Табу ли е третото дете в България и защо?

Ако детето расте в чуждоезикова среда, нормално е чуждия език да е доминантен. та то прекарва по мин 8 часа в др среда, а има няма 3 часа с нас. Съвсем нормално е да пее др песни ( не  тези който се пеят в българия), да се изразява по др начин. Много често им е по-лесно да комуникират на др език, все пак той е активния език. От синът ми знам, че му е по-лесно на английски, че иска българските книжки да се четат на английски. все пак той е част от групата, идентифицира се с грушата...иска да обсъжда неща, познати на групата.
За да овладее българския прекарва доста време в България, но там пък се сблъскваме с др проблем - децата му се подиграват, че говори с акцент (има типичен тексаски такъв), подиграват му се че не знае български песнички (знае,в колата слушаме само такива , но пак акцента е проблем), че не знае техните игри....имахме период, в който беше отказал да говори английски. Но и това минава, знае, че трябва да си извоюва място в групата (много трудно заради Монтесори правилата и сблъсъка с действителността в България). Но това е положението. Самичък иска да учи трети ( за него език) - испански.
Кое виждам предимството от двуезичието - мн добре развит слух, имам чувството че за него езикът е ритъм, който следва.
Да искам българския му да е на същото ниво като английскияи определено след престой в България започва да използва дори сленг, но това е пак заради групата. Виждам го че  опитва да разбере каква е думата и на двата езика. Виждам го как реагира с родителите ми, първосигнално на английски, но като види, че не го разбират започва да превежда,

Тебе те знам, Софи  

И на Ли Лу и Контеса разбрах тезите, ама другите питам.

Не знам, Софи. А дори не се замислям за тия неща. Просто както се стекат обстоятелствата. Има вероятност, въпреки силната ми привързаност към родината, да живеем в чужбина. Знаеш колко са ми големи децата - малки са. И знам ли къде ще ги отвее животът. Хайде, ако голямата има един фундамент тук, то малкото може и да няма. Ама не искам да ги превръщам в себе си. Всяка мисъл за живот извън страната да ми предизвиква физическа болка дори. Иначе си фантазирам какви ли не неща за широкия свят и в ума си живея къде ли не - с филмите, книгите. Дано не са и консервативно като мен. Та не знам.... Не знам какво да кажа. За всеки случай няма да настоявам на всяка цена за каквото и да било. Нито ще ги осъждам за изборът им. За тях или пък за децата им. Но със сигурност има едно нещо, на което ще ги науча задължително!

Защото пък аз познавам и чужденци, един наскоро го даваха и във филм, които милеят за нашата страна, история и правят реални неща, без да имат и капка от нашата кръв.

 thewishmaster , благодаря ти и съм съгласна в този аспект, ако е възможно за детето. Но понеже тука се прокрадват някакви други думи, та затова питам 

Колко мислиш е нуждата от преводи от/на български? Нали се сещаш, че ако някъде има наистина нужда от такива преводи, то наоколо ще има много българи кандидати да я вършат тази работа. А и не ми е известно някъде да съществува "стройната" система на преводаческите услуги, каквато е в България. Аз например си донесох всичките документи готови преведени от България и никой не ми каза "Аа, не става, трябва наш заклет преводач.".  Можех и аз да си ги преведа всъщност.

Прекалено лично е. Обаче съм умница от класа!  Днес особено се изявявам! Не ми е за пръв път. Да....

Мда.
И аз не се сещам за какво ще е нужен български език в чужбина. И как точно е бонус.
Бонус е ако човек го възприема като част от културата си, но пари да изкарва с него на запад ми се види абсурдно.

ПП: Руският език и в туризма не е кой знае какъв бонус вече. Руснаците знаят английски.
За други области с необходим руски също не се сещам..
Кажете къде се иска руски та да изкарам некой лев.

И аз искам да чуя. 

Сам по себе си нито един език не е бонус.

