- Публикувана: 23 фев. 2015, 07:39 ч.
- Последно мнение: 16 ян. 2016, 15:26 ч.
88th Academy Awards OSCAR'2015 - да предвидим ли победителите отсега...
Доста се шуми около Еди. Стената ми е пълна със снимки и новини около завръщането
му в Лондон. Жалко, че има и много негативни коментари. Дори на реакцията му, която
според мен беше много сладка и чиста. Казват, че това доказвало колко отчаяни били
англичаните за награди...
Много злоба има, както винаги.
Не може всички да са доволни.
му в Лондон. Жалко, че има и много негативни коментари. Дори на реакцията му, която
според мен беше много сладка и чиста. Казват, че това доказвало колко отчаяни били
англичаните за награди...
Много злоба има, както винаги.Не може всички да са доволни.
Страшно се зарадвах, че Еди спечели
Просто нямаше конкуренция сред номинираните. Аз също прочетох негативен коментар защо бил спечелил той, а не Майкъл Кийтън, и то в български сайт, и след това реших, че няма смисъл да чета други отзиви. Стана ми много тъпо, защото явно публиката е отвикнала да гледа истински качествени филми, които те карат да мислиш и чувстваш и оставят следа у теб, а не на втория ден след гледането на филма да не помниш вече за какво става дума (не искам да обиждам никого, изказвам лично мнение, затова се извинявам предварително, ако някой се почувства засегнат от мнението ми). За мен също реакцията му беше неподправена, а още по-хубава беше при спечелването на наградата БАФТА - ръцете му трепереха много видимо, не знам как успя да върже такава хубава реч.не казвам нищо лошо за Еди, но от този тип филми, които ти си описала , за мен е примерно Birdman, а Теорията едва я догледах и моментално забравих
Отново, чисто лично мнение 
Стана ми много тъпо, защото явно публиката е отвикнала да гледа истински качествени филми, които те карат да мислиш и чувстваш и оставят следа у теб, а не на втория ден след гледането на филма да не помниш вече за какво става дума (не искам да обиждам никого, изказвам лично мнение, затова се извинявам предварително, ако някой се почувства засегнат от мнението ми)
Всичко това казвам от позицията на безпристрастен зрител, не съм сред почитателите на нито един от двата филма.
Mrs.Turner / Samberg 
joy_r, не се засягам В последно време рядко се намира филм, който да ми хареса, а и развих слабост към европейското кино. Естествено, това не важи за всички европейски филми. От номинираните филми гледах само "Теорията" и "Игра на кодове". Направих неуспешен опит с "Гран хотел Будапеща", не се разбрахме с него и се отказах да го гледам. Другите два просто не са ми по вкуса и ги пропуснах. От "Теорията" с чисто сърце мога да кажа, че ми хареса по-скоро играта на Еди Редмейн, отколкото цялата история. Като сюжет много повече ми допадна "Игра на кодове". Всеки филм, както и актьорите, които го правят, си има достойнства, всичко е въпрос на предпочитания
joy_r, не се засягам В последно време рядко се намира филм, който да ми хареса, а и развих слабост към европейското кино. Естествено, това не важи за всички европейски филми. От номинираните филми гледах само "Теорията" и "Игра на кодове". Направих неуспешен опит с "Гран хотел Будапеща", не се разбрахме с него и се отказах да го гледам. Другите два просто не са ми по вкуса и ги пропуснах. От "Теорията" с чисто сърце мога да кажа, че ми хареса по-скоро играта на Еди Редмейн, отколкото цялата история. Като сюжет много повече ми допадна "Игра на кодове". Всеки филм, както и актьорите, които го правят, си има достойнства, всичко е въпрос на предпочитания 
Аз също не искам да влизам в спор с никой от почитателите на Теорията... , но мисля вече споменах някъде, че като цялостен филм (и като отделни елементи - освен играта на Еди) за мен това е най-голямото недоразумение сред номинациите.
Що се отнася до Еди - наистина е предизвикателство за един актьор да играе такива роли. Но физическо предизвикателство.
На практика ролята я спасяват първите 25 минути... За мен истинската игра на Еди е до момента с падането на плочките в двора на унивеситета. И донякъде болницата, макар че там вече се почва със "сълзите и сополите", с които сценаристите и режисьора на практика са лимитирали актьора си и изразните средства, които да използва той.
В първите 20.ина минути от филма, обаче, Еди успява да покаже тези проблясъци на големия учен, в който се очаква да се превърне този малко нескопосан, но лъчезарен младеж. Пак ги има моментите с първите симптоми на болестта - трудното хващане на писалката, бутнатата чаша кафе. Но не са те главното.
