Да си споделя аз обещаната прясна "случка". Всъщност не смятам, че е нещо странно. Обикновено съвпадение е, но това съвпадение предизвика у мен странни мисли.
Бяхме на почивка на планина миналата седмица. Близо до почивната станция, в която бяхме имаше църква. Тръгваме на разходка първия ден, а дъщеря ми ( на 1 г и 11 м ), която по принцип обожава да ходи и отдавна се придвижва без количка, изведнъж отказва да върви. Колкото повече доближавахме църквата, толкова повече тя се дърпаше, хленчеше, накрая започна да ми виси на краката и се принудих да я взема на ръце. Стигнахме църквата ( тя не беше цел на разходката, спряхме при нея, за да почина, защото дребното тежи ). Пуснах я да походи или да седне на пейката - каквото си иска. Тя седна на пейката. Дядо й ( моя баща ) седна до нея. С майка ми решихме да влезем да запалим по свещичка в църквата. Малечка обаче отново реши, че трябва да се залепи за мен. Тръгна да влиза с нас. Пред църквата има няколко стъпала. Точно на две крачки от стъпалата я видях как пада - не се спъна, просто вървеше към мен ( бях се качила на първото стъпало ). Както вървеше политна напред и падна по лице, като главата й се размина буквално на косъм от ръба на стъпалото. В този момент си помислих, че може би не трябва да влизаме в църквата, но бързо прогоних тази мисъл - все пак това е църква, свято място, защо пък да не влезем. Децата падат постоянно. Това нищо не значи. Влезнахме. Запалихме свещички и тръгнахме да разгледаме иконите. Имаше едно стъпало, което аз видях още на влизане. Не знам защо, но през ум не ми мина да предупредя майка ми за него - просто бях сигурна, че и тя го е видяла. Но не го беше видяла. Падна. Удари си лошо коляното - трудно вървеше следващите 2 дни, за щастие мина.
Ден втори. Тръгваме пак на разходка. Забравила съм изпълненията на малката от предния ден и въобще не очаквам, че пак ще откаже да върви сама. Обаче отказа. Обясних й, че ако не иска да върви, ще се приберем в стаята. Тя се обърна и тръгна обратно към станцията. Шах! Прибрахме се. След няколко часа решавам пак да опитам. Установих, че отказва да върви сама всеки път, когато поемем в посока, водеща към църквата. Във всички останали посоки ( които не бяха много ) тя вървеше сама и изкарваше часове наред преди да се измори. Един от служителите ни разказа, че църквата била построена с дарения от мутри. Помислих си, че явно не е свято място, щом парите са от мутри и вероятно затова детето и майка ми паднаха там. На другия ден трябваше да минем покрай църквата, за да стигнем до магазина и да напазаруваме някои неща. Естествено малката пак отказа да върви сама, носих я на ръце. Вървейки с нея в ръцете ми, видях до шосето една каменна паметна плоча, намираща се на няколко метра от църквата. Плочата беше сложена там в памет на момиченце, загинало на това място при злополука през месец август 2008 г. Според рожденната дата на детето, в момента на своята смърт е било на 1 г и 11 м - точната възраст, на която е в момента моето момиченце и загиналото дете е починало пез август - месецът, който е в момента. Кръвта ми се смръзна, защото имаше и снимка - починалото момиченце много е приличало на моето. Тук вече се появиха моите странни мисли. Помислих си, че вероятно душичката на това детенце все още витае наоколо след ненавременната си смърт. Може би се опитва да предупреди моето дете, че мястото не е добро, или просто дъщеря ми е усещала някаква лоша енергия, заради трагедията и заради нечистите пари, вложени в издигането на църквата. Напазарувахме и се прибрахме в станцията. Повече в тази посока не отидохме - чак на връщане към вкъщи пътя ни с колата минаваше оттам, но за щастие мина без проблеми.
