Точно финансовата независимост ме тласна да не гледам деца, а да тръгна на работа. При други обстоятелства, ако бях финансово независима и без да ходя на работа, щях да си остана вкъщи.
Защото не си си оставала в къщи. Откачаш, Андариел е пример.
- Публикувана: 21 фев. 2015, 22:24 ч.
- Последно мнение: 5 септ. 2015, 10:55 ч.
Табу ли е третото дете в България и защо?
Точно финансовата независимост ме тласна да не гледам деца, а да тръгна на работа. При други обстоятелства, ако бях финансово независима и без да ходя на работа, щях да си остана вкъщи.
Защото не си си оставала в къщи. Откачаш, Андариел е пример.
Няколко години бих стояла с удоволствие у дома, както и повечето около мен. Не цял живот, а няколко години. Въпреки, че аз лично и цял живот не бих отказала. 
Повечето тук са работещи поради принуда, а не са такива по поради изключителен личен избор.
Това са просто несъществуващи доводи за жени, които не са и станали майки и не знаят какъв приоритет са им децата. ......пред перспективата да се наслаждава на детето си.....
Умна, образована и интелигентна жена е наясно за колко години децата порастват физически и неусетно отлитат. Тоест знае какъв е хоризонтът на "наслаждението". Еле пък при едно дете. И повярвай, жена познала свободата да има и евентуално харчи свои пари, не би погледнала назад. Обърни внимание - не да внася в семейния бюджет, а да разполага по свое решение с тях. Свободата, Санчо...
Обобщаваш само на база на собствен опит и умишлено обиждаш. Което си е твой избор...
Аз не бих обидила жена с различен от моя избор/възможности. Bon Voyage!
Всичките занимания, които допълнително се заплащат в градината са неща, от които на практика децата нямат нужда, ако могат същото това време да го прекарат с някого от родителите (в случая за майките стана върос). А ако на майката й е по-кеф да стои ен часа на работа, за да изкара ен пари за четири занимания в градината, вместо същите ен часа да е с детето си, то това е друг въпрос. Аз се питам, къде всъщност е фокусът - върху родителя или върху детето?
Мисля, че всеки родител може сам да прецени дали заниманията на които изпраща детето си са от нужда или не.
Сигурно, моите са изключение, защото и на занимания ходят с желание, и на градина също.
Аз съм съгласна с Андариел, по принцип за ДГ. Проблемът е, че връстниците не са в парка, а в ДГ. Всяко дете е различно. Едно има нужда от контакти, друго не. След 3-4 години вече по-скоро имат нужда от контакти.
За обучението, ами честно казано, то се случва в голямата си част вкъщи. В предучилищната само залагат темите, ние после обсъждаме, учим и така.
Допълнителните занимания - след като децата изобщо не излизат навън, допълнителните занимания са един вид разнообразие.
За обучението, ами честно казано, то се случва в голямата си част вкъщи. В предучилищната само залагат темите, ние после обсъждаме, учим и така.
Допълнителните занимания - след като децата изобщо не излизат навън, допълнителните занимания са един вид разнообразие.
Ех Bib.bib , най-накрая нещо смислено някой да напише в темата.
В такива крайности се изпада, че чак... смешно е.
И да, естествено, че и майката трябва да гледаме. Защо някой реши, че ако майката е доволна от живота си, детето е нещастно. Няма по-добър пример за едно дете от една уверена, сигурна, доволна от себе си майка. Някак имам чувството, че тук се вменява вина на хората които са доволни от ситуацията, която сами са си извоювали (или с помощта на детските градини).
В такива крайности се изпада, че чак... смешно е.
И да, естествено, че и майката трябва да гледаме. Защо някой реши, че ако майката е доволна от живота си, детето е нещастно. Няма по-добър пример за едно дете от една уверена, сигурна, доволна от себе си майка. Някак имам чувството, че тук се вменява вина на хората които са доволни от ситуацията, която сами са си извоювали (или с помощта на детските градини).
Ех Bib.bib , най-накрая нещо смислено някой да напише в темата.
В такива крайности се изпада, че чак... смешно е.
И да, естествено, че и майката трябва да гледаме. Защо някой реши, че ако майката е доволна от живота си, детето е нещастно. Няма по-добър пример за едно дете от една уверена, сигурна, доволна от себе си майка. Някак имам чувството, че тук се вменява вина на хората които са доволни от ситуацията, която сами са си извоювали (или с помощта на детските градини).
В такива крайности се изпада, че чак... смешно е.
И да, естествено, че и майката трябва да гледаме. Защо някой реши, че ако майката е доволна от живота си, детето е нещастно. Няма по-добър пример за едно дете от една уверена, сигурна, доволна от себе си майка. Някак имам чувството, че тук се вменява вина на хората които са доволни от ситуацията, която сами са си извоювали (или с помощта на детските градини).
Е, аз това повтарях снощи цяла вечер, а насрещния аргумент - "нека да преброим хирурзите".
Човекът чете - каквото са написали. Особено това с хирурзите много ми хареса. Хирург до хирурга, мила, моя, майно, льо!
Ако четеше, щеше да прочетеш целия втори абзац на този пост и да престанеш да дъвчеш един пример от сто възможни. Големи полемики заради простия факт, че има жени, които изкарват пари с ума си и не искат да се отказват от това. Това не омаловажава живота на всички останали, тъй че за какво се скача толкова? Ама нека не омаловажаваме и техния принос за децата им, защото да искаш да продължиш да работиш не те прави лоша майка.
Ако някой се е припознал като да му е вменена вина, това си е негово субективно усещане. Написах да не се смесват качествата на детските заведения, нуждите на майките и нуждите на децата.
Аз лично си постоях вкъщи с детето, докато тръгне на училище. От две до пет годишно. Така ми се стекоха обстоятелствата, а и аз не исках конкретно тогава да ги променям по ред причини...
На 2.5 тръгна на "градина", по три часа през ден. През това време аз не работех, но написах няколко статии, ходих на четири конференции, станах "съдия" на един национален конкурс в Канада, на който продължавам да съм съдия, вече десет години - все неща, които спокойно можех и да не правя, но имах емоционална и интелектуална нужда да върша. Представете си Анди и БФК, някои сме свикнали да общуваме с високо интелигентно обкръжение и да се ограничиш с двегодишно, което едва говори, е много трудно.
Разбирам я Анди, обаче много са й остри изказванията.
Разбирам и другите.
Само не разбирам защо си ги мерим.... на деца....
Еднакво фанатизирани са ми и противниците на ДГ и тези, които си мислят, че децата трябва да се бутнат там още при прохождането им. И двете крайности умрат да убеждават другата страна, че ако не приложиш вижданията им в/у своето дете, то ти ги го опропастил.
/говоря за хората в реалния ми живот, а не за някой списващ тук./
Разбирам и другите.
Само не разбирам защо си ги мерим.... на деца....
Еднакво фанатизирани са ми и противниците на ДГ и тези, които си мислят, че децата трябва да се бутнат там още при прохождането им. И двете крайности умрат да убеждават другата страна, че ако не приложиш вижданията им в/у своето дете, то ти ги го опропастил.
/говоря за хората в реалния ми живот, а не за някой списващ тук./