Оттам нататък се започва едно седене в едни кресла и колички... и толкоз. Тук-там пак сантиментални моменти с прегръщане на новородени дечица и разглеждане на еротични списания (последното вкарано вероятно с цел да е "по-пиперлив" акцент
). При това в 50% от екранното време Еди е така показан, че въобще не се вижда "актьорстване". Виждат се сгърчено лице и тяло.
Не ме разбирайте погрешно.
Аз харесвам Еди. Смятам, че е добър актьор. И е достатъчно млад, за да има време пред себе си да покаже, че може да е още по-добър.
Освен това наистина той е единственото достойнство на този филм.
Но съм убедена, че АКО филмът беше по-добре направен - и Еди щеше да постигне още по-добри резултати. И това щеше да остане в спомените ми като една наистина добра роля. И един наистина добре "пласиран" Оскар.
А авторите просто са проиграли възможността да направят един наистина голям филм за един наистина голям учен.
Мога и да добавя, че почти същото може да се каже за Оскара на Мерил Стрийп за ролята на Маргарет Тачър в един посредствен филм, който изобщо не показва големия държавник и политик, а една болна жена... Която не е с нищо по-различна от десетки други болни жени, показани в киното.
И за финал мога да кажа, че Оскарът на Джулиан също ме дразни по тази причина .
Нима е нужно една прекрасна актриса да изиграе инвалид (с физически, ментален или емоционален недъг), за да я оценят.
Ако трябва да съм искрена, винаги ще си спомням за тази награда на Джулиън като за "Оскар за цялостно творчество" към дадения момент в кариерата и.
И това го казвам с ясното съзнание, че единствената конкуренция за нея в тази категория беше Розамунд Пайк- всичко останало беше плява. (ЕТА - това го махам, защото се усетих, че с Марион случаят не е точно такъв. Но от следващото изречение не се отказвам. Това го мисля и за главните и за второстепенните роли...) Просто слаба година откъм женски роли
При цялото ми уважение към Кейт Бланшет, но нейната миналогодишна реч не е много меродавна...
Холивуд продължава да е "мъжки" свят и да не позволява особено на жените да разгърнат възможностите си.
Уффф, казах си болките.
Сега чакам доматите
Що се отнася до Еди - наистина е предизвикателство за един актьор да играе такива роли. Но физическо предизвикателство.
На практика ролята я спасяват първите 25 минути... За мен истинската игра на Еди е до момента с падането на плочките в двора на унивеситета. И донякъде болницата, макар че там вече се почва със "сълзите и сополите", с които сценаристите и режисьора на практика са лимитирали актьора си и изразните средства, които да използва той.
В първите 20.ина минути от филма, обаче, Еди успява да покаже тези проблясъци на големия учен, в който се очаква да се превърне този малко нескопосан, но лъчезарен младеж. Пак ги има моментите с първите симптоми на болестта - трудното хващане на писалката, бутнатата чаша кафе. Но не са те главното.
Оттам нататък се започва едно седене в едни кресла и колички... и толкоз. Тук-там пак сантиментални моменти с прегръщане на новородени дечица и разглеждане на еротични списания (последното вкарано вероятно с цел да е "по-пиперлив" акцент
). При това в 50% от екранното време Еди е така показан, че въобще не се вижда "актьорстване". Виждат се сгърчено лице и тяло.Не ме разбирайте погрешно.
Аз харесвам Еди. Смятам, че е добър актьор. И е достатъчно млад, за да има време пред себе си да покаже, че може да е още по-добър.
Освен това наистина той е единственото достойнство на този филм.
Но съм убедена, че АКО филмът беше по-добре направен - и Еди щеше да постигне още по-добри резултати. И това щеше да остане в спомените ми като една наистина добра роля. И един наистина добре "пласиран" Оскар.
А авторите просто са проиграли възможността да направят един наистина голям филм за един наистина голям учен.
Мога и да добавя, че почти същото може да се каже за Оскара на Мерил Стрийп за ролята на Маргарет Тачър в един посредствен филм, който изобщо не показва големия държавник и политик, а една болна жена... Която не е с нищо по-различна от десетки други болни жени, показани в киното.
И за финал мога да кажа, че Оскарът на Джулиан също ме дразни по тази причина .
Нима е нужно една прекрасна актриса да изиграе инвалид (с физически, ментален или емоционален недъг), за да я оценят.
Ако трябва да съм искрена, винаги ще си спомням за тази награда на Джулиън като за "Оскар за цялостно творчество" към дадения момент в кариерата и.
И това го казвам с ясното съзнание, че единствената конкуренция за нея в тази категория беше Розамунд Пайк
При цялото ми уважение към Кейт Бланшет, но нейната миналогодишна реч не е много меродавна...
Холивуд продължава да е "мъжки" свят и да не позволява особено на жените да разгърнат възможностите си.
Уффф, казах си болките.
Сега чакам доматите
Уффф, казах си болките.
