С какво ви дразнят свекървите – 42

Така става ,първото е на свекъра ,по право дето викат ,второто трябваше да  е  момиче и свекървата беше измислила име ,дори да се обърнех наопаки щеше да е   то.С нейните букви.Но като е момче тя оттегли предложението-закон и  ми предоставиха да е на мен ,не точно ама някаква асоциация.Като е познавах каква е ,че ще ми вгорчи живота занапред ,го кръстих с нейните букви.Но представете си ,някаква роднина ,дето и казало ,че така се казва писател.И от там ,първото име на писател ,аз чета книги ,даже библиотека имам ,голям грях ,това дете чете ,те не,те такива глупости не правят.
И детето ,вече одъртяващ мъж ,  ми направи мръсно без да иска-била съм кръстила на писател ,нищо че нейните букви ,да е отгоре.Е няма как ..С годините и мина глупостта ,но ме из дразни ,на възрожденски писател било...преглътнах и толкова...Та отдавна съм подготвена да не се правя на улава и  търся име.И не го смятам за нещо важно как ще се казва,стига да им харесва ,детето също един ден да не го смени,да не му се смеят.

То малко като Салвадор, кръстен на Дора (идеята беше да е на Славея, ама карай).

Или светлин на дядо си Ламби.. в нашия случай има общо. Синът ми е Калоян,сестра ми Йоана. Но 6 мес свекърва ми нямаше нищо против уж,докато някой не й казал как се превежда името на детето. Изведнъж стана проблем,естествено не пред мен,а зад гърба ми.

При мен драма с имена не е имало- нито при моите деца, нито при внучетата.
 На 8 март аз получих саксия с красиво цвете и прекрасна снимка на внука от едните и цветя  от другия. От мен за всички по 1 шоколад, а на снаха ми  и картичка + малко парички да си купи нещо. Всички  седнахме на празнична трапеза. Пълна къща със синове, снаха и внуци - те са ми най-хубавия подарък.

Здравейте!Отдавна ви чета ,но съм писала веднъж,два пъти в тази тема.При нас имаше голяма драма  за името на голямата ми дъщеря.Решихме в началото на 9м да съобщим името на бебето на  двете баби и дядовци и С се ядоса ,че е с буквата на баща ми и го игра сърдита до раждането,като не искаше да ни чуе.А след раждането започна да казва на майка и татко,че трябва да черпят ,защото е кръстена на тях.Синът ми е кръстен на свекъра и бяха изключително щастливи.Но като забременях с малката ми дъщеря го играха отново сърдити,защото не искаха да имаме трето.Осем месеца не попита веднъж как съм,как е бебето,нито говореше с мен,все едно не съществувах.Като се роди малката имаше неприятни разговори и съответно,не харесаха и името и до ден днешен вече 10м не я викат по име.

geri-gb, linab, направо ме застреляхте Какви са тия реакции?! 
Единствената "драма" от този род, на която съм присъствала, беше когато вуйна ми забременя. Нейната майка направи изречение пред всички, че първото дете задължително се кръщавало на свекъра. Тогава дядо ми (Бог да го прости) скочи и каза "Ааа, не! Няма да го кръщават на мен! Ще си изберат име, което им харесва на тях!" Така и направиха - никога не е имало драми.
По-късно и на двамата ми братовчеди им се родиха дечица, но никога не съм чула и намек да е имало за подобни глупости и претенции от страна на бабите и дядовците.
Сега само се моля някой от нашите роднини да не откачи, че ще се изпокараме. До момента никой нищо не е казал, но пък има още 4-5 месеца, т.е. достатъчно време да се побъркат.

Че кой им иска мнението колко деца да имате  . Да не би те да ви гледат и издържат децата, че да си пъхат носа в семейното ви планиране?
Винаги съм се чудила как ги понасяте такива наглеци. Явно трябва да се уча на търпение от вас, защото не бих допуснала да коментират избора ми на име за собственото ми дете, нито бих търпяла нападки и скандали по този въпрос. Просто ще им тегля една, а детето в най-добрия случай ще го виждат на снимка. Явно като баба и дядо се вълнуват повече от имена от това, че си имат живо и здраво внуче.

