Само да се допълня ,някога,още нямаше дума за женене ,говорим с двамата мои синове за имена на деца хипотетично и аз предлагам Василена, на баща им , и двамата не го харесаха.Какво е това име,...та моите не харесват предложението ми ,аз да тръгна на чуждите деца да налагам име...това отдавна съм отхвърлила като вариант.За всичко друго мисля сега и си мечтая ,но за име -не.
- Публикувана: 3 март 2015, 10:51 ч.
- Последно мнение: 27 март 2015, 18:33 ч.
С какво ви дразнят свекървите – 42
Само да се допълня ,някога,още нямаше дума за женене ,говорим с двамата мои синове за имена на деца хипотетично и аз предлагам Василена, на баща им , и двамата не го харесаха.Какво е това име,...та моите не харесват предложението ми ,аз да тръгна на чуждите деца да налагам име...това отдавна съм отхвърлила като вариант.За всичко друго мисля сега и си мечтая ,но за име -не.
Синовете ти са големи хора. Сама казваш, че се справят сами и са отговорни и разумни. Остави ги да си вземат своите решения. От теб се изисква да си насреща като майка и да помагаш с каквото можеш. Кажи им, че ще помогнеш с каквото преценят те, че може да си полезна.
Просто си мечтая на глас тук ,те знаят и е така.Но все пак съм човек с всички качества и най-важно недостатъци и имам всякакви мисли из кратуната. За тях си говоря тук.Наистина доста се вълнувам ,това е ново за мен а са големи,отдавна трябваше да съм баба над 35 са.та се е събрало напрежение и емоции,които си изживявам.Повечето насаме.
Просто си мечтая на глас тук ,те знаят и е така.Но все пак съм човек с всички качества и най-важно недостатъци и имам всякакви мисли из кратуната. За тях си говоря тук.Наистина доста се вълнувам ,това е ново за мен а са големи,отдавна трябваше да съм баба над 35 са.та се е събрало напрежение и емоции,които си изживявам.Повечето насаме.
Напълно те разбирам. Затова и те съветвам като опре до комуникация със синовете и най-вече снахите, да си по-умерена в съветването, защото не знаеш как ще се изтълкува загрижеността ти. Накрая да не излезеш кривата, затова че искаш да помогнеш и да си полезна /както става доста често/. Ти си кажи, че си насреща ако имат нужда от помощ, пък те да си решават.
Според мен няма нищо лошо в това свекървата/тъщата да си каже мнението за нещо. В крайна сметка всеки си има мнение. Съмнявам се, че децата (синове, дъщери) си мълчат и не смеят да кажат какво мислят. Лошо става, когато започнат опитите мнението да се налага. Без значение от коя страна. Едно е еднократно да кажеш, че мислиш това или се притесняваш за онова. Съвсем друго става, когато това нещо се повтаря по 1000 пъти с ясната идея, че отсрещния човек е длъжен да се съобрази с мнението или желанията ти.
Свеки се е опитвала да ми го прилага - тотално я игнорирах. Ставаше дума за някакви висящи цветарници, които според нея трябваше да закача на тавана в спалнята
Сигурно 100 пъти ми го повтори, ама аз се правих на глуха. Майка ми също се опита да ми го приложи, за нещо по-сериозно (детска количка, сватба). На нея директно и заявих, че не съм глуха и съм я чула и първият път и че ако не искам да направя нещо това, че ми го е повторила 100 пъти няма да ме накара да го направя.
Много зависи от начина по който са казани нещата.
Свеки се е опитвала да ми го прилага - тотално я игнорирах. Ставаше дума за някакви висящи цветарници, които според нея трябваше да закача на тавана в спалнята
Сигурно 100 пъти ми го повтори, ама аз се правих на глуха. Майка ми също се опита да ми го приложи, за нещо по-сериозно (детска количка, сватба). На нея директно и заявих, че не съм глуха и съм я чула и първият път и че ако не искам да направя нещо това, че ми го е повторила 100 пъти няма да ме накара да го направя. Много зависи от начина по който са казани нещата.