Сега чакам доматите
От мен няма да ги получиш, защото нямаш шанс да те прочета след първото изречение и това за Дж. Мур, което мярнах някъде по средата.
Мячик, може ли вместо домати - цвеКе 
Казала си точно каквото мисля и аз, но доста по-добре отколкото бих аз. По всяка една точка съм напълно съгласна.
Честно казано за мен и първите 20 минути не показаха кой знае колко от таланта на Еди. А самият филм е един от най-безличните, които съм гледала от доста време насам.
Казала си точно каквото мисля и аз, но доста по-добре отколкото бих аз. По всяка една точка съм напълно съгласна.
Честно казано за мен и първите 20 минути не показаха кой знае колко от таланта на Еди. А самият филм е един от най-безличните, които съм гледала от доста време насам.
Да метна първия, ако може 
За Мерил Стриип и Тачър. Аз го харесах филма. И това, което казваш е вярно, че е я представят, като болна жена, но е вярно също, че дадоха и доста от важните моменти в кариерата й.
За Оскара, не знам, дали това е най-силната й роля
За Джулиан Мур си казала моите мисли Напълно съгласна съм с това, че все е едно получи Оскар за няколко отдавна изиграни роли. Аз знам, че е добра, всеки път го виждам и се чудя защо тя няма Оскар, а ето сега вече взе. Но, не съм гледала конкретната роля и не знам какво играе, за да се изказвам.
За Мерил Стриип и Тачър. Аз го харесах филма. И това, което казваш е вярно, че е я представят, като болна жена, но е вярно също, че дадоха и доста от важните моменти в кариерата й.
За Оскара, не знам, дали това е най-силната й роля
За Джулиан Мур си казала моите мисли
Напълно съгласна съм с това, че все е едно получи Оскар за няколко отдавна изиграни роли. Аз знам, че е добра, всеки път го виждам и се чудя защо тя няма Оскар, а ето сега вече взе. Но, не съм гледала конкретната роля и не знам какво играе, за да се изказвам.
Аз затова се радвам за Джулиан. Още не съм гледала филма, но го приемам като общо признание.
За Еди също съм доволна. Филмът е посредствен, но играта му беше най-открояваща се сравнена с другите претенденти, което не означава, че и те не бяха на ниво. Поне някои от тях.
Скрит текст:
Женското присъствие, според мен пък, беше доста добро тази година. И Марион, и Розамунд бяха блестящи.Чакам и за Лео такова. 
За Еди също съм доволна. Филмът е посредствен, но играта му беше най-открояваща се сравнена с другите претенденти, което не означава, че и те не бяха на ниво. Поне някои от тях.
Съгласна съм с мнението на Мячик за филма за Тачър, но и Хъшпъпи има право за това, че са показани етапите от кариерата и. Не ми харесва тенденцията да се показват така силните жени на екран - в края на живота си, болни, изгубили себе си. Дали не се прави за успокоение на зрителите? "Била е необикновена личност, но и на нея животът нищо не е спестил". Прехвърлям си тук едно старо мнение за филма за Айрис Мърдок.
Айрис Мърдок ми е любима писателка и една от забележителните личности в британската култура. Филмът Iris е
Скрит текст:
В този смисъл филмът малко ми напомни на The Iron Lady от 2011 г., където обаче бяха представени етапите от политическата кариера на Тачър. много добре направен, но централна тема е какво представлява писателката към края на живота си, опустошена от болестта. Основно разглежда отношенията със съпруга и. Бегло показват и младостта и, но пропуска почти всичко важно от интересния и, изпълнен със събития живот. Айрис заслужава и друг филм, в който да я обрисуват в разцвета на силата и, както и да я представят като творец на широката публика.
Скрит текст:
Независимо от това, заслужава си да се гледа. Оригинален филм, с убедителни Джуди Денч и Кейт Уинслет. Ако подбуди някого да потърси книгите на Мърдок, толкова по-добре. (Бях малко разочарована от Кейт Уинслет, когато научих, че не е прочела нито една книга на героинята си, за да се подготви за ролята.)Това не може да се каже за Iris и творческия път на Мърдок. Явно просто не е било част от замисъла зад филма.
Мяч, и от мен домати не чакай, цветя ще хвърлям по теб. 
За номинираните в категорията най-добра женска роля не мога да се изкажа, защото така и не изгледах всичките филми, но мъжките претенденти ги изгледах и петте. Добре игра Еди, може си, добър актьор е, но ако зависеше от мен не бих му дала Оскар. Моят фаворит в категорията беше Майкъл Кийтън и не защото ми е любимец, харесвам много повече Брадли Купър и Бенедикт Къмбърбач. Според мен "Бърдмен" е в пъти по-добре измислен, написан и заснет от "Теорията" и съответно Кийтън успя да се разгърне максимално в тази роля и да покаже талант и майсторство.
