Моята сега прилича на баба си, а синът ми на сестра си, без и двамата да приличат особено на мен и баща си. Променят се постоянно.
Понякога съм толкова преуморена от работа и грижи покрай децата, че това на кого приличат ми е последна грижа.Да са живи и здрави само!
Иначе сме ходили с детето,ама все едно съм си в къщи. Няма голяма разлика. Лятото не можем да идем никъде,че мъжа ми е в сезон и е трудно да си вземе отпуската. Затова аз си ходя в Пловдив. Кофти,че е точно по жегите,ама няма начин. иди и обяснявай,че това не е морето.Тръгнахме си скоропостижно. и винаги ми е било смешно, като изкарат. някое за изписване и се почне: аууууу ама то на майак си, ауууууу цялото бащичко 
и винаги ми е било смешно, като изкарат. някое за изписване и се почне: аууууу ама то на майак си, ауууууу цялото бащичко А имаше едни мънички, които наистина бяха сбръчкани. Обаче моят си беше бащичко от раждането, та до днес. 
Янечек, изпревари ме. Почти същата ситуация имахме. Дъщеря ни през един определен период така учудено гледаше: "Аааа, ами не чух". Даже свекърва ми се притесни и накрая помоли да я водим на лекар - ни приема, ни предава, все не ни е чула. Леееко се доближавам зад нея и прошепвам тихичко: "Искаш ли шоколад?" и тя се обръща със светнало лице "Даааа". И до тук беше с нечуването. Една позната се извини и каза, че е мислила, че мъжът ми е биологичния баща 
. А той си е, но какво да правя, че "дребното" се е метнало на някой пра-родител. (леко са му дръпнати очите и обожава азиатска храна, та знам ли от къде са му гените). 
да ви призная доедна определена възраст не им разпознавам пола и избягвам да се радвам на бебета, които не познавам, а толкова ми се иска 
Препоръчани теми
Както и с яденето и мазането