Работещи майки с деца

Като включиш във взимането от градина и бащата, бабите, дядовците или при неналичие на такива - наемеш жена.
Аз лично съм молила и брат ми и кумовете и приятелки да прибират сина ми от детска градина или училище, когато се налага.
Трудно е, но няма невъзможни неща. Въпрос на организация и желание.

Мъжът ми я кара и прибира от ясла. За болничните се редуваме. Имам и право на няколко дни седмично работа от вкъщи, в които си я оставям при мен.

работодателите не са длъжни да се съобразяват с твоите условия и изисквания. общо казано.
като отсъстваш от работа кой ще те замества ? а отсъствия когато родител гледа дете  са често срещано явление. не е длъжно точно това да бъде майката.

От страни погледнато излиза, че работодателите са лоши и некоректни спрямо горките майки с малки деца. Наистина не трябва да се взема предвид само това имаш ли дете или, а и това какви са професионалните ти качества. Истината обаче е, че много често майките на малко деца отсъстват, много често решават, че тази работа не е за тях, защото детето им е по-важно и няма как да съчетават работа с гледането на дете. Нана обаче е права, включваш и бащата в начинанието, да не излизаш само ти в болничен и отпуск, ако се налага го взема някой друг, за да си довършиш работата и така. Все пак децата порастват и стават все по-самостоятелни, така че след няколко години това вече няма да ти е проблем.

Бях в подобна ситуация и нямаше кой да ми помага. Говорих с тогавашния си работодател и минах на работа на 6 часов работен ден, така че да мога да прибирам детето от градина в по-нормално време. Вярно, че заплатата ми се намали пропорционално, но смятам, че така е честно - знаят предварително, че не могат да разчитат на мен в по-късните часове, а аз си тръгвам навреме за детето. Не знам как е при теб на сегашната ти работа, но предполагам нов работодател по-трудно би ти влязъл в положението.

Или случваш на шеф , или не . И аз сам си гледам детето и в един момент си смених работата , за да мога да се прибирам в по-нормално време . Шефката ми е наясно как е положението, защото самата тя има 2 деца и дори понякога се е случвало да гледа и моето , а също и на колежки дечицата . Но това са единични случаи и аз също мога да кажа ,че работата с хора, които са родители е по-трудна , защото поради болнични и съобразяването с техните нужди, останалият персонал негодува .

Лесно е да се негодува когато не си влизал в положението на човека, преди 8 години като започнах да работя в тази фирма всички бяха 23-26 годишни, всички без деца, и на тези с деца се гледаше като такива дето скатават. Ама сега 80% от хората вече са с по 1,2,3 деца и да видиш как им се промени мирогледа.
Моето мнение е че всичко опира до организацията - аз например започнах да ходя в 8.30 на работа и да си тръгвам в 17.30, когато водя малките на тенис си тръгвам в 17ч, но пък обядвам с 30мин по-малко. Освен това не е казано че трябва да ходиш в 5 да си вземеш детето, градините са длъжни да работят до 19ч. Когато имам късни конферентни разговори с чужбина ги взема баща ми или мъжа ми и така. Сега освен всичко друго ходя и на курс от 19-22ч два пъти седмично и пак успяваме да се справим. Когато имам адски много работа си доработвам от вкъщи след като заспят малките. Когато децата са болни се редуваме с ММ кой ще стои с тях, или ползваме гледачка. В общи линии се смятам за супер мама и съм щастлива, че успявам да нося две дини под една мишница. Не е невъзможно и според мен не е необходима смяна на работата.
Всичко е въпрос на организация. Според мен ако работата ти позволява ги помоли да минеш на ненормиран работен ден, ходи по-рано за да може и да си тръгнеш по-рано.

Всичко е до организация. Понякога наистина ми е невъзможно да смогна, молила съм и приятелки да приберат детето, когато и мъжът закъснява на работа, но това е изключително рядко. В крайна сметка не можем да си останем вкъщи и да си гледаме детето докато стане тийнейджър. истината е, че семейство и работа е трудна комбинация, но нямаме избор.

Всичко е въпрос на приоритети. Моето дете е на 1г. и 7м. Работя, откакто стана на 1г., от тогава ходи и на ясла. Преди майчинството работех от 10 до 19 в голяма международна компания, беше ми ясно, че след майчинството, просто няма да се получи, нито с работното време, нито с политиката на компанията. Отидох точно на 1 интервю, още преди детето ми да стане на годинка и ме взеха, на непълен работен ден (6ч.), с възможност за работа от дома, когато детето е болно. Не съм някакъв велик специалист или супер рядък кадър, но, да, може би имах малко късмет. Смятам, че човек, ако си постави реални цели и  нещата, ще успее. Сама си взех решението за смяна на работата, дори новата ми е по-интересна от предишната, а и е стъпка напред. На авторката на темата, само мога да кажа, че не всички работодатели са такива, че сред тях също има много хора с малки деца и разбират. Стига да отговаряш на изискванията и да си най-подходяща за позицията, детето не би трябвало да е пречка, така че не се отказвай да търсиш варианти. В днешно време има и много възможности за работа от дома.

