Публикувана: 3 март 2015, 13:50 ч.
Последно мнение: 22 юли 2016, 12:04 ч.

Съжалявам, че прочетох тази книга...

45 089
349
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кои книги хората във форума съжаляват, че са прочели?
Кои са някои от любимите книги на хората във форума?
Какви са мненията за книгите на Карлос Кастанеда?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кои книги хората във форума съжаляват, че са прочели?
  
  Форумът съдържа различни книги, за които участниците изразяват съжаление, че са ги прочели. Някои от тях включват „Победителят е сам“ на Паул Коельо, „Изгубеният символ“ на Дан Браун, „Пътят към щастието“ на Хорхе Букаи, „Голият обяд“ на Уилям Бъруоз, „Аномалия“ на Людмила Филипова , "Шифърът на Леонардо" от Дан Браун, "Облакът Атлас", "Джинджифиловата къща", "Щастливите хора четат и пият кафе", "Гроздовете на гнева" на Стайнбек, „Тютюн“ и „Падналите ангели“.
- Кои са някои от любимите книги на хората във форума?
  
  Форумът разкрива разнообразни предпочитания по отношение на книгите. Някои от любимите книги на хората включват „Малкият принц“, „Мечо Пух“, „Улица Консервна“ и „Благодатният Четвъртък“.
- Какви са мненията за книгите на Карлос Кастанеда?
  
  Мненията за книгите на Карлос Кастанеда варират. Някои ги смятат за ню ейдж псевдонаука, докато други ги намират за провокиращи размисъл. Професионалистите твърдят, че тези книги може да са причинили повече вреда на индианците, отколкото всеки друг бял завоевател. Въпреки това има и хора, които вярват, че книгите на Кастанеда са просто забавление и нищо повече.
- Кои книги се споменават в дискусията?
- Какво е мнението за книгата "50 нюанса сиво"?

# 75 5 март 2015, 16:32 ч.

Мнения: 381

Аз в "Под игото" се дразня най-вече на това, че героите са страшно елементарни, в смисъл, че "лошите" са по-черни от дявола, пък "добрите" са по-праведни от Господ. Предпочитам по-сложно устроени характери.

# 76 5 март 2015, 16:37 ч.

TX
Мнения: 602

Винаги съм смятала, че излишно прочетена книга няма, но 50 нюанса на сиво и останалите бозици в трилогията много ме измъчиха през лятото - загубено време.

# 77 5 март 2015, 16:41 ч.

София
Мнения: 47 335

Не се сещам книга, з акоято да съжалявам, ако нещо чааак толкова не ми допада го зарязвам, ако упорствам да стигна до края, то значи поне нещо хубаво съм намерила и не е загубено време. Книгите, които са ми направили по-слабо впечатление бързо забравям напълно... от другите помня предимно емоции, което за мен е голям плюс, защото мога да си ги чета и по 10 пъти и да ми е почти като за първи път.
Има няколко книги, които не съм харесала грам, но ми се е наложило да прочета, но пак не ги смятам за загубено време и не съжалявам, част от тях са били за у-ще, така че съм ги приела чисто учебно и нищо повече, част от тях са били за детето, което пък ужасно им се е радвало, което за мен е напълно достатъчна причина да си "загубя" времето с тях Wink

# 78 5 март 2015, 17:09 ч.

Мнения: 4 552

Цитат на: Ирайн в чт, 05 мар 2015, 10:59

Силмарилион на Толкин Laughing

Направо си се чудя на нервите. От както я прочетох се отказах от книгите на автора, защото още ми държи влага hahaha

А друго негово чела ли си? Grinning

Силмарилиона и Недовършените предания са висш пилотаж в четенето и разбирането. Четат ги предимно заклети фенове на Властелина.

И аз не харесвам Под игото. Въобще съм отвратена от задължително изучаваната българска литература в училище (без Талев). Мразя някой да ми казва какво е искал да каже автора и да се анализира.
Книгите трябва да се четат за удоволствие, трябва свободно да посегнеш към някоя, а не по принуда - защото се учи в училище.

# 79 5 март 2015, 17:28 ч.

Мнения: 2 038

Няма книга, която да съжалявам, че съм прочела. Рядко ми се случва, но когато една книга не ми върви, просто я оставям. В момента се сещам за "Хроника на птицата с пружина" на Харуки Мураками, "Сняг" на Орхан Памук и "Махалото на Фуко" на Умберто Еко. Книги, сигурно любими на много хора, ама на мен хич не ми потръгнаха.

