Да заведа ли дело за издръжка и родителски права?

Надявам се като препатили, да ми дадете съвет.
Имам дете на 7 години, което отглеждам сама от раждането му. През целия този период с баща му сме в тиха дипломация, но на мен взе да ми писва и се чудя дали да не взема по-радикални мерки.
Когато забременях бяхме заедно от няколко месеца и знаех, че е разведен. В един момент се оказа, че е оттеглил молбата за развод, тъй като не иска да дели имуществото си. Като разбрах за това се "разделихме" и той до ден днешен е женен. Признал е детето ни още при раждането /макар, че когато му е удобно изразява съмнение, че е негово/. Той има още две големи пълнолетни деца от брака си. Тъй като той много искаше да родя детето, се разбрахме че няма да живее с нас, но ще се виждат често и ще помага за отглеждането. Всички роднини на БНД знаят за нас, но не поддържаме връзка, освен че няколко пъти детето се е виждало с баба си и дядо си. Моите родители ми помагат основно в отглеждането. През първата година купуваше много неща за детето, плащаше сметките за апартамента и т.н., с годините все повече абдикира от тази си заявена отговорност. Аз никога не съм искала нищо и не съм го притеснявала, но вече ми идват други мисли...
Аз и детето живеем в апартамент купен с кредит, като последната уговорка с баща му беше, да плаща вноската по кредита, която е 500лв на месец. Аз имам и лизинг за колата, който си плащам сама. От време навреме купува на детето по някой шоколад и това е. За Коледа му купи подарък за 50лв. с голяма неохота - бил скъп. Той не иска да взема детето естествено, тъй като живее с жена си. Имам и безсрочно съгласие от него да пътувам с детето в чужбина. И с две думи нямаме сериозни разногласия и проблеми. Но взе доста да си мени поведението и се притеснявам от няколко неща:
1. Той разполага с доста средства, има бизнес, има и голяма официална заплата /не я знам точно, но е над 5000лв/. Аз също имам добра заплата 2000лв., но ми се вижда нечестно аз да поемам всички разходи за детето и да се лишавам от много неща. Преди запознанството ни водих доста по-добър живот, позволявах си доста неща. Сега всичко отива за разходи по домакинството и детето. А той си живее охолно, пазаруване, почивки, ремонти и т.н. Аз едва смогвам да заведа детето на почивка два пъти годишно, тренировки, школи, лекарства, дрехи, обувки, училище  всичко аз поемам. Напоследък ми хвърля по 200, 300лв на месец и все нямал в него повече. Иначе много се гордее, колко добре гледано дете има.
2. Все още ми помага за детето, защото съм сама. Ако един ден си намеря приятел, смятам че съвсем ще зареже грижите за детето. По тази причина се чудя дали да заведа дело за издръжка и да ми я плаща официално, а не все да му се моля за пари. Единствено му притеснява факта, че могат да ми присъдят дори по-малка издръжка, от това което ми дава. Вие как смятате?

Знам, че има хора с много по-големи затруднения, но мен положението ме смазва психически, защото той ни поставя в зависимост. Парадира, че едва ли не е супер благосклонен. За това ми се иска да разбере по някакъв начин, че е длъжен да се грижи за детето пропорционално на грижите, които аз полагам. Не да казва, сега не мога да платя школата по английски, защото съм затруднен, а след два дни да заминава за Тайланд на почивка. Аз отдавам на детето цялото внимание, грижи и средства, а той не отделя и 10% от времето и средствата си. Мислила съм и да прекратя изцяло отношения с него, но пък искам детето да общува с баща си. Пък и все повече хора ми казват, че това че ще поемам цял живот всички грижи, няма да ме направи героиня.