да се събирате с хора, за които десет минутното начесване, ще е просто "кеф" и в тяхното световъзприятие, а не обръщащо света им предателство.
Точно това исках да кажа и аз
Хармонията в разбиранията (каквито и да са те) е фун-да-мен-тал-на.
Не ми се е налагало да прощавам изневяра, затова и не мога да съм категорична, обаче за мен дали са 10 минути,дали е 1 година,10 или каквото е там,си е чисто нелюбовие, предателство или както искате го наречете. Другият е рискувал съвместния живот, дали за да задоволи нагон,дали от емоция,дали заради тръпка,все е тая. Колкото и да се прощава,в името на деца, на общ живот или общо минало, простилият никога няма да е същият, любовта му е предадена и не става въпрос нито за сила,нито за смелост,нито за опрощение велико. Не съм фенка и на отворения брак, идеалист съм до мозъка на костите си,затова ако недай боже в бъдеще ми изневерят предпочитам да съм сама,отколкото с такъв човек. Аз ако тръгна да изневерявам, значи съм теглила чертата с този човек отдавна
Съгласна съм със ЗАНДАЛИ
Ако не се противопоставя, значи трябва да е отъждествява.
Може би нещата ще изглеждат малко по-прости, ако изневярата не се противопоставя на любовта.
Ако не се противопоставя, значи трябва да е отъждествява.
Не мисля, че са много хората, които сключват брак с яснто сьзнание, че ще хойкат.