И аз не съм имала проблеми с имената. Като виждаха как се развиват отношенията ни, свекърите според мен бяха сигурни че ако имат някакви претенции това допълнително ще изнерви нещата. Баща ми се опита да ми каже да го кръстим на свекъра, за да е доволен, аз го отрязах и повече не е имало коментари от никой. Избрахме име което ни харесва и никой нищо не е коментирал вече 6 години

Е тя моята свеки нали все си е с разбирането ,че е ощетена.. Според нея все някой я има за второ качество и не пропуска да го спомене. Като се роди детето ,сестра ми се върна от чужбина ,специално заради това. Свеки веднага се разсърди,че видиш ли не била съм дала комшиите й да го видят,ама за моите гости все можело. После лежахме в болница като беше малчо на 2 месеца,тогава ми натякна,че майка ми и баща ми били дошли там да ме видят(те живеят на 200км и дойдаха за 1час на свиждане,защото се бяха притеснили),а тя видиш ли не дошла(живеем в един град). След това се жалва наред ,че на моите приятелки била съм го показвала и съм го мъкнела къде ли не(на разходки в парка или на кафе,задължително в градината на открито),а нейните колежки не дошли на понуда.

geri-gb, те много си искат внуците на думи, но ако вземеш да и го оставяш ще мине на другата крайност. Ще те обяви за нехайна майка дето гледа да хариже детето на някой, пък тя да си гледа кефа.
Моята С (хареса ми съкращението), много искаше да и дам недоносения ми син да го гледа изцяло. Той беше 2 месеца в неонатолотията, без да знаем ще оцелее ли, тя поиска да и го дам след изписването.  Нямаше лоши намерения в офертата, но беше нелогична. Уж да ми помогне. Питах я как си го представя като бебето е на кърма. Ама нямало проблем, да съм минавала сутрин да и оставям по 1 литър   Пък и можело да го виждам по всяко време като ми домъчнее  
Сега вече е голямо момченце, но С няма никакво желание да го гледа. Бях намекнала да и го дам, за да се върна на работа, той беше на 2г+. Аааа, да сме ги нямали такива, тя нейните деца си ги била отгледала. Така и не разбрах защо се натискаше да гледа бебе 2 кг, а за пораснало дете се обиди - детето е същото. Още навремето, когато  си предлагаше услугите и обещах, че като си вземе силата ще му се радва и ще го гледа колкото и душа иска.

dobra, посмях се с твойта С.Щедра е жената, спор няма - даже може да си виждаш бебето, като ти домъчнее, пък и литър кърма колко му е 

E, малко бебе, което нито тича, говори и пее, според теб се гледа по-трудно от 2 г. дете ли? И аз да съм и аз ще предпочета бебето. Друго си е порастнало дете - тича по площадката, трябва да го гониш. Вика ти: не искам, тръшка се. По цял ден ти задава въпроси и т.н.

Deni, зависи си от бебето. Моето се гледаше по-трудно като бебе. И затова, разбираемо, никой не смееша да остане сам с малката (не сучеше, та лесно мерех млеконадоя  и без проблем можех да оставям по литър мляко). На 2 г. беше послушно бонбонче (през повечето време) и вече бабите искаха да я гледат по няколко дена.
Разбира се имаше и облачни дни. Ние, родителите, бяхме за възпитание "happy baby" - чрез гушкане, мотивация и говорене, но свеки целеше въвеждане на казармен ред и режим - дресиране чрез наказания. Беше предупредена, че ще възпитаваме детето без физически наказания.  Но тя си позволи да й удари шамари - и то 2 пъти (ММ разговаря с нея след първия път - не го послуша и последва втори шамар). Беше предупредена, че при трети шамар, ще вижда детето само в присъствие на родител. Не си позволи да я удари отново,  но на 2 пъти изгони детето - прилагахме "незабавна евакуация на внуче". Като ме видеха - и баба, и внучка бяха много щастливи. 