Нищо няма да казвам ,имам метод-казвам си сама или пред огледалото ако много ме напира.И то излиза и ми минава. Имам още ум да знам,че те са много по-напред от мен.Аз бях ,вече слизам надолу с бързи темпове ,тичам направо.И да кажа нещо и да го изисквам ,трябва да зависи живот от това ,да се изправя пред танк примерно и да ги запазя. И тогава няма да е сигурно дали не халюцинирам танка.
Отговорност е и то голяма да изискваш нещо,не бих се наела да съм отговорна,пък и всеки има уроци в живота си ,които да научи.
Намесата не се знае на къде води.Ако оправя едно,не знам какво развалям.Сложно се изразих ,но аз си знам какво казах.
Който се намесва,явно не съзнава тези отговорности.
Отговорност е и то голяма да изискваш нещо,не бих се наела да съм отговорна,пък и всеки има уроци в живота си ,които да научи.
Намесата не се знае на къде води.Ако оправя едно,не знам какво развалям.Сложно се изразих ,но аз си знам какво казах.
Който се намесва,явно не съзнава тези отговорности.
Според мен няма нищо лошо в това свекървата/тъщата да си каже мнението за нещо. В крайна сметка всеки си има мнение. Съмнявам се, че децата (синове, дъщери) си мълчат и не смеят да кажат какво мислят.
Зависи не само как са казани нещата, а и за какво се отнасят и кого засягат. Разбирам притесненията на Бор_яна, обаче не върви от загриженост и тревога да отиде при бременната си снаха /която също сигурно има притеснения относно раждането/ и да й каже "Притеснявам се да не умреш на операционната маса".
Аз например не обичам да ми се месят. Иначе нямам проблем да потърся съвет и когато го правя допускам мнение, защото най-малкото аз сама отивам да споделям, а това предполага все пак някакво насрещно мнение. Но като цяло съм на принципа "Ако нямаш с какво да помогнеш, по-добре си замълчи".
Бор_яна, нормално е да се вълнуваш и да чакаш с нетърпение събитието. Раждането е най- хубавото в едно семейство. Всичко ще е наред и ще ни се похвалиш, че си станала баба. Най- искрено ти го пожелавам. 
А за сушилнята- безценна ми е. От лентичката ми личи, че съм с малко дете. Купихме я малко преди да се роди и ми е първа помощничка. Не чакаш да съхнат с дни дрехите, когато е лошо времето. Даже сега чакам да се върнат малчо и майка ми от разходка и да му пусна дрехите в пералнята и след това в сушилнята. След 3-4 часа ги прибирам в шкафа му.
А за сушилнята- безценна ми е. От лентичката ми личи, че съм с малко дете. Купихме я малко преди да се роди и ми е първа помощничка. Не чакаш да съхнат с дни дрехите, когато е лошо времето. Даже сега чакам да се върнат малчо и майка ми от разходка и да му пусна дрехите в пералнята и след това в сушилнята. След 3-4 часа ги прибирам в шкафа му.
Живот и здраве сигурно не само до Разлижко ще стигне ,но и до Китай като стана баба.Докато не беше на дневен ред не усещах нищо,сега е велико...още малко и ще ме чуете как рева от радост.
Ами нали за това е форумът ,да се изкаже човек ,но и пред огледало много помага,освен ако не си артист или самовлюбен ,ще намериш нещо гадно когато казваш такива неща ,назидателни. И се отказваш.И не съм помисляла за умиране ,но при лош хирург става срастване и боли.Бе мисля си ,не ми е дъщеря ,но и снаха не е малко.Когато боли нея ,били и сина ми,това е най-малкото.Правим добро за непознати ,та в семейството е много по болезнено ако има болка.
Ами нали за това е форумът ,да се изкаже човек ,но и пред огледало много помага,освен ако не си артист или самовлюбен ,ще намериш нещо гадно когато казваш такива неща ,назидателни. И се отказваш.И не съм помисляла за умиране ,но при лош хирург става срастване и боли.Бе мисля си ,не ми е дъщеря ,но и снаха не е малко.Когато боли нея ,били и сина ми,това е най-малкото.Правим добро за непознати ,та в семейството е много по болезнено ако има болка.