Според мен, ако си решила наистина да смениш работата, след известно време/няколко месеца/ ще успееш. Не се предавай и не кандидатствай за работа, която е под квалификацията ти, защото ако те вземат в един момент ще почувстваш неудовлетворение.
Аз се върнах на предишната ми работа, когато дъщеря ми беше на 1 г и 7 месеца. Трудно ми беше в началото, после и работната атмосфера се промени, започнах да трупам неудовлетворение, не виждах смисъл да хвърлям толкова нерви и в един момент напуснах/бяха минали две години след майчинството/. Намерих новата си работа само месец след това, може би имах и късмет, но сферата в която работя ми дава възможност да работя от в къщи за няколко дни когато ми се налага и да имам гъвкаво работно време.
Прецени колко държиш точно на тази работа, и ако си убедена, че искаш да я смениш, кандидатствай по подходящите обяви и до няколко месеца ще излезе нещо

  Сега съм в статус "търсене на работа" след като предната фирма преустанови дейност. Хубаво е да си свободен след 2-рп майчинство!
Вторият мъник (2г.1.мес.) е отдавна на ясла- свикна и се закали...полека лека, това ми беше желанието и целта, а и да отпочина малко, за да съм по-свежа и не раздразнена вечер с децата. Парите никога няма да са достатъчни. Позволих да се закача на борса за това време, но се наситих така да се каже на тази свобода, а и преценяваме че за в бъдеще няма да ми се налага да излизам от работа по-често отколкото несемейна колежка, например  Изключите;но рядко можем да разчитаме на помощ на майка ми и никой друг, но пък така сме си направили ясла градина и службата ан тати да са наблизко до дома.
Напоследък ходя по интервюта, преценявам, мисля и избирам. Има какво да анализираш. Татито ме подкрепя, разбрали сме се в разпределенуето на задачите, но и с уговорката най-вече да започна лека, по-спокойна работа (такава все някъде има) А то, повярвайте ми, който търси намира!  Трудно е, разчиртам предимно на лични и професионални качества, обаяние, а впоследствие на връзки- ако се наложи. Има трудности в търсенето и намирането, в самата работа-също, но няма как. Въпрос на свикване, адаптация и т.н.
*** Кое ме крепи в ситуацията? Минал опит- Винаги съм съумявала да комбинирам и да съм практична. И през 2-те ми бременности съм успяла да завърша мечтани квалификации, а и да поработвам, колкото да не ми липсва соц. контакт. Слава Богу, вече знам какво да отговарям- на запитвания на арогантни и безсърдечни шефове- относно семейно положение. А кой е казал, че го интерсува и вероизповедание или секс. принадлежност... Между другото замислям се къде да се оплача за дискриминация при подбор на кадри.
Успех, момичета. Усмивки на добрите мами. Нека обобщя- темата ми е актуална и ми се наби на очи, но не мисля че това е проблем. Зависи дали мислиш, че е проблем за теб или не. Зависи как си си преценил нещата и в каква готовност си!

От май месец миналата година търся активно работа (фирмата преустанови дейността си). Нямаше работодател, който да ми се обади след интервю, защото съм на 27 и още нямам деца. Защо мисля, че е заради това? Защото разговорите вървяха напълно нормално, бяха доволни от опита ми (8 години), от образованието ми... Изведнъж обаче стигаме до въпроса "А обвързана ли сте? Имате ли деца?", на което аз давам отговор "Да, обвързана съм и не - нямам деца" (не виждам смисъл да лъжа за нещо, което така или иначе ще излезе наяве в един момент). Моментално следваше смяна на физиономията и едно "Ахааа, ясно", след което интервюто приключваше рЕзко. Така се случи, че забременях и преустанових изцяло търсенето на работа - след като не искат да ме наемат без да съм бременна, няма смисъл да се надявам, че ще го направят след като съм забременяла. Имам и ужасно много познати, които след като са дали децата си на ясла/градина пак не могат да си намерят работа, просто защото имат деца.
Търсила съм хора и съм обучавала и знам, че не е лесно да откриеш точният човек за дадена позиция и да го научиш на всичко, което трябва да знае. Но дискриминацията, която се налага над младите жени е кошмарна. Работодателите искат пълно отдаване на работата - поне по 16 часа на ден, поне 6 дни в седмицата, но не се сещат да плащат достатъчно за това. Ако ми дават 2-3 хиляди лева заплата, с които мога да наема чистачка и детегледачка, да зареждам хладилника и да плащам сметките ще се отдам изцяло на работата. Ама да ми предлагат между 400 и 1000 лева и да очакват, че ще работя с кеф и ентусиазъм 6 дни в седмицата, зарязвайки къщата, мъжа си и детето си... Ами според мен само идиот с нулева преценка за реалността може да го прави това нещо.

Аз също отивам по-рано на работа и си тръгвам по-рано за да взема малкия от яслата(почти винаги е последен милия).Много рядко ползвам обедната си почивка и то за да изляза да свърша нещо-да платя сметки обикновено.Колегите ме разбират и подкрепят.Заплащането е смешно,но на този етап ме устройва.

Детето ми не беше прието на ясла. Наехме детегледачка. Смятам да го пусна тази есен с деца, най-вероятно в кооператив, не вярвам да го приемат в държавна градина. Надявам се нашата детегледачка да се съгласи на почасов ангажимент - да го води и прибира и да го гледа, докато е болен. По принцип в моята фирма няма особени проблеми за болнични, но пък и никой не отсъства редовно, само 2 сме майките с малки деца, иначе имаме и татковци с бебоци, но там е друго...
Иначе на мен също ми се наложи да сменя работата веднага след едногодишното майчинство, ходих на 4-5 интервюта, имах 3 предложения, от които си избрах тази фирма, но в нашия сектор е наистина малко по-различно.