С какво ви дразнят свекървите- 41

О, със сигурност има и тъщи с такива претенции, но тук обсъждаме свекървите. А и жените някакси повече строяват майките си. Една жена, ако направи каквато и да е забележка на майка си, то тя в повечето случаи бива чута. Но недай Боже абсолютно същото да поиска от свекърва, то веднага бива квалифицирана като .... на коя свекърва каквото й дойде наум

Докато четях постовете на Боряна ми заседна буца в гърлото. И от предишние, когато беше време и влизаше свекърва, съседка с купичка, супа , манджа, ей така без повод... Вратите бяха отворени не само за децата - за всички.

И както казваше баба ми от умрял човек йок файда. "Докато гледат очите ми като дойдеш все един буркан с гювеч да вземеш - е от полза, две яйчица да си опържиш пак съм полезна... " Колко му трябва човек - признание и усещането, че е полезен. С нещо.

Скоро най - малкият ми син отваря домашна лютеница от свекърва ми, която вече е на години жената и започва да намира кусури, изпуснала черния пипер, сол забравила да сложи, отваря компот - икономисвала захар. Кисел бил. И го бутнах по рамото ей, жената е на години, трудила се е - не мърмори! Сол можеш да добавиш, но знаеш, че е истинска лютеницата , а не боя и нишесте.  И си представих как след време и аз като няма да мога  и бъдещата му жена ще го навива - виж как майка ти умишлено не е сложила  в компота захар, или умишлено за да ни отрови е изсипала солта или черния пипер. Учете децата си да са благодарни. И пак ще повторя това дето модовете изтриха - всичко е до възпитание!!! Без значение дали става дума за снахи или за зетьове. Че даже и за нас свекървите, но все си мисля, че ние имайки вече такива  поне за мен си мога да твърдя съм си научила уроците.

Рядко пиша, но след мнението на Биляна, само искам да и благодаря, че ми припомни хубави спомени от моята баба  Напълно съм съгласна с теб.

Боряна,
 

Преди моята свекърва много ме дразнеше. Нетактичност, думи не на място, закачане за най-малкото...все таквиз. Даже и аз тук съм се оплаквала. Скоро не бях ви чела.
Настъпиха промени обаче... Келепир от тръшкане и злоба нямам. Такава е каквато е, майка ми - и тя. Всеки с кусурите си. Родила е, отгледала е и е възпитала мъж на място, който е рамо до рамо с мен в добро и лошо. Шапка й свалям и война с нея не водя.
Успях да се отърся от онази мрънкащата снаха, дето все нещо имаше да каже и все нещо не й беше както трябва. Друга съм вече - така съм по-щастлива. 

Gwen   за теб  е...Като се размисля ,повече от 80% от това ,което ме притеснява ,да не казвам дразни в младите се сещам,че и аз така съм правила или мислила.Нормално е ,в реда на нещата.И съжаляваме за изгубеното време когато улегнем.И се чудим ,защо не сме казвали майната му на това ,а сме се ядосвали.Разликата от вас и нас е ,че сте по отворени да рекнете.Че сте отделно повечето,не на чуждата къща.Няма причина да траете.Но въпреки че съм мълчала повечето време ,мислела съм същото почти ,дразнила съм се от същото.Но навреме разбрах ,че няма полза,само като се набере у мен се развикам и ми мине.Не държа да си връщам ,това изгаря мен.

