С какво ви дразнят свекървите – 42

Боряна, позволи ми да не се съглася с теб. Не е въпроса в питката и тортата и 20-те минути. Въпроса е, че не винаги точно деня на изписването е удобния момент цялата рода да ти дойде в къщата. Никой не Ви гони Вас бабите. Аз много искам детето ми да има контакт със своите си такива, но точно деня на изписването не е най-подходящия.

Ето, давам ти пример, но предварително ще се извиня за дългия пост.
1. Имаме куче. Бабите веднага щяха да я натирят в другата стая да не би да доближи бебето. Аз исках да имам време кучето да се запознае с бебето, за да нямам после проблеми с държанието на кучето към новия член.Бабите в къщи неимоверно щяха да ми довлекат и проблеми от типа на нервно куче, което ходи и ръмжи всичко живо и напук можеше да почне да ми пикае в къщата /нещо което не прави/.
2. Имах недоносено бебе, което не можеше да суче и преглъща. Храненето беше ад, аз се цедях. Деня ми още в болницата преминаваше само в цедене и хранене. Без почивка. Определено нямаше да ми е хубаво да има народ около мен докато аз се чудя как да събера кърма за следващото ядене и да ми се шашкат около мен как ще си нахраня детето, което въобще не знаеше какво да прави с млякото в устата си.
3. След една седмица нещата се успокоиха, аз се нагодих към гореописания режим. Дойдоха моите родители, след това и свекърва ми. Дори на свекърва ми предложих да стои 20 мин при бебето, а аз да изляза да глътна въздух с кучето на вън - отказа ми. Не можела да се справи, била много малка.


И стига се държахте като ощипани моми. Има време да се радвате на внуци, никой няма да ви лиши от тях. И да, може без неудобства, но малко желание и разбиране трябва, нищо повече.

Ко е ми е лицемерно ,че не разбирам?Няма как да познаваш един човек само от виртуала. Окончанието -ТЕ е към възрастта ви ,младите ,сегашните родилки ,вашето поколение.Нямам намерение  да съдя никого. Защо трябва да съм добра?Какво печеля от форума?Трябва ли всеки да Бъде разбран?
Нищо няма да ми стане и да отида ,и да не отида. Възможно е  да ме поканят и  да се радват ,че съм там. Не знам,рано е да питам. Още малко остава. Може да не е нужно да питам ,да ми кажат. Чувствителна съм по темата ,да...Ама едно видях- вие мислите изключително за себе си ,как вие  се чувствате ,как на вас  е добре...това ви е е за вас във този форум ,които не искате свекърви и се оплаквате основно от тях. Грешката на моя живот беше ,че мислих предимно и първо другите как се чувстват. Нищо лично ,нали трябва да си казваме.Да не сме лицемерни. Не мога да обещая но ми се иска да спра наистина да влизам тук...дано пък успея. Все ми е едно какво мислите за мен ,както на вас какво мисля аз .Никога не съм била лицемерна обаче. Лесно слагате определения някои  тук.
Форумът не е ли отворен за всеки-ако не е съм в грешка.

Форумът е за всички, да. Защо? Някой ти е казал да не влизаш тук ли? Или ти сама го казваш, а се опитваш да го припишеш на други?
И да, аз също започвам да мисля като Янтра.

Да, така е. Първо мисля за себе си и децата си. В този контекст на мен и евентуалните по-големи деца в семейството и как те ще възприемат новото бебе. Кое мислиш ми е по-важно - как да представя бебето на брат му, на който му се променя коренно живота и му вкарвам пряка конкуренция, или на баба му, на която фактически нищо не и се променя и за нищо не носи отговорност?! И даже да няма по-големи братя, и съм майка на първо дете, в този момент опитвам да свикна с новата си роля, най-малко ми трябват допълнителни грижи. Ако ги искам и съм сметнала, че ще ми е приятно и съм поканила хора е едно, но някой да настоява да идва би ми било крайно неприятно (предполагам ще ги отрежа). Ти, сама казваш, че е било грешка, че си мислила предимно за другите. Е какъв ти е проблема, че снаха ти мисли първо за себе си?

Деската ,разбирам те,на това  не бих се обидила.Има причина ,съображение.Имам чувството,че по принцип не искате свекървиното присъствие. Както и да е.
Никога няма да има обич ,поне поносимост. След години ,десетилетия ,може да се получи нещо.И на това ще скочи някой. Ще го разбере след време.Не сме роботи с настройка по ваш вкус.Не искам да обидя с това ,а да ви замисля.

