С какво ви дразнят мъжете?

Проблемът е че въобще не ми се говори и да минавам в обяснителна позиция. Сега вече аз съм ядосаната. Яд ме е че има други проблеми с родителите му и вместо да говорим и да сподели с мен като негова съпруга от десет години и преди това още пет неохлфициалто, той се сърди и мълчи. А.винаги съм била насреща да помагам с каквото мога на всички и явно са ме приели за даденост. Аз си работя, гледам си детето, търча до тяхните, до нашите, обгрижвам всички и това и когото го нямаше, а оценка никаква. Не искам благодарности или похвали, но поне малко уважение да получа. Мисля че не заслужавам подобно отношение. Съжалявам, че отделихме толкова страници за нас, затова спирам момичета. Благодаря ви за съветите и подкрепата.

Цвети, не че не си права, но не се самонавивай с горното. За да мълчи и той толкова време, сигурно също си разиграва сценарии в главата как ти не го уважаваш. Периодът е много тежък и за теб, и за него. Не е сега моментът да се уточнявате кой кого уважава и какво заслужава.

Права си, съгласна съм с написаното!

Спри се малко и ще те оцени. Докато се правиш на герой ще те приема за даденост.
Не го закачай, като му мине ще проговори.

Цвети, седнете и поговорете открито за проблемите. Не се отдалечавайте един от друг. Обясни му как се чувстваш и бъди искрена. Каквото и да стане, поне да си с чиста съвест, че си направила всичко по силите си.

Момичета, не се правя на герой! Докато беше в чужбина баща ми пострада, освен мен нямаше кой да "тича", сестра ми с бебе на два месеца и мъж навън. Ходя на работа, дете гледам, родителите му от каквото имат нужда помагам. Той иди до нашите, добре ходя. Изстисках се отвсякъде. Никой не ме попита справям ли се сама с всичко.
Джулка , изморена съм за да водя разговори. Той ме познава прекалено добре, за да знае какво ми е и как се справям с всичко и накрая да прави фасони, че не съм му дала да спи в детската. Ее не съм залостила врата, само казах че ще го заболи кръстта. А и дана пари за глупости, а аз съм баровката че искам да топлим две стаи. Чак на браговчед му се оплакал, а той се смее и вика да не ти пука. Да спи на студено...

Не си виждала два водни знака, известни с ината си, които са в състояние /случката е факт/ да си мълчат половин година, в една къща.

Zveti81, мисля, че те разбирам много добре. Била съм в същата позиция (за търченето и раздаването) но мисля, че понякога, колкото и добре да се познават двама души, от време на време трябва да си напомнят един за друг и чувствата си. Мисля, че съвета да поговорите наиситна е много добър. Колкото и да е трудно, според мен трябва да опиташ да му кажеш всичко това, което споделяш и с нас. Защото и аз така си мислех едно време - добре ме познава, трябва да знае, че еди какво си. Но се оказа, че и другия бе толкова затънал в психиката си от поредица проблеми, че беше забравил, че не е сам в тях. Често мъжете приемат нещата като малките деца - буквално. И не мислят толкова пространствено като нас.
Просто му кажи, че сте двама в ситуацията, че разбираш колко и на него тежи, но и ти не си в по - лека ситуация, сподели, че с това държание помежду си само отежнявате всичко. В крайна сметка трябва да сте си опора, а не опозиция.
Малко се поотпуснах, но се надявам и стискам палци цялото това напрежение, което се е натрупало при вас, ското да се отпуши.

И на последно място - ще разсея малко темата и ще се оплача. ММ много ме ядосва (включително и днес) като започне да прави драми като ни предстоят прегледи. И друг път съм си патила от него по въпроса, но днес много ме изнерви. Аз отивам на преглед, мен ще мъчат и човъркат, на мен ми има нещо и би трябвало да се притеснявам. А той като вземе да ми мълчи като пукъл насреща - стил лелееее ще се мре, вместо да ме успокоява, ми действа още по - напрягащо. Точно по тази причина предпочитам да ходя сама по доктори, щото само ме нерви, ама той - не, идвам и аз. И ква файда, като през цялото време само ми крачи напред - назад и през две минути мрънка, няма ли да влизам вече, ама много ли ще се бавя, дали да ходи долу да пуши, трябвало ли да ме чака........ Е за къв ч.п ми идваш тогава............... много се ядосах.

Ако един мъж не е агресивен, винаги има надежда да направиш така, че да ти мърка като котенце.

Вие сте се отдалечили един от друг и се дразните. Трябва да се сближите, но това не става със бельо и секс, а със нови изживявания. Направете нещо заедно през пролетта, например каране на колелета като пътешествие, разходка с кораб за няколко дни, селски туризъм с много излети. Нещо което и двамата не сте правили в живота и ще ви е за първи път. Но и изживяването трябва да е с много активност, да не оставате много само двамата, а да сте в група.

След това може да го спукаш от секс, но не да правите любов, ами да го ползваш само за вибратор, да си направиш удоволствието и той да се почувства употребен. Мъжете обожават това.

Спри да обгрижаш всички, а си гледай само себе си и децата. Другите са върастни и зрели хора ще се оправят. Ти сега трябва да си гледаш собственото семейство.

И ние първите години с мъжа ми не си говорехме с дни , дори за глупости някакви . Сега вече трябва нещо много сериозно да стане , че да се разсърдим . Аз държа повече от него в такива моменти , мога и месец да не му говоря , много бавно ми минава. На скоро нещо се скарахме и аз се разсърдих , след половин час реших , че не ми се пропиляват дните в неговорене с него и отидох да му се гушкам, а той ме гледа стреснато . Вика "аз тъкмо се подготвях ,че цяла седмица няма да си говорим " Ще мине , ще свикнеш , ще му хванеш цаката. Не го мисли , колкото повече му сваляш шапка ,толкова повече ще се прави на интересен. В такива дни се концентрирай в нещо друго .

Здравейте , ще възродя темата с въпрос !
Интересува ме , мъжете ви имаха ли криза на средна възраст и в какво се изрази тя?

В тотална смяна на гардероба, за което не мога да се оплача. Съвпадна и със започване на нова работа. Та не мога да кажа дали на обкръжението се дължи или на някакво осъзнаване, но започна да си цени много свободното време. Спря да гледа на работата като на нещо, което няма как да се отложи. До някъде е добре, но имаше моменти, когато взе и в къщи да отлага доста неща. За да нямаме проблеми, за което ми е важно, просто издавам заповед, че трябва да се свърши. За дребните неща - научих се и аз първо да си гледам кефа. Което може да почака, значи не е спешно.
Започнахме да пътуваме повече и на нови места. Там пък взехме, че се синхронизирахме добре.
Отделно пък стана по-откровен в разговорите си и сега някак по-лесно водим диалог. Преди се случваше често да е монолог.
Иначе стана по-зиморничав и по-поспалив.

А в каква възраст се случи това горе -долу ?
Питам защото нещо се случва с моя мъж и вече се чудя дали е криза или и аз незнам..

Моят мъж е на 49 и няма никакви признаци на кризи.

41 някъде. Някои от нещата ми харесват, други не, но и аз не съм цвете за мирисане.
Има моменти, в които е по-дете от дъщеря ни. Тогава ме изкарва извън нерви.