Случи ми се нещо странно XII

Да, преди близо година се събудих внезапно и в стаята ми на около 2 м от мен седеше точно такава фигура, лице не се виждаше. Признавам, че се стреснах доста, макар ида си помислих, че може да съм сънувала (страшни филми не бях гледала  ) оттогава спя на включен телевизор   А, някой знае ли каква е тази фигура?

И на мен ми се е случвало. Игра на въображението в съня Ако се вгледате и разсъните "сянката" най-вероятно ще се окаже някакъв предмет в стаята.

Ох, Божеееее направо не знам дали не направих грешка като се зачетох в темата. Относно фигурата. Мислех си, че е плод на моето въображение или....нямам представа.
Когато бях на 10-11 г. изобщо не бях чувала за "смъртта с косата" и т.п. работи. Един ден ми се случи така,че се изпокарах с всички- приятели, родители, съученици- абе нещо ми беше станало и бях много разстроена. Като се прибрах след обяд в нас реших, че няма да живея повече и, че ще ги накажа всички като се самоубия.(ох,тръпки ме побиват Божеее)
Скрих се от нашите и изпих всички лекарства от аптечката, която майка ми държеше в кухнята на хладилника. Изпих ги с една кофичка кисело мляко. Броях си ги даже и бяха над 100 бр. Не знам какво съм пила. Мина известно време а на мен нищо не ми ставаше. Като, че ли бях забравила ,че ще умирам. Гледахме "лека нощ деца" с брат ми. По едно време ми се виеше свят и не можех да говоря,а майка ми ме питаше какво ми е и си помисли, че ми се е доспало и ме заведе в детската и си легнах. Държах се пред нея да не разбере, че нещо не е наред. Легнах си на изгасена лампа,но вратата на детската имаше прозорче през,което влизаше свтлината от коридора. Всичко си виждах в стаята. По едно мреме започна да ми се схваща дясната ръка и се уплащих много. После започна и десния крак. Получих нещо като тикове или все едно някой ме дърпа, но не усещах допир. Чувах майка ми как си шатрее по коридора и исках да я извикам, защото много ме беше страх, но не можех. Нямах никаква сила да си отворя устата. По едно време гледам едни до леглото ми три черни фигури ,високи и с качулки стоят точно до леглото ми отстрани и не мърдат. Не видях лица. Вдигнаг очи с последни сили на горе да извикам майка ми, но видях, че още една черна фигура с качулка стои над главата ми. Гледаг ги и се чудех, кои са тези хора и се успокоих, че все пак не съм сама. Приемах ги за истински хора. Стояха така много време и аз ги разглеждах и си бях спокойна. Конвулсиите в ръката и крака изчезнаха. Отпуснах се и заспах. На другия ден станах абсолютно здрава и си бях супер. След известно време разказах на майка ми за черните качулки и тя ми каза, че съм сънувала. Чааак след не знам си колко време гледах някакъв филм с подобни неща и разбрах, че всъщност тези черните фигури са духове.
За мен те са добри и ме спасиха може би от нещо супер тъпо и фатално. Но си мислех,че това ми се е случвало само на мен. А сега като прочетох и последните постове тука....направо нещо ми дострашава на сериозно.
Черните фигури приличат много на тази от снимката но са по-високи и по прозрачни някак си.
Ох,това е моята история!

Извинявай, след 100 хапчета, ако ще и витамини да са били, цяло чудо е, че не си видяла целия китайски народ над леглото ти ! 

Радвам се да науча, че не само аз се чувствам добре на гробища. Вече мислех, че съм хахо.  Може би наистина е от спокойствието там. В по-ранен етап от живота ми изпитвах известни страхове, свързани с гробищата, но те по-скоро ми бяха насадени от разни старци на село, където прекарвах ваканциите. Когато поотраснах и представите ми за света се обогатиха, тези страхове започнаха да намалят, докато в един ден, отивайки на гроба на баба ми ( в който след 7 г погребахме и дядо ), аз усетих прилив на щастие. Вълнувах се така, както се вълнувах като дете, когато знаех, че отиваме на гости при баба  идядо. Към настоящия момент единствените ми страхове, свързани с ходене на гробищата са относно разни мургави събратя ( да не ги назовавам с расовата им принадлежност ), а и вероятно и българи има сред тях, които съм забелязвала да се въртят наоколо пияни и да събират храна от гробовете. Случвало се е да видя, че се карат с някого доста ожесточено. Страх ме е да не решат, че съм ги провокирала с нещо - от пияни винаги ме е било страх. Затова, ако ходя, ходя с някого или чакам задушниците, за да е пълно с народ.
А откакто се роди малечка не съм ходила, защото с нея сме като скачени съдове. Все сме заедно, пък не ми се ще да я водя там по множество причини - пътят е дълъг, а тя е малка; ще й бъде интересно да разгледа навсякъде и сигурно ще иска да пробва от храната по гробовете, а е в етап, в който пищи при всеки мой отказ и истерични писъци насред гробищата може да предизвикат нечия рзвинтена фантазия ...  Друга причина е, че моите родители от суеверие не ми позволяват да я заведа и не искам да се карам с тях. Не на последно място по значение - допускам реакция като на момиченцето, за което една майка сподели по-горе, че се е дърпало. Не искам да й причинявам негативни емоции, ако се окаже, че е способна да види и усети нещо, което ние не усещаме. Хареса ми обяснението на Дорис - по-скоро усеща емоциите на хората, които ходят на гробището, отколкото енергия от починалите. Не бях гледала по този начин на нещата. Звучи ми съвсем логично. И все пак - защо да експериментиам? Има време и на гробище да отиде. А на починалите си близки паля свещ в църква - едва ли им пука особено, че не ходя на гроба им последните 2 г. Все пак са в мислите ми, в сърцето ми, в спомените ми. Не е като да съм ги забравила.

