Спонтанен аборт :( Моля помогнете

Благодаря за информацията

И аз ще го потърся в най-скоро време... Сега си ще правя изследвания - генетични, имунологични и за щитовидната жлеза и с папката в ръка отивам да ме прегледа.

Да, не пречи да се опита човек да се вреди при него!!! Все пак е най- добрия!

Има кредор!
 И не вие решавате кога важат правилата.

Има лекари освен това, които назначават изследвания, не форум.
Аз имам три поредни аборта + няколко биохимични, съответно съм с една торба изследвания.. Писала съм по темите ако ви се търси , а явно искате да знаете,можете да намерите отговор в мненията ми назад 2010 г.Кое е толкова спешно, м? Чак SOS..

Защо така на война го давате?!

Изследванията, които ще си правя аз:

-Щитовидна жлеза (ТСХ, Ф3, Ф4, антитела)
- НК клетки
- Анти-фосфолипиден синдром и анти-фосфолиидни антитела
- Изследвания за тромбофилии
- Хламидия
- Уреаплазма
- Микоплазма
- цитонамазка
- микробиология
- токсиплазмоза
- листериоза

Но е добре да ти ги изпише лекар.

Мадленчето не виждам Цитомегаловирус- също много коварна гад, бруцелоза- това спада където изследват листерията.

Здравейте момичета,
Тъй като споделям съдбата Ви искам и аз съвет.До колкото разбирам всички сте от София аз съм от Варна а както знаете тука специалисти няма.Ако някой може да ми препоръча лекар рискова бременност който да ме прегледа и да назначи ако трябва изследвания.При всички, които съм ходила пуснаха ми някакви основни според мен прогестерон, тестостерон и др  но тъй като съм сравнително млада на 27 години и ми е първи аборт в много ранна 6 седмица даже и не си правят труда да потърсят причината.Аз сама едва ли не и се молех и за тези изследвания да ми пуснат.Не знам ако знаете някой ще съм Ви благодарна

Момичета,посъветвайте ме къде(в коя лаборатория) бих могла да пусна изследвания за  Цитомегаловирус, листериоза и токсиплазмоза.

Благодаря ви : Бихте ли споделили къде и кой е правил вашите изследвания?

В Геника генетичните и ДНК хламидия и микоплазма, при имунолозите на Стаменов имунологията, те назначават и план за действие, терапия.  Има и още едни генетични- кариотип, прави се на двата партньора след консултация с генетик, аз пак с на Стаменов, сега са в клиника Надежда.
Токсото и мегаловируса вече не помня къде ги пусках. Щитовидната в добре да е в централа на лаборатория, не клон, да няма разнасяне на кръвта, ОК са Кандиларов, Бодимед, клиника Надежда.
Пусках и рубеола.

А лекар, той е само един за мен д- р Сигридов! Златен!