Същите сме ,разликата е в опита.В нагласата да прощаваш.Да приемаш  различното.Снаха ми има различно.Нормално  е.Бях се ядосала ,защото сина бе в болница ,доста беше.Тя сметна че нищо не е ,хората имат много по големи проблеми.Нахлух тук  ядосана и полека открих ,че сте  съвсем нормални момичета.Има изключения,няма да дирим на ряпата корена защо и как са такива.Но масата е  свестни ,нормални млади жени.Влязох малко в час с времето и сега мога да приема  различно нещата.Снаха ми има много достойнства.Уважавам я ,тя казва че мен също уважава.Малки дребни неща  винаги има.Всъщност примера за мазето е реален ,направо си реши че не и давам да влиза там ,а не е така.Следващ път няма да ходя ,ще ги пращам сами да си избират.Няма да се справят по добре от мен ,защото аз знам кое  къде е дори със забравянето се сещам.Знам кое  е от стара година.Давам най хубавото.Постепенно ще се разбере това.Сега  е различно.Казала съм и  като се надпирахме ,че аз не съм майка  й ,майката е една ,аз съм свекървата  и винаги ще има нещо недоразбрано.Но не значи че сме си чужди.Напротив ,боли ме сега толкова за нея ,че не знам дали е сравнимо с дъщеря но боли и ме е грижа. Първа бременност  близнаци ,доста едрее.Мисля я дали вече и тежи.Мислех я като повръща.Не казвам нищо да охкам но насаме  ми се свива гърлото.Аз мога да прощавам ,може да съм огорчена ,но разбирам и  търся  доброто. И така ще  е. Не искам да притеснявам сина си ,да е между нас.Защото ще го боли  и за двете ни.Имаме силна духовна връзка с него,.ще намерим  начин по женски да се разбираме ,не искам тя да ме обича ,това трябва да заслужа.Още не съм.

+1  

Като става въпрос за посещения ще разкажа 2 случая.

1. Да си похваля моята свеки - не би и хрумнало да дойде без да е поканена.  
Миналата година, звъни една събота и казва на ММ - искам да дойда. Той я отряза, не беше на кеф за посещения. Като се видяхме и тя разказа с насълзени очи, че е имала нужда в този момент да  го види, ми стана много мило. Понеже сме женени от 100 години, можем да си позволим откровеност. Директно казах - не знаеш ли, че мъжете нямат усет за тези неща. Майка си, когато имаш нужда - не питаш може ли дойда, а казваш - идвам. Винаги си добре дошла у нас. И после няколко пъти свеки точно това направи - звъни в събота сутрин на ММ и казва, тръгвам - след 0,5 часа съм у вас. И веднага затваря телефона. После ММ ми мърмореше, но аз си пея - майка ти е, има право винаги да те види. Нали ще очакваш същото от нашето дете - давай й пример.  

2. Оказа се, че поканата не важи за внуците -  за тях покана не трябва.
Планира щерката през ваканцията да посети бабите. Обяснявам й, че е редно поне да ги уведоми за плановете си. Отговорът й беше - при бабите аз съм вкъщи. Не ви уведомявам, че прибера в нашето вкъщи, защо трябва да уведомявам, че ще се прибера в другите си къщи.  
Оказа се, че детето е право. Когато споделихме този разговор - и двете баби щастливи ми обясниха - не е необходимо внучето да се обажда. Винаги е добро дошло при баба.  

Направо поемай за друга държава или още по-добре изпрати  свекитата на заточение в Сибир.

Нужно ли е такова отношение? Тонка не говори за всички свекърви, а само за своята, и си има основателна причина за това. Кому е нужно всичко да се приема лично?

Изтървала съм ви! Запис!

Грубо.
Аз също не бих живяла в един блок с майка ми, камо ли със свекърва ми. Не съм фенка на Big Brother, ама хич

Да, ама някои явно са фенове на Гераците фемили.

Уж сме много ербап, ама от подарените имоти никой не се отказва.  Втори етаж - ама ние си го ремонтирахме.

Уж подарени, ама свекървите не искат да се откажат от тях.

Но пък снахите нямат притеснения да  си ги чувстват свои.

Ами като ти е подарено нещо е нормално да го чувстваш свое. Ако свекървата има проблем с това, има избора да не подарява имота си, а например да го дава под наем и с наема да помага на младите да си изплащат свое жилище. Аз лично така бих направила.