Имам нещо, което искам да споделя с вас и е близко до темата с гробищата, но стана дълъг пост и ще го подела в следващите дни. Случи се съвсем скоро по време на почивката ни на планина и емоцията ми е прясна ...

Съдейки по правописа и по начина на изразяване, май е малка, та е нормално да и работи въображението така 

Не ми се е привидяло,не съм сънувала и страшни филми не гледам:) събудих се просто посред нощ и като я видях тази фигура да стои неподвижно и да ме зяпа си спомням, че се надигнах на лакът от леглото. Не видях лице, просто видях развяваща се черна роба като на монах - всичко беше черно покрай фигурата.
Не се уплаших да ви кажа - не усещах някаква заплаха, но едно е да видиш кълбо от светлина под формата на ангелче, друго е да видиш Смъртта (без коса в ръка). Спомням, си че тогава точно на Смъртта ми заприлича.

100 хачета,бонбона или дъвки ,аз видях нещо,което никога не бях виждала и нещо,което в по-късен етап виждах по филми и снимки.
Не беше "целия китайски народ"  
А по въпроса за правописа или това,че съм още малка и ми работи въображението: значи аз си написах историята точно така както си я помня- по детски ,да!   И изобщо не беше халюцинация. Тези черни фигури бяха високи около 1.70м-1.80м с черно дълго наметало (без ръкави, колани...като на снимката) Нищо не държаха в ръцете си и бяха с наведени глави, които ги покриваше качулка. Беше ми спокойно в тяхно присъствие.

Моята случка далеч не е толкова дълбока, но.. днес сутринта отивам на работа. Обектът е малък, работя сама. Всичко нормално, по едно време решавам да броя касата. Парите, които трябва да са налични в началото на деня бяха по - малко. Няколко пъти ги смятах, все бяха по - малко. Вчера шефката беше на работа, аз почивах. Стана ми неудобно, но реших да й се обадя да попитам трябва ли да има някаква липса, за която е забравила да спомене. Каза, че явно е объркала и няма проблем. Записах липсата. Преди малко ходих да обядвам, когато се върнах отново смятах касата и всичко беше точно. Нямаше я липсата от сутринта. Чудя се нещо моето подсъзнание ли ми върти номера или ме пробват от ръководството? Работя тук от края на миналият месец. Нито сумата беше голяма, нито събитието е нещо голямо, но не мога да си обясня как се случи това.

Говоря от моята камбанария, не знам дал има нещо свръхестествено в твоя случай. Аз, като човек скаран с математиката, редовно имам проблеми при броене. Верно е, че не ми се е случвало с пари, но с документи - най-редовно (затова рядко ми се налага, слава Боже!). Едни документи веднъж ги изкарах 112 бр, 115, 114, дадох ги на друг човек - той ги брои и изкара на 116 и 114. Не помня вече как ги записахме. Явно с пари е друго, обаче не забравяй, че и те могат да се слепнат/залепнат

Благодаря ти. Стават грешки наистина, точно по тази причина смятах повече от десет пъти преди да реша да се обадя на шефката. След като приключихме разговора смятах още два или три пъти, за да изчисля точната липсваща сума и да я запиша.

Редакция: Съжалявам, обърках темата, моля модератор да изтрие

Относно фигората ДА виждала съм.Бях бремена,заспала на обяд и се стряскам точно от такава фигура все едно ми право дзак над главата.Настръхвам като се сетя.Леглото е до стената и това се появява над мен от към стената.Страното беше ,че котката спеше до мен и изобщо не реагира с това се успокоих,но си беше стряскащо тогава.Нали казват,че бременните имат изострени сетива.

Не знам дали съм писала за моята среща с "полтъргайст".
Колежка на майка ми ѝ казва, че си има полтъргайст Отиваме една вечер на гости, хем на раздумка, хем да го чуем човека. Ама "той" си трае. Колежката на майка ми казва "срамежлив е" А той кореспондирал с почукване (като щракане с пръсти).

Ще пренощуваме у тях. Слагат ни да спим в стаята където за първи път се "чул" полтъргайста.
Сънувам (би трябвало да сънувам) как карам лодка във Венеция. Имам си и голяма шапка с периферия и весло в ръката. Някой ми казва как пред мен ще започне да се оформя не знам си какво. И започна да се появява някакво растящо кълбо. Аз само казах "стига ме занимава с глупости" и "това да глупости". И някой ми щракна с пръсти до ухото. Събудих се, но сякаш не бях заспивала. Майка ми спи кат пън. Та се чудя какво ли искаше да ми каже туй кълбо

Бебе