За психично болните по улиците

Не съм наясно дали е точно така, но лудите нямат ли попечители/настойници, така, както са малолетните? Не ги ли изписват след подпис на роднина/човек, който поема грижата? Така, както може да се подава жалба срещу родители на деца, проявили агресия, така следва да е и за попечителите на лудите. те са хората, които следва да се грижат навън за безопасността на лудия и околните.

За да имат попечители, трябва да са освидетелствани от специалисти и да е поискано попечителство. От кого - не съм сигурна.
В нашия град има няколко такива екземпляра, просят. Едната живее близо до нас.
Честно да си кажа, не съм убедена, че са луди в смисъла, който влагаме ние. Според мен са комбинация от изключителна агресивност (вербална и/или физическа) и ниско IQ. Въпросната "луда", която живее до нас, примерно я мързи да работи. Иначе има големи деца, даже живее с дъщеря си, доколкото знам. Ако знаех в кой точно апартамент живее, щях да я завлача при дъщеря й и да питам на висок тон защо майка й обикаля по улиците.

Ако са лежали и са лекувани, не са ли освидетелствани?

Много е деликатно положението. Това най-често са шизофреници. Държавата не я еня какво се случва с тях, а те са опасни както за себе си, така и за другите. Не са виновни,че са болни, така е. Жал ми е за тях, но като видя такъв и бягам надалече, колкото и безсърдечно да звучи.

Виновна е държавата. Най-правилното решение е да се пусне един общ иск от много хора и да се осъди държавата в Страсбург, за това,че не се грижи за такива хора и за това,че не осигурява нормален живот на болните. В белите държави всякакви луди, инвалиди и изобщо хора с такива проблеми се гледат много, много се грижат за тях и отношението е съвсем друго. Там гледат да помогнат, да решат проблема, тук просто никой не се интересува.

Лудите са като прокажените, като отритнатите, а кой знае какъв ад е в главата им. Как да им помогнем? Не знам...още един момент, в който държавата стои безучастно и просто клати глава.А утре може някое дете да пострада, да бъде убито дори от някой психопат, ненормалник и той да бъде пуснат след това свободно да се разхожда из града, защото нито има попечител, нито къде да живее, а пък виждате ли е болен и не е виновен за стореното....

Мисля,че при такива случаи, ако човека се знае кой е и къде стои всеки ден, е добре да се викне полиция и да се викне и някакъв дежурен от психиатрия. Хем ако може на човека да се помогне, хем той да бъде отстранен като пречка за нормално съществуване на останалите. Да се освидетелства и да стои в болница или под наблюдение, а не да бъде пускан на самотек без никакво лечение и без помощ.

Просто никой не иска да поеме отговорност. А аз знам,че за тези хора лекарства има и могат да водят ако не нормален, то поне до голяма степен нормален живот - за себе си и за околните.

За да има настойник или попечител едно такова лице, то е следвало да бъде поставено под запрещение, което е съдебна процедура, при която се изготвя и заключение на вещо лице и, съответно, съдебно решение в такава насока.
Поставяне под запрещение могат да поискат съпруг, близки роднини, прокурорът, както и от всеки, който има правен интерес от това. Няма да обяснявам смисъла на понятието "правен интерес", но той не е налице у съкварталци, например. За жалост у нас прокуратурата не съм чувала да изпълнява тези си правомощия. Което е жалко, т.к. често такива лица нямат близки или близките им не се грижат за тях или изобщо не живеят с тях или дори в същото населено място.

За жалост много хора не разбират какво означава "запрещение" и говорят направо откровени глупости. Преди 1-2 седмици по телевизията един такъв господин дори се бе изтъпанил да говори по въпроса, очевидно много неподготвен и твърдеше, че запрещението било лишаване от свобода и че това било "жестоко" /защо да е жестоко аз така и не разбрах, предполагам и той си няма представа, т.к. не разбираше много добре какви ги говори/. Запрещението цели, преди всичко, защита на самото лице, поставено в под такова, за да не може то с действията и изявленията си да си нанесе вреди /напр. да си изтегли пенсията и да я нахвърля през терасата или да си продаде наследената къща за пет пари на първия, който го е почерпил в един хубав слънчев ден с цигари/.