http://www.az-jenata.bg/a/2-intimno/27883-luboven-horoskop-za--9--15-mart-2015,2/
Ето нещо забавно

Оооооооооооо, мойта С все си предлага помощта, но на теория. Практически за 1г. и 2м. го гледа точно 4 пъти, като последния път ми скрои такъв номер, че направо... В първите месеци не се назори да дойде (подчертавам - безработна и неангажирана е цял живот), когато детето се дереше денонощно и имах нужда от сън. Срещахме се по улиците случайно, аз обикалях и друсах количката по цял ден, изглеждах като зомби от безсъние, а тя с един престорен, писклив глас пищеше над количката колко е затъжена за него. До нас има един хипермаркет, в който е всеки ден, но така и не се качи до нас да го види, въпреки, че постоянно я каня, ей-така, да го види тва внуче. По телефона също не се обажда да чуе как е. Той си е проблемен, все болен, лежахме и в болници и т.н., но не се интересуваше особено от състоянието му. Само на улицата, случайна среща, изблици на показност, писъци и дотам. Влязох в болница, оперираха ме по спешност и се наложи да помага на сестра ми в гледането на малкия. Трагедия. После го гледа три пъти сама у нас, вечер, докато спи, а ние сме навън. Четвъртия път трябваше да е на 8-ми март, когато тя пак няма ангажименти, кисне си сама у тях, а мъжа й бачка. Разбираме се седмица предварително, тя радушно приема да го гледа, на 8-ми през деня се чуваме, доразбираме се и всичко е ОК, аз приготвям всичко за малкия - дози АМ, няколко различни манджички, дрехи, всичко от-до. Разбрал се моя с нея, като й се обади и да слиза да я забираме. Отиваме да й купим цветя, долу сме пред тях, звъним й... Тя вдига и мълчи... Мълчи... Мълчииии...  Застреля ме с репликата "Ама как така да идвам да го гледам, аз не мога. Няма кой да събуди ... (другия й син, на 35г.) за работа утре сутрин и няма кой да му направи сандвичи. Ооо, не мога, заета съм много". Беше ми ясно, че трите пъти в които се грижи за внука си за по няколко часа й бяха твърде много, тя е свикнала да е свободна и необезспокоявана винаги и това я дразнеше. Но да ми беше казала по-рано, че не й се занимава, егати... Докато бях бременна също не й се занимаваше да идва да удря по едно рамо, когато моите родители ни купиха апартамента. Аз в седми месец - боядисвам, лепя фолио и всичко, което беше по силите ми. Киснехме там по цял ден, времето течеше, а ние бяхме до никъде. Тя идваше (нали до хипера, дето е на две крачки ходи да пълни торбите), минаваше набързо по стаите да види докъде сме стигнали и си заминаваше. Не знам защо изобщо си помислих, че тя ще прояви интерес и ще си развали доживотната почивка. Както казваше Дюи от "Малкълм": "Нищо не очаквах и пак съм разочарован"  Никога не ми е минавало през ума някой друг да поеме ангажимента към това дете, но който е минал оттам - непрекъснато безсъние, непрекъснат рев и цялото ти ежедневие да минава в това да се опитваш да успокоиш нервното детенце, знае колко е трудно и че понякога имаш крещяща нужда да се наспиш. Аз имах, веднъж заспах на една пейка, подпряна на количката. На следващия ден й поисках помощта - да дойде вкъщи за 2-3 часа, а аз да поспя. Не можела така да го гледа в мое отсъствие, не й било удобно. В мое присъствие също не й е удобно, да подчертая  Добре, че вече е много по-спокоен, порасна и се гледаме без проблем, та нямам нужда от нея. Просто проявих оптимизъм, че и ние от дъжд на вятър ще си позволяваме да излезем без детето, както всички наши познати, но оптимизма ми се изпари заедно с последните останали добри чувства към нея.