Върнах се на работа, когато синът ми беше на 1 годинка, в старата си фирма. Работя на пълен работен ден и пътувам около 2 часа дневно (в двете посоки). Работата ми е свързана много нерви и психическо напрежение, но е сравнително добре платена и за това не я сменям. Шефът ми е сравнително разбран и нямаме проблеми с болничните. И аз имам възможност за работа от дома, ако е болно детето, но предвид естеството на работата, е абсолютно самоубийство да гледам болно дете и да работя, за това си взимам болничен...
Трудно е, много е трудно да си пълноценен работещ и родител, но се свиква и се нагаждаш, подреждаш приоритетите си и нещата се получават, някак си... Но това с едно дете, не планираме второ, точно поради тази причина, а вариант, да сме само на заплатата на мъж ми - няма.
Трудно е, много е трудно да си пълноценен работещ и родител, но се свиква и се нагаждаш, подреждаш приоритетите си и нещата се получават, някак си... Но това с едно дете, не планираме второ, точно поради тази причина, а вариант, да сме само на заплатата на мъж ми - няма.
. 
/ 
. И на фона на всичко това,ако взема,поне да си спестя правенето на вечеря вечер,ще фалирам.