Здравейте! Като чета историите описани тук ми стана ясно, че има много жени преминали през какви ли не изпитания за да имат дете. Замислям се защо така сме устроени и защо природата е толкова жестока към нас. Моята история е същио етъжна и все още лошото не е свършило. Чувствам, че трябва да я споделя и затова започвам да разказвам.
Забременях през август 2014. о какво нещо е доверНаправих си тест - положителен, след това отидох на лекар за да ме прегледа, но явно не улучих добър специалист. Първият при който отидох дори не видя, че съм бременна, втория потвърди бремеността, вече бях в 8 г.с. Откри ми и миомен възел с размери 3/3 см. без да ми обясни какви рискове крие той за бремеността. Аз толкова се радвах, че дори не потърсих второ мнение. Лекарката, при която отидох ми беше препоръчана от друг лекар, при когото от години ходех на профилактични прегледи и не съм имала проблеми. Въпросният лекар се пенсионира и ми препоръча негова колежка. Ето какво нещо е доверието! ЛЕарката ми обясни, че този възел ще расте по време на бремеността и после ще се свие до предишните си размери. Пътувах, работех си, не съм имала никакви оплаквания, освен разстройство. До 18 г.с. всичко беше ок, но в 20 г.с се установи, че бебето изостава. Вече бях отишла на друг лекар и той каза, че може да се стигне до прекъсване на бремеността. Извика ме след 20 дни на прег;лед, но така и не отидох, защото преди това се случи най-страшното - плодът нямаше сърдечна дейност. Това го установих сам на интуиция, не усещах движенията на плода, и от изследванията на кръв и урина/контролни изследвания в седмицата от бременоста/ левкоцитите бяха високи. Според наблюдаващата ме лекарак високите левкоцити бяха нещо нормално и това, че не усещам движенията на плода също. КАто пиша всичко това не ми се вярва през какво преминах, сещам се за това, през което преминах и се питам това аз ли съм и защо изобщо забременях.
Та като се установи, че плода няма сърдечна дейност ме приеха в болница. Не ме чисти тази докторка, а нейн колега, защото тя не може да направи тази манипулация. Цялата болница се събра да обсъди моя случай, дали с операция да ми махат плода или отдолу, с кюретаж или нещо подобно. Взе се решение, че ще е отдолу, най-големия ми страх беше от коремна операция. Доктора, който ме оперира обясняваше на анестезиолога, като аз случайно чух разговора, че ако ми отворят корема матката няма затваряне заради миомата и трябва да я махат или да я отваряли отзад. Аз вече се бях панирала много и единственото, което исках е да живея. Казах на лекаря да маха ако се наложи. Най-страшния момент дойде, качиха ме на операционната, събудих се, разбрах, че е минало всичко и отдолу е извадено. Радвах се, че всичко е приключило и се чувствах добре, нямах обилно кървене, изсписаха ме на 3-тия ден. Всичко беше нормално до 20-тия ден. Ходих на прегледи, но не ме гледаха с вагинален, защото по техните думи "неможело". След манипулацията думите на лекарката бяха "Перфектна матка, само миомата е вътре". Да ама, не. На 20-тия ден кървенето ми се усили и изкарах някакво парче от себе си,не беше съсирек. Направих си изследвания за 2-ри път на Ce R Pe / не знам какво точно е, но отчита възпаления ако има такива/. Левкоцитите ми бяха добре, но другия показател беше висок. Манипулацията ми беше направена на 24,1,2015. На 8.2.2015 резултатите от изследванията бяха, че имам високо це ер пе. На 17 ги повторих, като преди това изкарах от себе си парче и отидох при дежурен лекар в болницата, в която ми беше направена манипулацията. Нямало ми нищо беше резултата. След, което отидох да си направя изследвания в друга болница и там ме приеха направо за да ме чистят повторно. С това си мислех, че одисеята ще приключи, но не стана така. След повторното почистване започнах да кървя още повече, такова кървене не бях виждала. Хемоглобина ми започна да пада, чистиха ме трети път, защото имало още плацентарни части, но заради миомата не можело да ме изчистят добре. Казваха ми, че могат да ми оперират миомата май месец. След третото почистване имах адски контракции от окситоцина, който ми биха и крещях от болка. Скараха ми се, че не съм можела да търпя, след което ми надупчиха задника с какви ли не кръвоспиращи и кървенето намаля и почти спря. Но пак започна изведнъж и когато казах на дежурния лекар отговора бепе - Психясваш се. Преди това говорих с тези лекари да ме пуснат, да ме изпишат от болницата като не съм за тях и да отивам другаде да си реша проблема. Не, не било хан когато искам да си тръгвам и да идвам. Обаче аз си тръгнах и отидох на преглед при същия лекар, който ми каза, че ще се стигне до прекъсване на бремеността. Той ми каза, че може да ми се направи операция на миомата и докъто не се махне тази миома кървенето няма да спре. И така аз сама избрах да отида в клиника Надежда. ЛЕкаря, при който ходих се обади на д-р Стаменов и на следващия ден ме оперираха. Избягах от болницата на 24.2.2015 и на 25.2.2015 бях на операция в Надежда. Д-р Стаменов каза, че няма да стане от един път, поне два или три пъти, защото е много голяма миома в церквиалния канал /може и да не е написано правилно, но не знам точно как се пише, извинете ме/. Околко 5 см. миома вътре в матката. Биха ми една инжекция след първата операция, бях и с катетър в матката, който да притиска кръвоносните съдове и да няма много кървене. Пих и кръвоспиращи до втората операция.Като ми го каза много се зарадвах. Каза ми на 7,3.2015 махаш катетъра /пак ми бяха сложили катетър/ и чакаш мензис. Ще ти дойде веднага след операцията. Чаках аз ама чак днес имам леко кървене, днес е 16.3.2015. Преди това на 14 ходих на друг лекар, защото не съм от София и не мога да пътувам постоянно. Този другия каза, че нямало да ми идва в близките 2-3 седмици, но видя, че има фоликул на десния яйчник. И ми каза, че въсичко е наред, взе ми микробиология. Консултирах се с клиника Надежда и ми казаха, че ако ми тече ярка кръв значи ми е цикъл. На кого да вярвам? Склонна съм да се доверя на д-р Стаменов, защото той ме оперира два пъти и преизпълни казаното. Надявам се това да ми е цикъла, а не някакво усложнение, защото вече ми писна. Кървенето не е силно, д-р Стаменов ми каза - "Обещавам ти като ти дойде няма да е силно". И като не ми идваше след операцията пак звънях в клиниката и ми казаха - "Живей си живота проблема ти е решен". Как да си живея живота бе хора, тея течове не спират. Сега цикъл ли е не знам. А дано е цикъл да се изтече и да спре. Вече ме е страх да забременявам да ви кажа честно макар, че много искам да имам дете.

