"Великата" ясновидка Николета катастрофирала, после се разбра, че лекичко е ударила колата де
- Публикувана: 23 ян. 2015, 12:33 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2015, 08:44 ч.
Случи ми се нещо странно XII
Скрит текст: 
Ако се интересувате от екзорсизъм ,книгата е документална .http://www.helikon.bg/books/120/-%D0%A0%D0%B8%D1%82%D1%83%D0%B0% … D1%82_157491.html
http://vbox7.com/play:2865b6f1ad филма вече си е чисто по холивудски тертип
може би нафора
имало е чистка в темата
имало е чистка в темата
Или пък нещо дето се пени и пъхнаха в гърлото ...
Да имало е чистка. Леко се чувствам като в детската градина дето госпожата преценява кое казано от дечицата е правилно и важно
...
В четвъртък някак работата не ми вървеше, беше ми тягостно и не можех да се концентрирам. Реших в обедната почивка да се поразходя, за да ми се поизбистри съзнанието. Както си вървях, нещо ме накара да се обърна назад и влязох да разгледам някакви дрехи. Хванах някаква черна дантелена блуза и без да я меря направо я купих. След около 2 часа баща ми внезапно починал. Сега се чудя тази блуза да я изхвърля ли, да я изгоря ли... Ако я облека, вероятно ще ми напомня за случилото се... Страхувам се и да я подаря...
Моите съболезнования! 
Не знам какво да те посъветвам за дрехата. На твое място и аз щях да се колебая. Първото, което би ми хрумнало вероятно е да я изхвърля, но това може би ще е по-скоро емоционално решение. Черното е просто цвят, който хората натоварват с негативно значение понякога. Вярно, обикновено го носим на погребение, но предполагам, че е по-скоро съвпадение това с неплануваната покупка на черна блуза и последвалата тежка загуба. А ако не е съвпадение, може да е предчувствие ( шесто чувство ти подсказва, че ще ти трябва черна дреха и я купуваш без да мислиш дори ), но едва ли дрехата е предизвикала смъртта на баща ти. Друго, което прави впечатление е, че целият ден си била разконцентрирана. В подобно състояние на духа на мен също ми се е случвало да правя спонтанни и нобмислени покупки, които за щастие не са съвпадали с подобна загуба.
Не знам какво да те посъветвам за дрехата. На твое място и аз щях да се колебая. Първото, което би ми хрумнало вероятно е да я изхвърля, но това може би ще е по-скоро емоционално решение. Черното е просто цвят, който хората натоварват с негативно значение понякога. Вярно, обикновено го носим на погребение, но предполагам, че е по-скоро съвпадение това с неплануваната покупка на черна блуза и последвалата тежка загуба. А ако не е съвпадение, може да е предчувствие ( шесто чувство ти подсказва, че ще ти трябва черна дреха и я купуваш без да мислиш дори ), но едва ли дрехата е предизвикала смъртта на баща ти. Друго, което прави впечатление е, че целият ден си била разконцентрирана. В подобно състояние на духа на мен също ми се е случвало да правя спонтанни и нобмислени покупки, които за щастие не са съвпадали с подобна загуба.
Няма как да я върна, тъй като я бях сложила за пране вече. Въпросът е, че сега като я погледна, толкова много ми прилича на траурните шалчета, които съм виждала много жени да носят, че в нормални обстоятелства никога не бих си я купила. По принцип нося много черни дрехи, но тази специално нещо ме накара да я купя. Затова съм в такава чуденка...
Има и други странни събития 2-3 дни преди това, но за тях още не ми се говори
Има и други странни събития 2-3 дни преди това, но за тях още не ми се говори
И аз ще се включа с един въпрос. Започвам отдалеч, за да бъде по-ясно. Когато с бащата на дъщеря ми току-що се бяхме събрали да живеем заедно, една жена, която тогава смятах за своя приятелка се омъжи и ми предложи да взема старите й одеала, защото ние нямахме, а на нея подариха нови. Те бяха съвсем запазени и аз ги приех, защото финансовото ни състояние беше лошо. Одеалата тогава ми дойдоха точно навреме. В онзи момент не направих връзка, но откакто тя ми подари онези одеала, отношенита ми с мъжа до мен започнаха рязко да се влошават. Много скоро забременях. И двамата искахме дете, беше планувано, "работехме" за забременяването. Когато започнахме да се караме, предложих да поспрем с опитите за бебе, за да изясним отношенията си, но половинката ми не се съгласи. Забременях почти веднага и бях на седмото небе от щастие. Вярвах, че и мъжът до мен ще е щастлив, но вместо това той се промени неузнаваемо. Все едно виждах друг мъж. Скоро след раждането го напуснах. По времето, по което се разделях с него, разбрах и, че жената, която ми подари одеалата НЕ ми е приятелка и НЕ ми мисли доброто, всичко е било някаква игра, но така и не разбрах защо се правеше на моя приятелка толкова години. Чувала съм, че вещи, които са ни подарък от хора с лоши мисли и енергия трябва да се изхвърлят. Одеалата са още с мен, ползвам ги и се замислих дали да не ги хвърля, или подаря на някого. Вие как смятате? А ако ги занеса да ги освети поп?