Именно! Нещо много почнаха да раздават награди когато филма за някой болен или инвалид. С какво ролята на някой злодей или откачалник е по-долу, особено ако е изиграна добре?
Моята болка тази година е, че Джейк Джиленхол не беше номиниран за ролята си в "Лешоядът". На мен неговото изпълнение ми хареса много повече от това на Еди.
За номинираните в категорията най-добра женска роля не мога да се изкажа, защото така и не изгледах всичките филми, но мъжките претенденти ги изгледах и петте. Добре игра Еди, може си, добър актьор е, но ако зависеше от мен не бих му дала Оскар. Моят фаворит в категорията беше Майкъл Кийтън и не защото ми е любимец, харесвам много повече Брадли Купър и Бенедикт Къмбърбач. Според мен "Бърдмен" е в пъти по-добре измислен, написан и заснет от "Теорията" и съответно Кийтън успя да се разгърне максимално в тази роля и да покаже талант и майсторство.
Нима е нужно една прекрасна актриса да изиграе инвалид (с физически, ментален или емоционален недъг), за да я оценят.
Моята болка тази година е, че Джейк Джиленхол не беше номиниран за ролята си в "Лешоядът". На мен неговото изпълнение ми хареса много повече от това на Еди.
Ами точно така е и всъщност двата филма много си приличат. Блестящи изпълнения на главна роля и посредствен филм. И ако погледнем от тая гледна точка, заслужават Оскар само защото са единственото добро нещо в целия филм. Е винаги е по- добре и филма хубав и играта добра, но може би догодина...
Дописвам и аз, за да изкажа съжалението си, че Джейк Джиленхол остана неоценен. Страхотен психар!
Дописвам и аз, за да изкажа съжалението си, че Джейк Джиленхол остана неоценен. Страхотен психар!
Сонгес, сега ме накара да се замисля за евентуалния желан ъгъл на разглеждане на Тачър във филма. Ако това е било целта на създателите, да я представят в самия си край, колко е болна, но в същото време да ни запознаят и с кариерата й. Не виждам защо/а може би само аз/ филма да е посредствен. Та, нали хората се разболяват,човешко е, естествено е, не е фалшиво, а можеха да заснемат и друг вариант. В който, да речем да дадат само кариерата й, или фрагменти...нещо такова.Въобще да не засягат състоянието й в края на живота.
То, и сценария на Лешояда за мен беше чудо не виждано до сега. Точно такава тема, точно такова нещо не бях гледала. Както и ролята на Джейк си беше за номинация
То, и сценария на Лешояда за мен беше чудо не виждано до сега. Точно такава тема, точно такова нещо не бях гледала. Както и ролята на Джейк си беше за номинация
Сонгес, сега ме накара да се замисля за евентуалния желан ъгъл на разглеждане на Тачър във филма. Ако това е било целта на създателите, да я представят в самия си край, колко е болна, но в същото време да ни запознаят и с кариерата й. Не виждам защо/а може би само аз/ филма да е посредствен. Та, нали хората се разболяват,човешко е, естествено е, не е фалшиво, а можеха да заснемат и друг вариант. В който, да речем да дадат само кариерата й, или фрагменти...нещо такова.Въобще да не засягат състоянието й в края на живота.
Точно това искам аз. Да направят за тези жени филмите, които те заслужават.
То, и сценария на Лешояда за мен беше чудо не виждано до сега. Точно такава тема, точно такова нещо не бях гледала. Както и ролята на Джейк си беше за номинация
И това не е само мое лично мнение - доста се изписа из нета по темата.
Мяч, то ако тръгнем да търсим кусури на Академията, ще намерим бая, мисля
И на мен ми прави впечатление, че напоследък все награждават някакъв особени физически образи, за които е нужна телесна трансформация. Стандартен герой няма шанс за награда, явно оставя впечатлението, че все не е постигнал съвършенството.
Поради тази причина Оскара на Редмейн не е никаква изненада.
Също и на Джулиан.
И миналата година беше подобно и не само.
Мисля си напоследък за оскаровите еднодневки, ама няма да захващам тази тема, че тука има много обидчиви. Пък и както се казва, няма как да сме сигурни за тях все още, нали?
И на мен ми прави впечатление, че напоследък все награждават някакъв особени физически образи, за които е нужна телесна трансформация. Стандартен герой няма шанс за награда, явно оставя впечатлението, че все не е постигнал съвършенството.
Поради тази причина Оскара на Редмейн не е никаква изненада.
Също и на Джулиан.
И миналата година беше подобно и не само.
Мисля си напоследък за оскаровите еднодневки, ама няма да захващам тази тема, че тука има много обидчиви. Пък и както се казва, няма как да сме сигурни за тях все още, нали?