Днес секциото е по-скоро рутинна операция. Далеч съм от мисълта, че няма и проблеми понякога, но са по-скоро изключения. А и съм 1000000% убедена, че синът ти и снаха ти са проучили щателно всички лекари и са избрали най-добрия. Наслаждавай се на усещането, че ще бъдеш баба и не си мисли лоши неща
Важното е да е кадърен лекаря и всичко ще е наред. Секциото не е чак толкова страшно. Аз станах на следващата сутрин и започнах да се грижа за бебчо.(Бях в частна болница и си беше при мен) Дърпа и опъват конците, но се превъзмогва.
И аз от втория ден след секциото си поех изцяло грижите за дъщеря ми. Вземаха ми я само за къпане, но то в АГО, дори да искаш, няма кой да ти позволи да изкъпеш бебето сам.Секциото не ми се стори болка за умирачка. Не е най- приятното нещо на света, но се преживява, още повече, ако не се лендзиш и направиш всичко възможно да се раздвижиш по- бързо. Шест часа след секциото , при всичките ми 95 кг. тогава, се изправих сама и се раздвижих сама, за ужас на сестрите и санитарките. Те, горките, цветно си представяха, как, ако слоноподобната родилка, каквато бях, се стовари на пода, ще трябва да я вдигат с крехките си сили
Така че, на бъдещата баба- споко
ЗА 8ми март минах транзит за малко. Едното дете подари на баба си цвете, другото кутия бонбони. Баба до бонбон не се доредила, чаветата излапали сами подаръка
Получих също цвете. Скромно и без напрежение. По принцип не си харесвам подаръците от свекървата, с изключение на 1, който много ме зарадва.
Като кръщавахме децата тя не даде на свекъра да се намеси, даже изрично му забрани. Заяви, че ние ще изберем и те ще го приемат. За това шапка и свалям! И точно, защото не се намесиха исках да кръстя момчето на дядото, но ММ не даде! Ние сме шантава фамилия - снахата иска, сина не. Дядото според мен до последно се надяваше.
Получих също цвете. Скромно и без напрежение. По принцип не си харесвам подаръците от свекървата, с изключение на 1, който много ме зарадва.
Като кръщавахме децата тя не даде на свекъра да се намеси, даже изрично му забрани. Заяви, че ние ще изберем и те ще го приемат. За това шапка и свалям! И точно, защото не се намесиха исках да кръстя момчето на дядото, но ММ не даде! Ние сме шантава фамилия - снахата иска, сина не. Дядото според мен до последно се надяваше.
Едното ми дете е кръстено на свекъра , другото на свекървата . Нито са ме насилвали , нито са ми подмятали . Много се радват. Мисля че и да не бяха кръстени на тях , нямаше въобще да повдигнат въпрос . Не че не ни ядосват понякога... Само да са здрави , че като чета заглавията на една - две теми тука в СО направо ми настръхват косите...
. Нито са ме насилвали , нито са ми подмятали . Много се радват. Мисля че и да не бяха кръстени на тях , нямаше въобще да повдигнат въпрос . Не че не ни ядосват понякога... Само да са здрави , че като чета заглавията на една - две теми тука в СО направо ми настръхват косите... 
Когато разбрахме,че ще имаме момче ММ отсече "ще носи името на български владетел". Много ми допадна идеята. Винаги съм искала детето ми да не носи името на роднина. Та възможните варианти бяха Симеон,Борис,Ивайло и Калоян. Звучат най-актуално. Първите 2 не ми допадат,трето отпадна,понеже Ивайло го свързвам единствено с това,че е бил свинар и остана четвъртото. Решихме то да е името на бебо. Свекърва ми нон стоп обясняваше как не иска да кръщаваме на нея,тя не държала,както си решим ние. Хубаво обаче минаха няколко месеца след раждането и свекър ми ми каза,че тя била му се жалвала,че съм кръстила детето на сестра ми,била съм теглила все към моите роднини,пък тях не съм зачитала....