Боряна, не се обиждай, но да, важно е в точно такъв момент какво мислят младото семейство и най-вече майката. Това е проблемът на поколенията - живеят в различни времена с различни разбирания.

Ако им кажете кое  е лицемерно,ще се съглася...най .малко съм такава. И за това ми е чудно. А моята снаха още нищо не е казала. Ама и дума.

Боряна, била си някога една от 'Нас' и пак не разбираш какво казваме? Немалко си споделяла тук, защо се ядосваш, че някои не искаме да живеем примиренчески.

Боряна, моята свекърва не ми пречи. Приела съм я такава каквато е. Нищо не очаквам аз лично от нея. Искам да идва да си играе с дъщеря ни, да правят типичните за баба и внуче неща, но не идва..... Канила съм я много пъти, пак не идва. На семейни събирания съм я канила, ми ако иска. На сила хубост не става. Тя очаква, че детето като порастне още малко ще почнем да й го оставяме за цяло лято, ама как да си оставя детето при почти непознат за нея човек, който не е положил никаква грижа да се сближат.

За мен, липсата на покана говори достатъчно, но, за всеки случай, може да питаш какви са им плановете. Ще приемеш ли отказ без да се обиждаш?

Тя вече е обидена, предварително.

Не е точно така Миленака. Понякога човек дори не се замисля, че трябва да отправи "официална" покана. А може младите въобще да не са се замисляли за изписването и за това дали трябва или не трябва да канят някого. Може да се усетят, чак след раждането. Аз съм твърдо за директното питане. Питаш и после се съобразяваш с това, което ще ти кажат. Може да кажат "Да, супер, ела!" или "Да, ела, но след седмица/месец". В крайна сметка всеки си прави сметката какво и как иска да се направи.

И аз останах с такова впечатление, но понеже написа и "Ами казвайте си какво искате,не после недоволни да сте.", затова питам. Защото хем "казвайте каквото искате", хем "нищо няма да ви стане от малко питка и торта" е лицемерие.

Значи намекна ми се да не чета ,на което не се сърдя. Отговорих ,взе се за демонстрация. Не съм сърдита. Аз мога да не съм съгласна с една ситуация или случка и да ме боли и да обичам някого,колкото да е чудно. Да обичам като човешко същество. не някаква велика обич. Някои  тук ме разбират от половин дума,някои  си избират една дума и върху нея. Да не се хваля ,но съм човек ,който разсъждава и всички думи чете. Ако направя експеримент и на една от тук  коментирам както тя коментира мен ,знам резултата ,но тя няма да го признае  предварително. Всеки изпитва болка като е неразбран.Не  е лицемерие да не си съгласен с едно и съгласен с друго. И да си го кажеш. Сигурна съм ,че точно аз ще намеря път към сърцето на снаха си. Защото наистина я обичам ,малко повече от колкото останалите хора за сега. Ако позволи ще е повече. И съм правила ,правя и ще правя каквото иска. И непрекъснато говоря на сина си  да я пита и съобразява с нея ,да не би да забрави. Лекичко казвам ,пита ли нея. Тя какво каза. Няма да вървя срещу тях. Може ад си поплача ,ако и те ме сметнат за лицемерна. Защото няма да е вярно. Искрена съм навсякъде. .Но не съм елементарна ,имам чувства ,разсъждения. Чудно за свекърва да ги има. Иронизирам за който не разбира. ...И да ,различни сме поколения. И се сърдете на себе си ,защото и  другото поколение  в някой момент мисли за себе си ,може когато го поканите да не му е удобно. Това за защитниците на тезата аз съм на първо място. Профилактично. И май наистина съм ядосана.На себе си че се хващам да споря ,което не ми попречи да почистя една стая основно от сутринта ,макар да сядах и тук. Продължавам си работата. И лек ден ви желая,не лицемерно.

Кира,съгласна съм с казаното от теб. На кръщенето на детето ни аз щях за малко да изпадна в страшно неловка ситуация. С родителите на снаха ми сме много близки, обожават детето, много свестни хора са, та аз си планувам всичко, но в последния момент се сещам, че не съм им се обадила да ги поканя. Като говоря със снаха ми и си мисля, че по подразбиране и те знаят, аз ги чувствам част от нашето семейство.