Къде се запознахте с партньора си?

Едно време нямаше фейсбук, но явно нещата не са се променили много от тогава до сега Бъдете щастливи.

Зависи какво е едно време, че фейсбук има от 10 години 

Е,ама не всички си направиха в началото. Сега като си гледам спомените от минали години, се смея много на ФБ любовта дето въртяхме с едно гадже преди 2 години  То не са песни, не са статуси, не е чудо.

Моят мъж още няма фейсбук, каза че никога няма да си направи.А едно време значи преди 11 и повече години

От няколко месеца живеем точно срещу мястото, където се запознахме. За щастие клубът не работи от две години, защото сигурно и там щяхме да се оженим (така си се шегуваме).  Все към този район ни тегли съдбата...

Жестоко )))))

Тази тема ме усмихва и ме кара да си мисля, че всичко в живота е въпрос на късмет и намигване от съдбата. Майка ми винаги ми повтаря "Вярай в късмета си" и е права. 

Бяхме колеги, но в различни градове. Познавахме се само по гласовете. Като напусках работа, си оставих координатите на всички. Ако притрябвам на някого, да знае къде да ме намери. Още същата вечер ММ ми писа по скайп. Срещнахме се след около седмица по средата между София и Варна - в Плевен. Заради него станах морско момиче.

Ние с моя мъж - във ВТУ - аз студентка по география 3 курс, той 4 курс по стопанско управление.
Познавахме се почти 1 година преди да станем гаджета, през това време си бяхме станали много добри приятели, но аз изобщо не гледах на него в интимен смисъл, а по-скоро като приятел-брат. Той поде нещата на един 8 декември ..    Той ми беше втория приятел, но първия с който успях да създам дълготрайна връзка - преди това имах една връзка, която се изчерпа много бързо. И тъкмо бях се отчаяла от нея и той се появи  Скоро след като завършихме университет се оженихме официално.

И така вече 17 години 
За съжаление така се развиха нещата, че още нямаме деца, а и не знам ще успеем ли вече на тези години, но въпреки всичко се чувствам много щастлива с него, макар и да не съм изпитала майчинството.

Ще си имaте дечицa, сигурнa съм  Стигa да не спирaте дори за ден да го искaте ще успеете.

Дано! Макар че през последните 3-4 години вече започнах да приемам мисълта, че ще си останем само двамата. Но и така да е, не бих съжалявала. Имаме племенници, които обичаме като свои деца.

Като краен вариант -осиновяване не сте ли мислили?

Той ме е виждал из града (живеем в един квартал и често ме е засичал) и ме е харесвал. Мило ми стана, защото едно е някой да ме хареса нагласена вечерта в заведение, друго -чорлава, притичвайки до близкия Лидл без дори да си направя труда да си обуя 2 еднакви чорапа. 
След като приключил поредната връзка и  и една от най-добрите ми приятелки започна работа при него й извадил душата да ни запознае. Беше направил планове за бъдещия ни живот половин година напред преди още да се познаваме лично.
 Първата ми мисъл, когато го видях за първи път беше "какъв огромен мъж", коя ще го хареса чак толкова напомпан... След 2м спря да тренира и придоби човешки вид 

Започнах работа в хотела на майка му и баща му. И така.

йАми хаха, аз бях на работа. Работя в хотел. А той беше отседнал там за няколко седмици. Аз веднага си го харесах, но нямаше как- все пак не е редно. Но една колежка, която работеше там и живееше в хотела се сближи с него. Пушеха цигарки заедно, бирички и тн. И тя знаеше, че ми е харесал, та един ден малко ''случайно'' ни засече и двамата в един бар след работа. И после ние се заговорихме, а тя се измъкна без да каже и едно чао. Хаха и така тръгна всичко. Аз в началото си мислех, че няма да е сериозно и гледах да не се влюбвам и3лишно. Но с времето той продалжи да ме търси и видях, че е явно съм му интересна. След  месец се събрахме да живеем заедно и от тогава- 6 години, не сме се разделяли за повече от 1 ден

П.С. Един ден в хотела, преди да се запознаем в барчето, той дойде да ме помоли да си вземе някаква чанта, която беше оставил на съхранение, и аз бях с един колега на рецепцията и двамата в един глас му казахме, че не може да си я вземе- на шега. Но той ни се върза и леко се издразни, но после ми разбра шегата хаха... Сега най-редовно ми напомня как не съм искала да му дам тази чанта и тн.