Езиците са си за обща култура. Важно е ръчичките какво могат. А те могат това, което им казва главата.

Руският много ми помогна за първата ми работа в Америка. Бизнесът няма подготвени достатъчно кадри в областа на външната търговия с англ и руски. А според руските външнотърговки изисквания документите освен на англ трябва да са и на руски.

Точно така, но в комбинация с други езици и умения, дава много добри резултати. Далеч по-добри от просто "зная английски и съм завършил английска филология". Самата аз работя като преводач между няколко редки езика и английски. Заплашането е в пъти по-високо от това за преводи от и на стандартните езици, особено английски.

не разбирам защо се фокусират нещата отново върху преводачеството. Езикът е средство за комуникация, а не състезание кой колко чужди езика ще владее и колко екзотични или широко разпространени. Важното е да върши работа, а работата на езика е да служи на комуникацията - четене, писане, говорене. Ако знае два езика, ще може да комуникира чрез тях в зависимост от степента на владеене, като не е нужно нито филолог да става, нито преводач. Дори за едно домашно на детето да помогне ( привет от учещата с децата си в гимназиална възрасст ), защото може да намери и преведе нужната  информация, пак е добре. (Не съм предполагала, че на мен така презряният руски, дето ужким всички го били знаели, ще ми е от толкова голяма полза, и се оказва, че дори ползващите го от моето поколение не са чак толкова много.)

Тук съм съгласна с Анадриел .
Важно е езикът да служи на притежателя си и да е в оборот  

..

Ами не, не е факт. Така се стекоха обстоятелствата, че години наред, точно описаните петнайсетина, не ползвах изучавания активно в ЕГ немски. Просто нещата се завъртяха така, че  ми трябваше само английският. Е да де, ама в един момент се наложи да ползвам немския, при това ежедневно. За моя изненада, въпреки  неизползването му за такъв дълъг период от време, четенето, разбирането и писмената комуникация не бяха никакъв  сериозен проблем. Бариера се оказа  временно устната комуникация, тъй като съвсем естествено ми идваше да се изразявам на английски. Но след известно време, с малко тренинг, нещата се върнаха на мястото си.В никакъв случай езикът не мога да кажа, че ми беше станал непознат, абсурдно е. Някъде в "хард диска" информацията си стоеше запазена, беше й нужно само малко време, малко практика, за да изплува пак на повърхността.

Аз руски не съм учила и ползвала 25+ години. Практически дори е повече, тъй като в гимназията определено не съм го нито учила, нито практикувала, просто съм присъствала в часовете по руски, изпитваха ме формално колкото да съм оценена. Не съм от смесен брак, но баща ми работеше с руснаци, идваха често тук, за дълго, летата съм изкарвала дълги периоди с тях и децата им. Още втори-трети клас говорех езика свободно и без акцент (което умение си ми е тотално непокътнато). Оттам насетне учителките ме третираха заедно с децата от смесени бракове. Безкрайно много десетилетия по-късно и след 25 години без да съм изложена на езика, разбирам всичко без напрягане. Да, думите не идват, не съм активен ползвател. Но чуя ли руски говор, зачета ли нещо, без напрежение разбирам всичко. Убедена съм, че няколко седмици биха били достатъчни, за да бъда отново активен ползвател, не че има нужда или очаквам да се случи.

Та зависи и кой какво разбира под учене на език и знаене на език 

Реални практически ползи от знаене на български и руски в западните държави не виждам. Единствено, ако човек реши да се развива сериозна в сферата на чуждите езици е безспорен факт, че всеки следващ се научава по-лесно, дори да не става дума за близки езици.

В какъв смисъл не виждаш практичеки ползи в западните държави? Освен да владеят езици, хората имат и професия, в която се развиват, а за да се развиват, имат нужда от допълнителна информация, която е на различни езици. Езиците не са професия, освен за някаква част от хората. За болшинството са средство за комуникация.