В Закона за здравето е регламентирана фигурата на принудителното лечение в разпоредбите на чл. 155 и сл. от него. На такова лечение подлежат психичноболни с установено сериозно нарушение на психичните функции /психоза или тежко личностно разстройство/ или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване, както и лица с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция, например, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им. Задължителното настаняване и лечение на тези хора се постановява с решение от районния съд по настоящия адрес на лицето или от районния съд по местонахождението на лечебното заведение. Задължителното настаняване и лечение може да бъде поискано от прокурора или от ръководителя на лечебното заведение. Има съдебна процудера по настаняването, която не трае само няколко часа, т.к. следва да се даде възможност на лицето да се защити. Сами разбирате, че това може да е удобен начин някой да бъде натикан за такова лечение без нужда. При съдебната процедура участието на психиатър, защитник на лицето и прокурор е задължително, а самото лице се разпитва лично от съдията. Назначава се е психиатрична експертиза точно с цел защита на човека.
С решението съдът се произнася по необходимостта от задължително настаняване, определя лечебното заведение, както и наличието или липсата на способност на лицето за изразяване на информирано съгласие. Съдът определя срока на настаняването и лечението, както и формата на лечението - амбулаторно или стационарно.

Накратко- пуснете сигнал в прокуратурата. С мои клиенти преди години заведохме дело за поставяне под запрещение на сина им. Преди да бъдат назначени за негови настойници и да го настанят за продължително лечение в специално заведение те процедираха така- при всеки пореден епизод сигнализираха в прокуратурата, а прокурорът се задействаше на свой ред. Вярно, че е продължително, но пък ако не сте му никакви на съответното лице, едва ли ще започнете дело за поставяне под запрещение. Та можете да опитате поне това.

Определено намирам, че държавната грижа за лица с такива проблеми и пораждащи не малко проблеми за останалите и обществото поради тези си специфики, я няма никаква. А има огромна нужда от това. Има и механизми, които не се използват, смея да твърдя, почти никак.

По правило, роднините често не желаят да се занимават, освен това. Някои дори отричат да има проблем.
Пример- с лудата при нас, която един ден и  с нож се разхождаше, подпали кофите за боклук, като сериозен инцидент бе на косъм, и други подобни агресивни прояви, опасна е както за себе си, така и за околните, където се подвизава има и много деца. Съседи ги чувам да се оплакват, подавали са жалби някакви, но съпругът отрича да има проблем, твърди, че е безобидно поведението и.
Възможно ли е при подобни случаи, ако поне няколко души различни, извън роднините, подават системно сигнали, да има развитие? Защото освен това хората са обезверени, уморени и трудно биха се организирали повече от двама-трима да задействат на свой гръб нещо.

Хората никога не са били особено уверени в ползата да бъдат предприети действия. Просто не им се занимава. В случай на инцидент пострадалият и роднините му ще се оплакват, че не са взети мерки по-рано, но реално и самите жертви ги е домързяло да се размърдат. Много хора, иначе големи смелчаци и дай-да-събираме-подписка, се отказват в момента, в който научат, че трябва да се разходят повече от веднъж до институциите, или пък се налага да платят.

Да, възможно е. Вече описах накратко два механизма.
Съдът действа само ако и когато е сезиран. Прокуратурата може да се самосезира, но не се предполага, че тя е наясно в коя градинка и на коя улица кой опасен шета и се заканва. Затова следва да се сигнализира.

