Табу ли е третото дете в България и защо?

Това и мен ме потресе. Четох и не вярвах на ушите си...
Но. Всеки си е башкА луд...

Отдъхнах си, че не съм сама в спокойствието и простотата си 

 
   То защото бебетата още не са се научили да говорят и да ги наместват, затова си веят байряка някои майки.

Амбър, то малко като във вицовете - проговаря Иванчо на ясен български на 18 месеца - 'Стига си се лигавила с този английски, мамо'.

Естествено усвоил е български от подмолно свеки...

Зависи какви затруднения има детето. Като принципно положение, ако едно дете има затруднения с един или двата езика, се препоръчва вкъщи да се общува на езика на страната-гостоприемник, на езика в детското заведение и изобщо да е един езикът на общуване.  На Ли Лу точно са им казали, щом ходят на терапия. Ако едно дете спокойно си усвоява двата или повече езици, то няма нужда от промени.

Мамасита, няма как детето да се научи да строи къща, ако само му дадеш принципите, но не и тухличките. Има декларативно знание, има процедурно знание и т.н., и част от тях се дава експлицитно, а ако има затруднения, може да се наложи да се увеличи дозата, защото явно към момента механизмите не са зрели, за да се извлекат знанията от контекста и на статистически принцип. Не започваш да обясняваш, че котките са бозайници, преди детето да е научило какво е котка, какво е тигър и т.н.

Монтесори в голямата си част е система, която копира ежедневните дейности и познания, на които нас са ни учили нашите баби и дядовци. Не са ни давали специално да пипаме образци от материали, а направо ни засилваха да навиваме кълбото с вълнена прежда или да чепкаме вълна, да плетем от памучна прежда, да ковем пирони и пр. И направо ни караха да чистим ориза и боба, вместо да си играем с тях за сетивност. Просто сега няма кой да научи децата на тези неща - нито имат къде да отидат на село, нито някой ги кара да чистят ориз, а често и родителите не са виждали на живо вълна, а за коване на пирони и що е то нивелир да не говоря..

Благодаря, Андариел!
Но преди някой, който ме познава, да е прочел и да се учудил какви ги дрънкам по форумите, нека поясня, че нашият модел през годините също беше език на мама, език на татко и общ език. Минаваме на доминантния език заради училището и препоръката не дойде първо от логопедката. Но съм помолила родителите ми да говорят с децата на български, както и имаме две приятелчета с български. Въобще не се притеснявам, че няма да го научат. Знаят за България повече от доста българчета в самата страна. Старая се и да виждат всяка година по нещо ново от нея. В нашата рода също не сме всички българи, но пък всички го владеем.

Ли Лу, не си сама. Моето дете не разбира български. Не, не се гордея, но така се получи. Но не се и срамувам. Не съм перфектна майка. Но тя знае, че майка и е българка, познава нашите традиции. Дали ТЯ ще ги следва? Не зная! Надявам се да спазва някои.

Софи, какво те е спирало да говориш на детето си на български?
Само в плюс е щеше да й е.

Това никога не трябва да го споделяш в чужбинския, там при големите patriotii  

Аз проблем със себе си и решението ми нямам, обмислено е от-до, не бих казала, че съм се обърнала към незнаещи в областта. Мен никога не са ме възпитавали да обръщам първо внимание на националността или езика на хората. Е, искам и моите да знаят така добре четири като мен, но пък се оказва, че математиката и логика им се удава повече от артикулацията. Ще го преживея, както и моите родители преживяха това, че не съм адвокат или лекар... По-скоро се чудя на родители, които имат проблеми с езиците, а гледат настрани и се надяват на чудо.


ПП Дадоха ми задача да научим една българска историческа песен "А-таба-ра-ша" и "Зайченцето бяло" не минават пред родата за изкуство. Сега много си харесахме "Тих Бял Дунав", но не знам дали покрива критериите.. Идеи?

Трудно е да се обяснят порядките в семействата, без да си бил на тяхното място.
Моето дете дойде в Австралия на 7 години само с български език и с двама родители българи. Проговори английски за около два месеца и от там, някак му стана по-лесно да комуникира на Английски. Той е доминиращ в средата му и се обогатява, докато българския закърнява. Знам, че и ние имаме вина, но не успяхме да го накараме да чете на български.
Сега разбира и говори, но с акцент и не особено богато.
Ние постепенно се нагодихме и аз си признавам, че макар и да се старая, му отговарям на английски в повечето случаи.
Не е до претенции или до правене на "местен". Просто е по-удобно.
Старая се да говоря на български, но не винаги се получава комуникацията и аз поддавам.

Интересно изказване.
По нагоре Сбъдваща мечти показа друг модел ,който адмирирам , но ....там има други параметри ,които не при всеки са налице. Ако жената е домакиня и е по цял ден с детето има времето да надгражда езика  .Второ децата й прекарват май по цяло лято в България , а и имат неделно бълг. у-ще..

Всички тези фактори са благоприятни за усвояването на езика за нейните деца .
Ние и двамата сме българи , върнахме се специално за да е детето ни е родено в Б-я ,живяло е 2 и половина години там.

Бях си с детето у дома до 4тата й годишнина когато тръгна на целодневно у-ще и смея да твърдя, че разбира бълг. език добре . Но в последните 3 години времето ни заедно сумарно е няколко часа след у-ще и занималня ,в което време домашни, прочити и разисквания за деня минават само на англ. по обективни причини. Нещата се променят ,колкото и да не ми се иска.
Не бих си пратила детето в България за лятото без нас също така, което също е фактор .

От 3 години не си е била в Б-я , около нас има както казах само 5 български семейства , няма неделно бълг. у-ще  и с нас прекарва по-малко време отколкото на у-ще и занималня.

Имаме две деца родени в Англия ,но отглежани от баба си българка до 5 годишни и не говорещи англ. тук ,които й говорят на бълг. и се разбират чудесно.  Виждаме се 1-2 на 2 месеца .

Другото дете е на 13 години дошло тук от 1 година говорещо бълг. ,но се виждат с нея 2 пъти през годината.

С последното дете ,дошло тук на 9 години от 1 година също говорещо бълг. първоначално си говореха на бълг. , но след като и той се впусна в средата си говорят само на англ. Та така ние им говорим /питаме на български ,те ни разбират ,но ни отговарят на англ .език.  

Детето ни разбира всичко ,което й говорим на бълг. в ежедневието ,а ако не разбира й го казваме и на англ . и така.  Опитва се да говори , трябва да й се напомня да ни говори само на бълг. , защото тя автоматично си кара само на англ. .
Говори с акцент ,звучи като чужденка  опитваща се да говори български .

След 8мата й година смятам да се занимаем и с четенето на родния език ,защото в момента е на френско- англ. обучение и не искам кашата в главата й да е пълна .Преценям възможностите на детето си и държа да говори и чете майчиния си език.

Ceca,

Нищо, че никой не ми отговори на предните въпроси, но ми изникна нов и ще си го задам - а до кое поколение хора, растящи и вече отдавна живеещи само в чужбина, смятате, че трябва да се натиска за майчиния език? 

Лично си мисля ,че децата на нашето дете няма да говорят български. Т.е. второто поколение.