Искам да добавя и че плацентата ми беше превия тоталис, но не съм имала кървене нито веднъж, а се движех и дори правихме секс с мъжа ми два пъти. Не знам дали са определили точно лекарите вида на плацентата. Притеснява ме това, че веднъж появила се такава плацента я има и при следваща бременост. Не знам дали е вярно, но ако има голяма вероятност не знам дали ще се реша да забременея пак

Здравей Kazablanka614. Съжалявам за всичко, което е трябвало да изживееш и още изживяваш. Ужасно е, страшно е, но всички тук сме минали през това или поне през подобен на твоя ужас, болка и страх. В случай като твоя е хубаво да се направят някой изследвания, но ако действително миомата е била причината не знам какво да те посъветвам, но поне знам със сигурност, че си попаднала при възможно най - добрите специалисти. Довери се на д-р Стаменов, но ако това кръвотечение не спре след няколко дена отново отивай. Най- важното сега е да си нормализираш състоянието, цикъла и след няколко месеца да пуснеш едни генетични изследвания за предразположения към тромбофилия. Може би в твоя случай не това е причината за аборта, но съм сигурна, че след време ще се решиш на нова бременност и след всичко изживяно трябва да вземеш всички възможни мерки. Знам какво е да загубиш бебе в толкова голяма седмица и също така знам какво е да те е страх от нова бременност, но повярвай ми надеждата и желанието в един момент преборват страха. Относно миомата съм по - склонна да се доверя на д-р Стаменов, но все пак мисля, че е най - разумно да изчакаш няколко дни и ако не спре кървенето другата седмица да го посетиш отново, пък а дано спре и 16.03 да ти е първия ден от първия цикъл след аборта. Сигурна съм, че всичко ще е наред. Имай търпение и силни нерви

Ще се постарая да имам силни нерви ама до кога ще издържа не знам. Мисля си, че това е цикъл, което ми тече, но ако не спре ще отида задължително. Много искам да се възстановя вече и да живея като нормален човек. Като са толкова сигурни от клиника Надежда, че това е цикъл, ще им вярвам. На другия доктор майната му дето каза, че след 2-3 седмици ще ми идва.  Не мисля, че има някакво усложнение, но дано не греша. За следваща бременост ме притеснява факта да не съм пак с плацента превия тоталис. Не знам дали е била точно такава или е била нещо подобно и то заради миомата. Сега като е отстранен проблема не знам дали пак няма да е превия и изобщо какви усложнения ще настъпят при мен. Все пак съмна 25, искам да живея, не да се влача по болници и да ме е страх, че нещо ще ми се случи само защото съм се решила да забременея. Ето от това ме е страх.

Напълно те разбирам. Аз също бях на 25 години когато ми се случи това. При мен проблема според лекарите беше високо кръвно, като никога преди това не съм имала проблеми с кръвното или каквито и да е здравословни. След аборта имах проблеми и с кръвното и със сърцето и с белия дроб и не можех да повярвам, че на 25 години не можах да износя бременност и ми се налага толкова често да посещавам лекарски кабинети, спешни центрове и да пия един куп хапчета. Но това вече е минало, сега шест месеца след аборта вече си водя същия начин на живот, чувствам се добре и се надявам скоро да мога да се похваля с нова бременност. Наистина, сигурна съм, че и следващата няма да е лека, че ще съм на един куп инжекции и хапчета, но поне знам причината (надявам се) и сега ме е страх, но не мисля и за секунда за това, нито за това какво е било. Вярвам, че този път всичко ще е наред, защото въпреки случилото се аз сега съм много по - знаеща, много по - подготвена и много по - сигурна в желанието си за дете и в усилията, които полагам и ще положа за да го имам. Сигурна съм, че и при теб всичко ще мине и живота ти ще се върне в нормалния ритъм, но за сега основното нещо, което ти предстой е възстановяването Съсредоточи се върху него и не се притеснявай за нищо, колкото и лошо да е било, ще го надживееш