Абе и аз си мислих за това със Страсбург и то не само по такъв казус. Като цяло държавата трябва да бъде съдена и не по една точка само. Ето ви пример, поредния как нещата не са наред  Много съм скептична обаче, ако изобщо се стигне до такъв съд. И какво? Нещата по-хубави ли ще станат? Силно се съмнявам, защото ние сме малки (не по размери, а по сила и интереси) и нашата история не се пише от нас. Тя даже вече е написана, няма какво да се лъжем. Искат да ни откажат от нашата татковина, да ни накарат да я намразим и да се изнесем оттук.
Не съм попадала на "луди" или поне не чак толкова. По-скоро на хора, които са станали такива в следствие на тежка съдба. Сещам се сега в предишния ми блок живееше един пияница. Меко казано. Тогава бях малка и не осъзнавах нещата. Помня, че ме беше дори страх да се возя с него в асансьора. А като бяхме с децата от блока на площадката той идваше и ни гледаше, псуваше ни, после още ни гледаше и накрая или ние бягахме, или си отиваше. Понякога имаше и родител с нас, та се омитахме под негово ръководство.
Всъщност сега се сещам за всички ония луди педофили по градинките, междублоковите пространства и общо взето навсякъде, където минават малко хора.  Ужас просто,виждала съм ги в далечината и съм бягала с всички сили. Ок, аз имах късмет да не ми се случи нищо. Ама ако стане? Ще реагира ли държавата? Ако не за вас, помислете за безопасността на децата ви. Дори да не са педофили, ами пак някакви луди и агресивни... Ужас, не искам да говоря,не искам да споменавам. Дори както преди мене постовете видях, че нещата могат да се случат... То дакато стане изобщо нещо, то може вече да е късно...Не намирам изход...

Ти ако мислиш, че близките имат думата... . Това не са болни хора в смисъла, който повечето хора разбират. Не може нито лекарствата да ги накарат да си пият, нито нищо. Ако ги държат под ключ, положението става още по-страшно.

Как си я представяш тази държава и какво ще се случи, когато я осъдят? Нали парите ще излязат пак от нашия джоб - твоя, моя, на останалите данъкоплатци? И как това ще прибере лудите от улиците и ще осигури тяхната и на околните безопасност?
"Държавата" не е някакво митично същество със собствена воля. Държавата - това са хората във властта и държавните чиновници. А те си имат имена - Иван, Петкан, Драган... Скрити удобно зад широкия гръб на държавата, точно те са хората, които със своите действия или бездействия нанасят вреди на всички нас. И на бюджета.
Вместо парите да отидат за разрешаване на проблеми, те се харчат за глоби и наказания. Наказват всички нас. И то заради Иван, Петкан, Драган... Точно и поименно
Докато не започне да се търси персонална отговорност на тези, които не си вършат работата или я вършат през пръсти, все ще е така и никога няма да се оправим.

Наложи ми се преди известно време да търся помощ за близък който изведнъж се побърка , от всякакви институции ,чувах едно и също - вариантите да бъде прибран в клиника са два : Да влезе по собствено желание ; Да нарани човек или себе си . Това е тъпата ни държава ! Чакаме да има наранени или недай си боже убити , вдигаме шум за два дни и забравяме .

А докато се разнасят подобни митове и не се обсъждат и практикуват и от институции и от хора поне наличните реалните начини за справяне със ситуацията, а се плаче и се чака "да осъдят държавата" 'нам къде си- още по- зле ще става.
 
Държавата- това са хората- и управленци, и население. Като казвам, че "я няма", то имам предвид и двете й проявления- и гражданското общество го няма, и държавният й апарат не работи.

Права си така е , но когато 1 човек се изправя сам срещу простотията ,резултатите са плачевни ,както в моя случай , близкия ми почина нелепо.

А от кои институции те "информираха" така полезно?
Хайде, ние, хората, не може да сме специалисти по всичко. Затова питаме. Което е похвално.
Но тези, от които се очаква да са компетентни поне по няколкото въпроса, от които си изкарват, така да се каже, хляба?