Та, с моя се запознах в първи курс, в студентско общежитие на един общ рожден ден. Тоя човек така не можех да го понасям, знаех го, но имах много, много лошо впечетление, което го доказа на самия рожден ден. "Хейтваше" ми града и тогава директно в черния списък (ама аз откъде да знам, че така се е опитал да ме заговори). А, да помня, че ме попита ти нещо май не ме харесваш и аз: "да, изобщо не те харесвам и той беше супер очуден, че му го казвам. Едно оточнение, сигурно ще попитате защо толкова не го хареса, беше толкова нахален, нагъл и това дръзко поведение, докато си има приятелка, аре нема нужда. Даже помня, че избягвах да ходя да купони,  на които знаех че той ще присъства. След 1 година аз съм втори курс, той се разделя с приятелката си, но пак на общо събиране заявява, че му се живее, вече започна да държи с една идея по- добре, по- учтиво. Опитваше да ме заговарва, да си говори с мен на нормални теми, нормални разговори (а преди това бяхме само контра двамата... ах като се сетя колко го мразех...). Трети курс сме вече и неговото поведение значително се подобрява, докато сме отново на общ купон и двамата леко пийнали, дотолкова да ни паднат всички задръжки и да си кажем истината в очите. Тогава от негова страна беше едно обяснение в любов, с типичните заучени фрази и аз само го погледнах и му казах: "не на мен, тия, няма да ти се вържа" и той ме гледа и не знае как да реагира. В прав текст му казах, че му нямам доверие (имаше слава на женкар), няма смисъл. А пък той ме убеждаваше, че се е влюбил в мен още в първи курс (той беше с 2 години по- голям от мен). И аз тогава му каза: ох не знам, времето ще покаже (но сега се замислям, че щом съм го казала, наистина ми е бил интересен...). На трети курс, втори семестър аз си търся учебници и той е разбрал за това, и идва на вратата ми с всички необходими учебници, даде ми ей така да ги ползвам,(между другото този ден беше 14 февруари). Аз бях в шок, тотален шок. След няколко дена излезнахме да се разходим, вечерта, започнах да го опознавам и ми беше много любопитно. Така, няколко пъти на седмица се виждахме я на разходка, я на кафе.  Докато не дойде 8 март, прибирам се след тежък ден в университета и на леглото ми кутия с рози и картичка " Честит 8 март". Уговорил се със съквартирантката ми кога ме е нямало да слезне и да ги остави. Бях стаписана, не очаквах, изненада ме. И така продължихме си да си излизаме на кафета и на разходки. И края на април той се престраши и реши, че е време да действа и тогава беше първата ни целувка. Заслужаваше си, всичко. Бореше се за мен, и продължава да го прави, защото знае, че не съм случайна, и той не е.  Направи така, да се чувства специална и единствена. При мен точно това подейства. И с днешна дата, той споделя, че всичко е било замислено, имал е план. Просто ти трябва един добър план! Успех! Wink
Та, с моя се запознах в първи курс, в студентско общежитие на един общ рожден ден. Тоя човек така не можех да го понасям, знаех го, но имах много, много лошо впечетление, което го доказа на самия рожден ден. "Хейтваше" ми града и тогава директно в черния списък (ама аз откъде да знам, че така се е опитал да ме заговори). А, да помня, че ме попита ти нещо май не ме харесваш и аз: "да, изобщо не те харесвам и той беше супер очуден, че му го казвам. Едно оточнение, сигурно ще попитате защо толкова не го хареса, беше толкова нахален, нагъл и това дръзко поведение, докато си има приятелка, аре нема нужда. Даже помня, че избягвах да ходя да купони,  на които знаех че той ще присъства. След 1 година аз съм втори курс, той се разделя с приятелката си, но пак на общо събиране заявява, че му се живее, вече започна да държи с една идея по- добре, по- учтиво. Опитваше да ме заговарва, да си говори с мен на нормални теми, нормални разговори (а преди това бяхме само контра двамата... ах като се сетя колко го мразех...). Трети курс сме вече и неговото поведение значително се подобрява, докато сме отново на общ купон и двамата леко пийнали, дотолкова да ни паднат всички задръжки и да си кажем истината в очите. Тогава от негова страна беше едно обяснение в любов, с типичните заучени фрази и аз само го погледнах и му казах: "не на мен, тия, няма да ти се вържа" и той ме гледа и не знае как да реагира. В прав текст му казах, че му нямам доверие (имаше слава на женкар), няма смисъл. А пък той ме убеждаваше, че се е влюбил в мен още в първи курс (той беше с 2 години по- голям от мен). И аз тогава му каза: ох не знам, времето ще покаже (но сега се замислям, че щом съм го казала, наистина ми е бил интересен...). На трети курс, втори семестър аз си търся учебници и той е разбрал за това, и идва на вратата ми с всички необходими учебници, даде ми ей така да ги ползвам,(между другото този ден беше 14 февруари). Аз бях в шок, тотален шок. След няколко дена излезнахме да се разходим, вечерта, започнах да го опознавам и ми беше много любопитно. Така, няколко пъти на седмица се виждахме я на разходка, я на кафе.  Докато не дойде 8 март, прибирам се след тежък ден в университета и на леглото ми кутия с рози и картичка " Честит 8 март". Уговорил се със съквартирантката ми кога ме е нямало да слезне и да ги остави. Бях стаписана, не очаквах, изненада ме. И така продължихме си да си излизаме на кафета и на разходки. И края на април той се престраши и реши, че е време да действа и тогава беше първата ни целувка. Заслужаваше си, всичко. Бореше се за мен, и продължава да го прави, защото знае, че не съм случайна, и той не е.  Направи така, да се чувства специална и единствена. При мен точно това подейства. И с днешна дата, той споделя, че всичко е било замислено, имал е план.