Бяхме на почивка на планина миналата седмица. Близо до почивната станция, в която бяхме имаше църква. Тръгваме на разходка първия ден, а дъщеря ми ( на 1 г и 11 м ), която по принцип обожава да ходи и отдавна се придвижва без количка, изведнъж отказва да върви. Колкото повече доближавахме църквата, толкова повече тя се дърпаше, хленчеше, накрая започна да ми виси на краката и се принудих да я взема на ръце. Стигнахме църквата ( тя не беше цел на разходката, спряхме при нея, за да почина, защото дребното тежи ). Пуснах я да походи или да седне на пейката - каквото си иска. Тя седна на пейката. Дядо й ( моя баща ) седна до нея. С майка ми решихме да влезем да запалим по свещичка в църквата. Малечка обаче отново реши, че трябва да се залепи за мен. Тръгна да влиза с нас. Пред църквата има няколко стъпала. Точно на две крачки от стъпалата я видях как пада - не се спъна, просто вървеше към мен ( бях се качила на първото стъпало ). Както вървеше политна напред и падна по лице, като главата й се размина буквално на косъм от ръба на стъпалото. В този момент си помислих, че може би не трябва да влизаме в църквата, но бързо прогоних тази мисъл - все пак това е църква, свято място, защо пък да не влезем. Децата падат постоянно. Това нищо не значи. Влезнахме. Запалихме свещички и тръгнахме да разгледаме иконите. Имаше едно стъпало, което аз видях още на влизане. Не знам защо, но през ум не ми мина да предупредя майка ми за него - просто бях сигурна, че и тя го е видяла. Но не го беше видяла. Падна. Удари си лошо коляното - трудно вървеше следващите 2 дни, за щастие мина.
Ден втори. Тръгваме пак на разходка. Забравила съм изпълненията на малката от предния ден и въобще не очаквам, че пак ще откаже да върви сама. Обаче отказа. Обясних й, че ако не иска да върви, ще се приберем в стаята. Тя се обърна и тръгна обратно към станцията. Шах! Прибрахме се. След няколко часа решавам пак да опитам. Установих, че отказва да върви сама всеки път, когато поемем в посока, водеща към църквата. Във всички останали посоки ( които не бяха много ) тя вървеше сама и изкарваше часове наред преди да се измори. Един от служителите ни разказа, че църквата била построена с дарения от мутри. Помислих си, че явно не е свято място, щом парите са от мутри и вероятно затова детето и майка ми паднаха там. На другия ден трябваше да минем покрай църквата, за да стигнем до магазина и да напазаруваме някои неща. Естествено малката пак отказа да върви сама, носих я на ръце. Вървейки с нея в ръцете ми, видях до шосето една каменна паметна плоча, намираща се на няколко метра от църквата. Плочата беше сложена там в памет на момиченце, загинало на това място при злополука през месец август 2008 г. Според рожденната дата на детето, в момента на своята смърт е било на 1 г и 11 м - точната възраст, на която е в момента моето момиченце и загиналото дете е починало пез август - месецът, който е в момента. Кръвта ми се смръзна, защото имаше и снимка - починалото момиченце много е приличало на моето. Тук вече се появиха моите странни мисли. Помислих си, че вероятно душичката на това детенце все още витае наоколо след ненавременната си смърт. Може би се опитва да предупреди моето дете, че мястото не е добро, или просто дъщеря ми е усещала някаква лоша енергия, заради трагедията и заради нечистите пари, вложени в издигането на църквата. Напазарувахме и се прибрахме в станцията. Повече в тази посока не отидохме - чак на връщане към вкъщи пътя ни с колата минаваше оттам, но за щастие мина без проблеми.
...беше около 21-22 август...явно нещо много тежко тегне там и за съжаление деца са потърпевши 
Ясно си спомням момента, в който майка ми падна в църквата. Току-що бяхме дошли в Пампорово, н опрез главата ми мина мисълта, че трябва да с итръгнем. А после и малката започна да отказва да върви ... Аз през повечето време от седмицата имах ужасно усещане, че нещо лошо предстои, но го отдавах на това, че за пръв път отивам на почивка с детето и вероятно просто се притеснявам излишно. Слава Богу, разминахме се с лошото.