# 80 5 март 2015, 17:37 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Цитат на: LillyAnna в чт, 05 мар 2015, 15:55

...
"Уличният котарак Боб" на Джеймс Боуен - страшно беден изказ, а и историята като цяло не беше нищо особено.
...

О, да, и тази. Подкрепям горното мнение.

# 81 5 март 2015, 17:47 ч.

вятър в маслините, вятър над хребета
Мнения: 14 990

Цитат на: zigizagi в чт, 05 мар 2015, 16:08

Според мен има книги, които просто са били велики, революционни и т.н. за времето си - "Престъпление и наказание" на Достоевски, "Процесът" на Кафка, "Под Игото" и т.н. Но това, че имат висока историческа ценност, не ги прави литературни шедьоври.

"Престъпление и наказание" е литературен шедьовър.

# 82 5 март 2015, 18:02 ч.

Мнения: 4 711

Цитат на: Естел Бързоход в чт, 05 мар 2015, 17:09

И аз не харесвам Под игото. Въобще съм отвратена от задължително изучаваната българска литература в училище (без Талев).

А Димов?

# 83 5 март 2015, 18:05 ч.

Мнения: 4 552

Чела съм само Осъдени души. Хареса ми без да имам уау ефект при мен.
Тютюн май съм го чела, но нямам спомени. Най-вероятно е бил от задължителните за четене книги.

# 84 5 март 2015, 18:11 ч.

Мнения: 4 711

Цитат на: Естел Бързоход в чт, 05 мар 2015, 18:05

Беше, да. Бях на 16г. когато я четох, много ми хареса. Чудя се сега ако я прочета дали ще остана със същото впечатление Thinking

.

Бях забравила за "Осъдени души", ще я потърся. Така и не я прочетох след това, а си я бях набелязала.

# 85 5 март 2015, 18:37 ч.

Мнения: 27

Аз лично с голяма досада дочетох и съжалявам, че го направих книгата на Паулу Коелю - Победителят е сам. Ужасно скучна и безинтересна ми беше и Изгубеният символ на Дан Браун, но все пак прочетох и двете. Единствената книга, на която не стигнах и до 50та страница е Пътят на щастието на Хорхе Букай.

# 86 5 март 2015, 18:56 ч.

Мнения: 1 844

"Тютюн" е много хубава книга, интелигентно написана и стойностна. Само препоръчвам първия вариант на книгата, който беше отпечатан след промените.

Последна редакция: чт, 05 мар 2015, 19:13 от Маги ДС

# 87 5 март 2015, 19:21 ч.

Мнения: 10 585

Единствената книга, за която съжалявам, че съм прочела досега, е "Голият обяд" на Уилям Бъроуз. За мен тази книга е пълно безумство!

# 88 5 март 2015, 20:22 ч.

Мнения: 4 785

"Котешка люлка" на Кърт Вонегът - тотално не я разбрах тази книга. Казват, че това е гениална книга, но явно не е за мен.

"Винаги в същия ден" - Дейвид Никълс - много плоска ми дойде, и историята, и начинът на писане, нямах търпение да я приключа, отегчи ме сериозно. Даже я четох по диагонал накрая.

Къде си, Аляска?" на Джон Грийн - не, не и не.

"Единайсет минути" Паулу Коелю - просто не е моят тип книга, още не съм дала друг шанс на Коелю, така ме шашна с тази си творба Crazy

"Ферма за трупове" на Патриша Корнуел - трудно ще се сетя за точния сюжет, но ми е останал лош вкус за нещо много лековерно, еднопластово, зле поднесено.

Петте книги на В. С. Ендрюд - макар, че първите две бяха интересни, другите две бяха отчайващи локуми, едно и също, сюжетът стана все по-невъзможен за преглъщане и така и не стигнах до петата книга, дори мисля, че и 4-та не дочетох до край.

Цитат на: Лилянa в чт, 05 мар 2015, 17:37

Цитат на: LillyAnna в чт, 05 мар 2015, 15:55

О, да, и тази. Подкрепям горното мнение.

Тук само мога да се присъединя, но не ми води класацията, а това се дължи само на факта, че котките са ми в особено любима категория и все пак... Wink

Това са книгите, които не съм оставила, дочела съм, но съжалявам, че си загубих времето и в интерес на истината още не съм се опитала да прочета нещо друго на тези автори, ще им дам шанс, но сега имам доста неща, които са ми на дневен ред за четене Peace